/Поглед.инфо/ През май римският папа възнамерява да дойде в България за апостолическо поклонение. Засега остава неясно какво ще дири провъзгласилият се за наместник на Св. Петър човек в нашата православна страна. Ще ли е това официално посещение на държавен глава? Или йезуитът Хорхе Берголио, приел името Франциск, смята да разпространява католическите догми? Идеята за това пътуване бе дадена от един газов хъбаджия, въобразил си, че е политик. Той не обясни мотивите си, не уточни даже дали поканата е съгласувана и одобрена от българския патриарх.
Опасно е, че се позволява на всякакви люде от изпълнителната власт да взимат самоволни решения по въпроси, които не влизат в правомощията им.
Грешно е, че мнозина от българските управници по време на екскурзиите си до Рим бързат да склонят глави под десницата на тамошния понтифекс.
Но ние, народът на ортодоксална България, нуждаем ли се от подобно натрапено посещение? Нима някой е решил да сгази последното, опазващо ни като човеци и нация – вярата? Тази права вяра, за която нашите прадеди са били гонени и клани от католици, турци, фанариоти и прочие сган. Тогава мнозина са предпочели да погинат, но да съхранят честта на рода си. За съжаление съвременните потурнаци пробват да ни убедят, че няма нищо лошо в това да се продадеш. И тях ги слушат - все пак са силните на деня! За тези същества с изгнили души няма нито покой, нито нещо свято, където стъпят, никнат само буренаци.
Ала какво е мнението на архиериеите от БПЦ за случващото се? Та нали уж те носят отговорност за чистотатата на вярата и съвестта на паството, за неговото морално здраве?
За да изразиш мнение, се изискват сила и воля. Като че ли за последно родните служители на култа са се осмелили на подобна демонстрация в 1968 год., когато приемат новоюлианския календар. Този реверанс към икуменизма позволява на поповете да се угощават с блажно на Нова година, затова пък обърква напълно отбелязването на подвижните и неподвижните празници. Биват нарушени не само постановленията на Типикона, но и логиката на природния кръговрат.
Духовните пастири предпочитат да мълчат. Думица не обелват за отношението към настъпващия католицизъм и войнстващия ислям, за проблемите в църковния живот и за несгодите в нашето общество.
Като че ли ние сме напъдени сирачета, никому ненужни. Държавните чиновници са ни изправили на тържището, чакат господар, комуто да ни цанят. В същото време църквата благоразумно е подвила опашка, упокоила се е някъде далеч от реалния живот.
Склонена главица сабя не я сече... Не е хубава тази поговорка. В настъпилите размирни времена са нужни нови будители – способни да ни вдъхнат кураж и да ни поведат в борбата за достигането на стойностните цели. Всъщност всичко пак опира до вярата. Тази, правата, която иначе тлее в гърдите на повечето българи - тя ни възпитава и прави народ... Същата вяра, която някои все искат да стъпчат с благи йезуитски намерения.
* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/