/Поглед.инфо/ Става дума за частично признатите Абхазия и Южна Осетия. Поредната Псаки на Държавния департамент Хийтър Нойерт призовава да се премахнат руските войски от региона. Убеден съм, че тя разбира прекрасно какво ще последва след това: поредната война на Грузия срещу осетинци и абхазци. Как биха пропуснали американците нова война, да не говорим край границата на Русия.

Историята на конфликта е добре известна. В нощта на 8 август 2008 гг.използвайки това, че вниманието на целия свят е приковано в откриването на Олимпийските игри в Пекин, грузинският президент Саакашвили започна война срещу Южна Осетия. Масиран удар на РСЗО, след тях танкове и пехота. Столицата на РЮО Цхинвали бе подложена на прочистване. На помощ побързаха абхазците и руската 58 армия. Защото по заповед на Мишка Саакашвили убиваха не сам мирни жители, половината от които имаха руски паспорти, но и бойци от руския миротворчески батальон.

Но това е минало отдавна. А днес се твори поредният западен шабаш. Хийтър Нойерт, заяви: „САЩ призовават Русия да изтегли силите на позициите, където се намираха преди нахлуването”.

Федерика Могерини, върховният представител на ЕС по дипломацията заяви: „ЕС отново заявява своята твърда подкрепа към суверенитета и териториалната цялост на Грузия в пределите на международно-признатите ѝ граници”.

Георгий Маргвелашвили, президентът на Грузия заяви: „Ние не трябва да се боим да наричаме нещата с техните си имена. Това, което прави Русия срещу суверенната държава е война между Русия и Грузия, това е агресия, окупация и погазване на всички международни норми”.

Започвам с последното. Руската войска се намира там, където се намираше, съгласно правото на победителя. Войната бе започната от грузинска страна, това е признат от международната общност факт. Откъс от доклада на комисията Талявини: „Бойните действия започват с мащабна грузинска операция срещу град Цхинвали и прилежащите територии в нощта между 7 и 8 август 2008 г. , която се предшества от масиран артилерийски и въздушен обстрел (…) Оправдана ли е от гледна точка на международното право използването на сила от Грузия в Южна Осетия? Според нас трябва да отговорим отрицателно на това. Няма съмнение, че Русия има право да отрази нападението срещу своите миротворци със средства, пропорционални на заплахата. Така на първия етап от конфликта използването на сила от Русия с цел отбрана трябва да се признае за законно”.

По-нататък, разбира се, следва, че Русия непропорционално е използвала сила, но такава е руската душа: ако бием, е до смърт. Ако тогава в Кремъл не бяха Медведев с Путин, а някой тип Никита Сергеевич, тогава и до Вашингтон щяхме да стигнем! Но е решено да не се взимат територии, а просто да се поставят самозабравилите се политици и военни на място. С това се справяме успешно.

Терминът „окупация” изобщо не може да се приложи. Покажете ми жител на Цхинвали или на Сухуми, който ще каже, че е окупиран от Русия? А и в кои международни норми, на които се позовава Маргвелашвили, е записано разрешението да се убиват недоволните с обстрели и етническо прочистване?

Що се отнася до позициите на Могерини за териториалната цялост. Мисля, че никой няма да спори, че Грузия със своята нечовешка атака веднъж и завинаги отблъсна от себе си Южна Осетия и Абхазия. Които още през 1992 г. обявиха чрез всенароден референдум своята независимост, а осетинците изобщо поискаха да влязат в състава на Русия с 99,6% от гласовете. Това е по въпроса защо в Осетия е имало наши миротворци, а не и в Донбас. И като сме споменали Донбас, то ситуацията е сходна. Киев сам отблъсна от себе си Крим и своя югоизток.

Разбирам, че Могерини иска да демонстрира привързаност към международните норми. Но има американски и европейски прищевки, има я и суровата действителност. Тя е, че Четвърта база на ВС на РФ ще си остане, а осетинците имат право да служат в руската армия по договор.

И тук думите на поредната Псаки заслужават по-задълбочено внимание. Извеждането на руските сили от заеманите територии означава незабавно влизане на грузинските войски там. И ми се струва, че осетинците и абхазците няма да ти посрещнат с хляб и сол. Ще започне нова война, която ще се премълчава от западните политици и медии. До момента в който същата 58-а армия отново не се завтече на помощ на загиващите републики.

След това ще започне поредната истерия по темата за руската агресия в Джорджия/Грузия. Но този път конфликтът може да прерасне в пълномащабна война, нали Западът мечтае как да направи това. Не му се отдаде в Украйна, не е страшно, може отново да се пробва през Тбилиси. Важното е, че ще изглежда и ще се представя като отбрана на многострадалния грузински народ срещу варварска Русия.

В Кремъл разбират всичко това отлично, затова и, колкото да му се иска на Запада обратното, Русия никъде няма да си отиде. Виждаме това на примера на Донбас, на чиято територия, на която съгласно Минските споразумения не трябва да има враждуващи страни, моментално се установила ВСУ на националните батальони. Да не би някой наивно да смята, че тук няма да се случи същото?

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели