/Поглед.инфо/ Един ден пием кафе и в миг на озарение Пантелей Пачов подхваща приказка, дето ме хваща за гърлото.

„Да е било 1988 година, разказва, бях вече първи секретар на големите области – Пловдив, Пазарджик и Смолян. И идва Тодор Живков, водя го в един – два завода, сядаме да обядваме. Само двамата.

По едно време Живков вперва в мен късогледите си очи и с пресъхнало гърло ми говори:

- Пантелей, какъв човек е този Горбачов! Казал на нашия на посланик в Москва Георги Панков, че черното петно в моята биография е дъщеря ми! Абе, на кой родител детето му е черното петно, това е отвратителен циник!

И видях, разказва ми Пантелей, един баща с овлажнели очи, а не бяха минали и седем години от смъртта на Людмила!