В изявлението си в рамките на форума Петков се спря главно на последиците за България от действащите военни конфликти и отбеляза, че България в различни периоди от време членува в различни военнополитически съюзи. В настоящата реално обаче България е член на НАТО, но не и партньор, подчерта той и даде примери за това – т. нар. закон за сигурността в Черно море, внесен в Сената на САЩ на 15 март миналата година. Петков добави също, че в отговори от страна на държавните институции става ясно, че няма проведени консултации с българската страна по въпроса, но пък за сметка на това документът тясно ангажира страната ни.
„Защото в проектозакона, който е широко известен, се възлага на България задължение да се противопоставят на Китай, а виждаме как беше приет президента на Китай си във Франция виждаме как беше приет в Сърбия… На нас ни се възлагат неща, които са в тежко разминаване с нашия национален интерес“.
За последните 10 години ние нямаме случаи, в който български премиер, министър или президент да е отишъл на европейски форум или форум на НАТО с предварително определен от Народното събрание мандат, каквито са примерите в Германия, във Франция, в Италия и в редица други европейски държави.
„И така неусетно допуснахме да бъде подменено международното партньорство, основано на международното право, да се превърне в партньорство, основано на правила. Без да се интересуваме кой е автор на правилата и без да се интересуваме правилата какво общо имат с правото и по този начин допуснахме редица извращения в международните отношения“.
Румен Петков е категоричен, че голямата задача пред българските институции и българските политици е да създадат организация, която да позволява защита на националния интерес, оформяне на институционални позиции, които да бъдат представени пред нашите партньори в Европейския съюз и НАТО – България от член, да се превърне в партньор.
