/Поглед.инфо/ Прекрасно е, когато човек има възможността да се отърве, макар и за кратко, от лудницата. Да няма интернет, да не чете вестници, да не гледа и да не слуша всевъзможни щуротии по телевизии и радиа. Но, подобно на всички хубави неща, такава идилия свършва бързо...
Връщаш се в столичната психиатрична клиника и глупостта се стоварва със страшна сила върху бедната ти глава. Разбираш, че новото амплоа на Бойко Методиев Борисов е да се изживява като "Властелинът на Балканите", макар че очаквания договор с Македония си е чиста проба национално предателство. Чуваш, че всичките проблеми на България са свързани с НДК - и със самата сграда, и с паметника около нея. На всичко отгоре те шамаросва прозрението на онази невзрачна женица Лиляна Павлова, която става най-много за шеф на баничарница, че мотото на българското европейско председателство трябвало да бъде: "Консенсус, Конкурентоспособност, Кохезия"?! И много бързо усещаш как носталгията по онези истински хора от планината те хваща за гърлото почти до плач!...
Уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, с риск да ви омръзна, защото го повтарям години наред, пак ще кажа, че докато българската общност и държава не осъзнаят себе като Историческият Субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието и напълнят с практическо съдържание този осъзнат факт, дотогава племето и неговите вождове ще тънат в духовна нищета и материална мизерия! Защото корените на нашата Цивилизационна Субектност съвсем логично правят възможно формулирането не само на българска национална доктрина, на българска визия и изпълване с конкретно съдържание на представата за българската мечта, но са в състояние да осмислят и мястото на съвременна и бъдеща България не само в Европа, но и в света. От такава гледна точка е повече от очевидно, че като осъзнат Исторически Цивилизационен Субект България трябва да бъде не само Център на Православната Цивилизация, но и да се грижи за своите православни чеда, на които освен това е дала четмото и писмото - Русия, Сърбия, Македония и т.н. Всичко това означава, че членството на България в Европейския съюз и особено предстоящото председателство би трябвало да бъдат подчинени тъкмо на подобна и стратегическа за бъдещето българска визия именно като Исторически Цивилизационен Субект. А това ще рече, че е повече от естествено мотото на предстоящото председателство да бъде: "ЕВРОПА - ОТ ЛА МАНША ДО ВЛАДИВОСТОК"!!! Такава би трябвало да бъде голямата настояща и бъдеща политическа игра на България, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, ако българската общност и нейните политически и интелектуални елити желаят да възвърнат достойнството както на народа, така и на държавата!
Разбирам, прекрасно разбирам, че нито народът, нито "елитът" му могат да осъзнаят подобни перспективи в настоящата историческа ситуация. Много добре разбирам, че и едните, и другите предпочитат да си кютат, да оцеляват поединично и да произнасят дитирамби за Васил Левски, без дори да се опитат да осмислят неговите послания от днешна и бъдеща гледна точка. И тъкмо това, че разбирам нашата българска безпомощност, ме прави още по-тъжен и носталгията по свободата на планината ме обзема все повече и повече!...
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!