/Поглед.инфо/ „Камък в блатото”, имаше такава пиеса от Георги Караславов. Съвременна интерпретация се опита да направи в петък вечер Росен Плевнелиев, назначен преди време за президент от Бойко Борисов. В предаването на Цецка Ризова в петък той се разходи по всички предъвквани до отмаляване на челюстите проблеми през последните дни: препирните около „грипените”, неглижирането от софра в Свищов на Цветанов – обидно за такъв редовен участник в молитвени закуски в Белия дом,президентското посещение във Ватикана преди време.

С разкопчана бяла ризка – ние сме народни, /пък и в тая жега с връзка хептен ще слънчасаме/ любимецът на целокупния български народ и особено на хумористите и карикатуристите, се разходи из всичките джвакани /доста целенасочено и организирано/ дъвки от последните седмици. Оказа се, че освен Бойко и той е корифей по въпросите на военната стратегия и тактика. /Не претендирам за буквалност:” комшиите Турция, Гърция и Румъния, като по- на север и Полша летят с американски F-ове, а ние с грипените ще нарушим съвместимостта”, следва аматьорското блябосване ,н а което тези дни се наслушахме , едва ли не разбиваме натовска солидарност..

Следва откровен намек „абе, все пак да се изясни дали някой /ясно е кой – „той”/ не се облажва от този избор и разните му там комисии се изметнали, едно констатирали докато той / Певнелиев/, бил президент, сега друго. Толкова по-зле за комисиите. Ама че от „Грипен” са опровергали плямпанията на Бойко Ноев и прочие капацитети за недостатъчната ефективност и липсата на съвместимостта на „грипените” с НАТО - подминаваме го като крайпътен камък. Ясно е: Плевнелиев разбира повече от Румен Радев от авиация. Доказва го авторитетното му твърдение, че „С един самолет освен да се лети, трябва и да се стреля”. Нещо, което Радев дори не е подозирал, а кой знае дали и конструкторите на „Грипен” са се сетили.

Последва едно себехвалене – как откато не бил президент посетил повече държави отколкото като президент – ами сега колко му е да го посрещнат на летището – господин никой, не е чудно и някой орден да му връчат, ония на Запад са любезни, ако някой ги е обслужвал убедено и страстно, както го умееше Плевнелиев. Колкото до посещението във Ватикана, където протокола на президентството действително допусна гаф - все пак Радев не дари папа Франциск като Плевнелиев с кичово яйце, което не можа да мине през светите двери.

Поглаголствахме философски и за разделението на властите – сякаш хората са забравили, че Бойко с Росен власт не е делил и вероятно му тежи, че с Румен това не минава.

За плача за пренебрегнатия Цветанов при разходката му до Свищов, за ролята на президента като обединител на нацията / с рейтинга си под 30 май Плевнелиев се смята - удивително!- за такъв/не си струва да пишем. А намеците за корупционни схеми във връзка с „Грипен”, съпровождани от хоров плач за американските F-ове не намирисва ли на „крадецът вика дръжте крадеца!”

„Камък в блатото” ли? Не върви. По върви „Всяка жаба да си знае гьола”. Ами Плевнелиев се цопна в точния гьол - на Цветанка Ризова.