/Поглед.инфо/ Сън ли бе, наяве ли бе? И се видях на барикадата - същински Шибил, с бяла разгърдена риза, само че вместо карамфил в едната ръка държа байрак, опънат от вятъра на промяната…
А другата – о, другата е заела най-историческата поза – соча Банкя и зова: търчете, тамо е тирана!
А в краката ми се мандахерца Спасчо Гърневски, сритал съм Антон Тодоров, Биков гледа ужасен…
А народът вече е полетял по околовръстното – към Банкя!
И точно в този момент се будя и от БТВ гледам ухилената физиономия на Цвъ. Цвъ. И си казвам – защо в живота не е като в съня?