Патов баланс на деснеещи леви и левеещи десни

/Поглед.инфо/ Технократите в БСП таят предприемачески блян, но нищо не разбират от политически бизнес

Изненадата на президентските избори и последвалата немотивирана оставка на „най-успешното правителство“ насочиха вниманието към „опцията БСП“. Данните на Агенция Афис за общественото мнение показват, че в края на февруари широка лявоцентристка и дясноцентристка коалиция се разглеждат като близки по вероятност (първата предпочитат 26%, а втората – 29%).  Единственият начин БСП да надскочи тавана на верните си избиратели от 2009 г. е да превърне наказателния вот към ГЕРБ и Борисов в позитивна визия за бъдещето.  Това някак не се случва.

Според мен, технократите в БСП таят предприемачески блян, но нищо не разбират от политически бизнес. Обичат го платонически. В платформата им нито веднъж не са споменати думи и изрази като „работник“, „наемен труд“, „трудови права“. За сметка на това думата „бизнес“ присъства 12 пъти. Единствената поява на „труд“ е в раздел „Образование – пазар на труда“. Но работниците не са пазарна стока, а хора! Ако игнорираш това, което наистина ги интересува, те също ще ти обърнат гръб.

Социологическите изследвания от години насам показват ранглистата на грижите на гражданина. Според споменатото изследване например, 19% от запитаните посочват като най-важния проблем лично за тях безработицата. 16% – бедността. 12% – здравеопазването. 11% – ниските пенсии. 12% – „неясните перспективи“. 6% – образованието. 4% – дълговете и кредитите. Изброените проблеми очевидно са толкова остри за населението, че изместват тъкмо темите, които политиката и медиите смятат за най-важни – корупцията ( само 6% я посочват), битовата престъпност (2%), развитието на собствения бизнес (2.8%). Къде са истинските грижи на аудиторията в тезисите на партиите? В лявата програма „безработица“ се появява точно нула пъти.

Сякаш не стигат парадокси, десните партии, хванати натясно, получиха озарение: властта се разпределя между богатите и силните, но избори се печелят сред бедните и слабите. И заобещаваха 60% увеличение на заплатите след 7-8 години сурово управление. Технически погледнато, друго не им остава. Така се поддържа патов баланс на деснеещи леви и левеещи десни.

Кампанията на социалистите парадоксално таргетира десни прослойки, наблягайки върху предприемаческия дух, насърчението на малкия бизнес, фонд „Индустрия“, специален сегмент за малки предприятия на фондовата борса и т.н.

Добре, нека политиката е бизнес, а агитацията – инвестиция. Изборите останаха единствения масов пазар. Само в него бедният и богатият имат еднаква покупателна способност  – един глас. Добре тогава: 100 лв., вложени в агитиране на работодателите ще дадат 3 лева възвръщаемост, докато същите пари, насочени към наемния труд – 55 лв. 18 пъти повече. Не е ли така? Работниците са 21% от населението, служителите в частни фирми – 25%, служителите на държавна или общинска работа – 9%. Сборно 55%. Докато предприемачи, арендатори, изобщо работодатели са само 3%. И обратно – ако с идеите си досадиш на половината работодатели и се харесаш на половината наемни работници, ще загубиш 1.5% от гласовете, но ще спечелиш 25%.

Разбира се, същото бъдеще, което БСП предлага би могло да се разкаже като сюжет за по-справедливото разпределение на благата, за общия успех на националния труд и националния капитал. Наборът от идеи в платформата допуска и такава интерпретация. Например: „Искаме България солидарна – ние сме един народ. И наша ценност е силният, можещият, смелият да бъде опора на слабия, уплашения и бедния. Искаме България, опряна на корените си, и в културата, и в духовността, и в българщината.“ Тук се сещам за програмата „Индже войвода“: „Добре е да има кой да се грижи за нас, да ни стриже и да ни дои, ама и от вълци да ни пази!“.

А кои са вълците? За първи път на сивия ни политически пазар се появяват мисли за активна защита и насърчение на собствената икономика, които подсещат за Доналд Тръмп и Тереза Мей. Например, категоричният отказ на Нинова да подкрепи ратификация на СЕТА. Просто защото CETA изисква „национално третиране“ на чуждите компании. Ако даваш условия на една мандра в Кюстендил, същите условия трябва да дадеш и на гигантски мултинационал.

Но това далеч не е достатъчно. Справедливото разпределение на благата е много по-силна спойка от патриотарската и патриархалната. За да постигнем приближаване или „кохезия“ със средната за ЕС ефективност и потребление, не е ли по-добре като начало да постигнем вътрешна кохезия? Например, ако хората получават достатъчно голям дял от създадения продукт, за да могат поне да изкупуват това, което са произвели! Нищо такова не е казано експлицитно в програмата на „Позитано“, още по-малко се чува в кампанията. Тя ухажва бутиковия клиент. В оформлението й липсват само реклами на скъпи часовници и парфюми. Затова развръзката на изборите през март ще бъде завръзка на дълъг разказ за химерически коалиции, слаби правителства, протести, нови оставки и избори.