/Поглед.инфо/ Скъпи приятелю,

Точно преди пет месеца, на 13 декември 2017 г., припомних добилото световна известност стихотворение на Мартин Нимьолер „Когато те дойдоха...”.

Поводът беше устройването на другарски съд и заклеймяването на народния представител Красимир Янков, който си беше позволил да разкритикува участието на Корнелия Нинова в приватизацията и да каже, че тя „е изпълнявала политическата програма на дясно правителство с премиер Иван Костов”.

Тогава си помислих, че Янков няма на кого да се сърди, защото самият той беше участвал в избирането на Нинова, а след това беше подкрепил конгресното решение за разправа със старите, (както, спомняш си, беше постъпил и Георги Гергов). Но в случая ставаше въпрос за свободата да се изразява лично мнение. Тогава все още се занимавах активно с журналистика и затова реагирах с редовете, които написах със заглавието „Първо бяха "старите", после "деветимата", днес са говорещите, а утре ще дойдат за вас...”.

Написах го, защото Янков не беше първият, а поредният.

Първо бяха „старите”, които бяха нарочени за лошите и за пречката пред възхода на партията. Всъщност, ние с теб знаем, че грехът им беше, че имат опит, ерудиция и идеологически устои, за да отстояват лявата същност на БСП. Грехът им беше, че с работата си в парламента и с участието си в обществено-политическия живот биха правили още по-видима безпомощната несъстоятелност на мнозина от „новите”. Затова бяха отстранени – на принципа „нет человека — нет проблемы”. Не за друго.

Вече се видя , че не те са проблем за БСП, защото отстраняването им не доведе до победа на изборите. Но и това беше маскирано с пропаганда за удвоения брой депутатски мандати, а истината я знаем – на избори, след като е била в управлението, БСП е получавала около 40 мандата. През 2009 г. след кабинета Станишев – 40 мандата, през 2014 г. след кабинета Орешарски – 39 мандата. Когато е била в опозиция – двойно повече. През 2005 г. след кабинет на Сакскобурготски – 82 мандата, през 2013 г. след кабинета Борисов-1 – 84 мандата, през 2017 г. след кабинета Борисов-2 – 80 мандата.

Толкова за „старите”. Тема за друго разсъждение е, защо от Изпълнителното бюро бяха изхвърлени Сашо Симов и Стоян Мирчев, Весела Лечева и Красимир Янков, но в разрез с декларираните принципи бяха оставени Крум Зарков и Валери Жаблянов; защо хора в разцвета на силите си бяха отстранени с етикета „стари”, но 80-годишният бивш депутат и министър Радослав Гайдарски се оказа „нов”; защо 12 г. в парламента за едни е пределът, но за други, като Стефан Данаилов, уставът може да бъде погазен .

После бяха „деветимата” – митична група на нарочените за вътрешна опозиция, които "стоят отстрани и критикуват през телевизията тези, които работят". Нинова ги сведе до девет души, но не й стигна смелост да ги назове поименно. Защото, ако бяха казани имена, щеше да се види, че не са девет, не са и 99, а много повече.

Затова не се учудвам, че сега наред е „Поглед.инфо” – най-силната лява медия в България, чиято вина е, че не участва в поддържането на измамната виртуална реалност за случващото се в БСП. Че има смелостта да изпълнява отговорността си пред истинските леви хора в БСП и в България – да разсъждава, да анализира, да предоставя алтернативен поглед, да критикува и да бие камбаната.

Не се учудвам и на предявените огромни искове за 220 хил. лева – това говори само за себе си. Четох някъде, че единият обиден, ако спечелел делото срещу теб, щял да даде парите за ремонт на 10 клуба на БСП в малки населени места.

Ще се учудя, обаче, ако се намери и един партиен клуб, който да приеме такива кървави пари от евентуалното убийство на една от малкото леви медии в България.

Преди да завърша, ще си позволя да цитирам дословно написаното от мен преди пет месеца във „Фактограф.бг”:

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах;

не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах;

не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах;

не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах;

не бях евреин.

Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.

Цитирам Мартин Нимьолер като напомняне. Нищо повече.

Напомняне към снишените, мълчащите и треперещите.

Треперещите да не загубят депутатската си копанка, от която плюскат до пресищане - официално и под масата.

Треперещите да не изпуснат жалката си порцийка от партийната баница.

Треперещите да не изпаднат от каруцата, която може някога да ги откара в бленуваната страна, в която те ще са на власт.

Напомняне към сгърчените от забитото във врата им токче, които вият наум, но мълчат.  Мълчат, защото бруталните саморазправи са с други.

А утре ще дойдат за тях... И тогава няма да има кой да говори...

13 декември 2017 г.”

Днес, за разлика от тогава, съм оптимист.

Виждам, че има кой да говори.

Защото ти не мълчиш.

Ваня Ставрева