/Поглед.инфо/ След проведеното заседание на Св. Синод на 22.04.2024 г., свикано по важната тема за избор на Сливенски митрополит, българската общественост бе изправена пред изненада от новината за промяна в избирателния списък. Оказа се, че от 10-членния Синодален списък с достоизбираеми епископи бяха извадени 4 митрополитски кандидатури – еп. Йеротей Агатополски, еп. Михаил Константийски, еп. Висарион Смоленски и еп. Поликарп Белоградчишки. Изглежда ставаме свидетели на целенасочена чистка на неудобната конкуренция в надпреварата за митрополитската катедра в Сливен, тъй като в оправдание на причините за приложения метод „няма човек – няма проблем“ за промяна в списъка се тиражира твърде несъстоятелна обосновка.

Директно бяха отстранени двамата основни фаворита на Сливенските епархийски гласоподаватели в лицето на досегашния викарий на блаженопочившия Сливенски митр. Йоаникий – еп. Йеротей Агатополски избран с 26 гласа, и Константийският еп. Михаил избран с 22 гласа, а останалите двама еп. Висарион Смоленски и еп. Поликарп Белоградчишки изглежда са използвани за бушони.

Остава неясно как така внезапно двамата избраници, събрали максимален брой гласове в Сливенска епархия, се оказаха отстранени след Синодалното заседание и не фигурират в списъка? Всичко това при положение, че тези хора нямат провинения в нищо и срещу тях не е имало каквато и да е произнесена присъда от църковен или светски съд. Остава открит въпросът как за два месеца тези епископи от достоизбираеми се оказаха в графа гилотинирани. Друго недоумение буди твърдението, че единият не бил достатъчно познат в епархията, а другият понеже не спрял негодуванието на избирателите срещу противоуставната Синодална Наредба на протеста в София пред Синодалната палата, бил дисквалифициран. В допълнение против еп. Михаил се посочва странният аргумент, че липсвали повече от 3 години от епископската му хиротония, въпреки че подобно изискване не съществува никъде в Устава на БПЦ.

В пълно противоречие с горното твърдение и противно на всяка логика в новия списък с препоръчаните 6 епископи са оставени имената на еп. Исаак Велбъждски, хиротонисан едва преди около 10 месеца (действително напълно непознат на църковната общественост) и еп. Макарий Главиницки, който е хиротонисан преди по-малко от 2 години, като за него е известно, че е бил монах към Рилската света обител, която напуска при скандални обстоятелства, без благословение от игумена на манастира и без каквато и да било духовна препоръка относно неговия монашески статус.

Като бонус към това бе оповестено в медиите, че епископите в списъка „са се доказали във времето и в годините като добри администратори, добри управленци“, като би било интересно на каква обосновка може да почива подобно заявление.

Още повече, че към тях в списъка е причислен Велички еп. Сионий, който за разлика от тях е известен в епархията, но е по-важно с какво точно е известен на родната църковна общественост. Относно твърдението, че притежава опит на фона на младите кандидати, не е изяснено с каква именно насоченост се свързва неговия опит.

Интересно защо след Синодалното заседание Западно- и Средноевропейският митр. Антоний, изземващ функцията на говорител на Св. Синод, демонстрира хиперактивна ангажираност в медиите, като в свое интервю по БНТ той припознава гласа на народа Божий спрямо висшия клир като „натиск на тълпата“ и „гласът на улицата“, а тези свои думи насочи срещу всеки несъгласен с нововъведенията в БПЦ и избирателите в Сливен.

В същото интервю митр. Антоний заявява, че „за да се достигне до едно такова решение, то е взето единодушно от Светия Синод“. Тук следва въпросът какъв ли трябва да е залогът, щом митрополит и член на Св. Синод, още повече през време на Великия пост, си позволява публично да твърди откровена неистина, понеже решението на Св. Синод съвсем не е взето единодушно и поне 4 митрополити са били категорично против? Това са митр. Гавриил Ловчански, митр. Йоан Варненски и Великопреславски, митр. Серафим Неврокопски и митр. Даниил Видински.

Следва да зададем въпроса тук дали не става дума за организирана диверсия, целяща монополизиране и превземане на властта в Синода чрез схема, в която някой се възползва от наличието на липса на цели 4 митрополитски гласа, начело с покойния патриарх Неофит и митрополит Йоаникий Сливенски? Към тях се прибавя дежурното напоследък отсъствие на Плевенски митрополит Игнатий и невъзможността да присъства на заседание по здравословни причини митрополит Йосиф на САЩ, Канада и Австралия, на който се отказва алтернативна форма на гласуване от разстояние?

Дали тук не става въпрос за някакво обособено твърдо ядро от няколко митрополити, създаващи нещо подобно на синод в синода, начело с патриарх в сянка, използвайки духовната власт в Св. Синод за системно прегазване на Устава на БПЦ? Типичните за съборността мир и братолюбие са на път да бъдат подменени с правила на новосформирана елитарна каста, компрометираща авторитета на Синодалния статут.

Прави впечатление, че под прикритието на колективната синодална отговорност някои архиереи в БПЦ безотговорно поддържат напълно тенденциозно и целенасочено опасен за Църквата и българската държава процес. Това поставя в риск освен Синода, и цялата БПЦ вкупом, от институция с най-високо доверие в държавата, изпълняваща своята душеспасителна мисия, да бъде трансформирана в някаква бездуховна административно-бюрократична организация, обслужваща външно-политически и чужди на Църквата интереси, свързани с политическата власт със съпътстващата трансатлантическа – евролиберална ориентация.

Налице в общественото полезрение е тревожен индикатор, свързан със системни нарушения на Устава на БПЦ в серията доскорошни Синодални решения, особено в опита за инфилтриране на скандалната Синодална Наредба, целяща назначаване и уволняване на архиереи, приравняваща ги с редови чиновници.

С подобен подход сякаш се прави планомерен опит да се обвърже БПЦ в лобистко-властови обръч, целящ поетапно поглъщане на властта в Св. Синод изцяло в тона на Наредбата, като се подмени суверенното право на избирателите в лицето на миряните, духовенството и архиереите.

Такива обстоятелства очертават драстична предпоставка за създаване на църковна криза посредством безпрецедентни нарушения, които биха могли да се окажат проводник за фалшификация, делегитимираща не само вота за Сливенски митрополит, но и предстоящия тъй важен и съдбовен избор за Български Патриарх и Софийски Митрополит.

Така създадената ситуация би могла да бъде опровергана при наличието на отговор на следните въпроси:

– Дали зачестилите уставни и административни нарушения не са опит за вътрешно-църковен преврат чрез превземане на властта отвътре?

– Новосформираното синодално мнозинство, взело решение за съкращаването на списъка за изборите в Сливен, на какво основание и конкретно въз основа на какви принципи обосновава своето решение, целящо да предопредели избора на митрополит във втората по-големина в БПЦ и стратегически важна за България Сливенска епархия, чиито предели се простират до Република Турция?

– В чия полза митр. Антоний направи медийни изявления, твърдящи че целият Синод без изключение е взел единодушно решение за съкращаване на списъка с епископи, при положение че това не е така?

– По какви причини, въз основа на какви съображения и посредством чии решения не се оповестяват публично имената на архиереите, гласували против Синодалното решение?

– Защо все още не са изнесени данни (макар и първоначални) от тиражираната шумно в медиите ревизия в Сливенска епархия и конкретно в Поморийския манастир, чиито игумен е бил еп. Йеротей?

– Дали след като опитът за подмяна на епархийските избиратели не се състоя, сега чрез директно съкращаване на епископския списък с кандидат-митрополити не се цели да се приложи репресивен метод за извиване на ръце с тактика на изтощаване на избирателите за Сливенски митрополит?

– Колко от списъка с достоизбираемите 6 епископи се намират под влияние на митр. Николай и дали той не стои пряко зад техните кандидатури?

– За обществеността става все по-трудно да се ориентира дали в битността му на Пловдивски митрополит владиката Николай каза истината, когато изказа „дълбоко съжаление“ „за допуснатата от него грешка“ с предложение за отмяна на противоуставната Наредба, а същевременно изпрати под строй автобуси с подчинени духовници от неговата епархия да скандират пред Синода? А също тогава, когато публично заяви, че се отказва да участва в избора за патриарх, отклонявайки сякаш напълно съзнателно обществения фокус, печелейки време?

– Интересно би било обществеността да узнае дали митр. Николай от встъпването му в Пловдивска митрополия през 2007 г. до момента е предоставял одит или е отчитал някога финансите на епархията пред Синода и дали е депозирал каквито и да било счетоводни книжа, на база на които да станат известни сумите, с които БПЦ предполагаемо е ощетена?

– Името на митр. Николай – в света Николай Методиев Севастиянов – фигурира ли в доклади, свързани с дейността на български олигарси, попадащи под санкциите Магнитски?

– Съществува ли група от митрополити, лоялни към митр. Николай и обвързани с общи интереси, чиито стремежи са да поемат управлението и властта в БПЦ, с риск да я превърнат в институция, управлявана на корпоративен принцип, брандирана – корпоративен олигархат?

Недоумение буди фактът въз основа на какви критерии и духовен опит нескриващия западно и евролибералната си ориентация митр. Антоний взема участие в дискриминационното и дори противоконституционно решение, касаещо отнемане правата по Конституция на извадените досегашни кандидат-епископи, които освен всичко останало са и граждани на държавата България. Тъй като в биографията на Западно- и Средноевропейския митр. Антоний изникват дефицити, които поставят под въпрос до каква степен той е компетентен и духовно способен да оценява кой епископ от кандидатите за митрополит какви качества притежава.

Смущаващ е също начинът, по който митр. Антоний е хиротонисан за епископ при пълно неспазване на чл. 83, ал. 2, т. 4 и 5 от Устава на БПЦ – на 30 год. възраст при изискуема 35 год., като в допълнение се оказва, че не притежава изискваните 10 г. прослужени в клира. Въобще за него остава пълна загадка някога намирал ли се е под нечие духовно ръководство преди своята хиротония, поради което не става ясно кой гарантира за неговия морално-нравствен потенциал и доколко същият е пребивавал в истинно монашеско послушание и начин на живот, за да може да дава адекватна и квалифицирана преценка.

Тези обстоятелства обясняват защо представата на митр. Антоний е, че митрополитът „трябва да бъде добър администратор“ и избирателно пропуска, че „епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба“ (Тит. 1:7-9). Тъй като достоизбираемостта не се определя от стажа и възрастта на епископа, а се отнася предимно за неговите ценностни добродетели, изпитани чрез пребиване в истинно монашество.

На свой ред викарийният епископ и избраник на митр. Николай – Знеполски еп. Арсений – се оказва въведен в епископски сан едва на 28 г. при изисквани 35 г. и налични само 6 г. от изискуемия 10 год. минимум за стаж в клира, в пълно нарушение на чл. 83, ал. 2, т. 4 и 5 от Устава на БПЦ.

Освен това в биографията на еп. Арсений липсва информация да е бил под ръководството на духовен наставник и да покрива минималното условие „да е живял в манастир поне три години“ (чл. 83, ал. 2, т. 3).

Изглежда някой прави опит да наложи практиката епископи да стават митрополити без елементарни монашески навици и каквато и да било близост до традиционния монашески начин на живот в служение и полза на словесното стадо и Бога.

Всичко това провокира въпроса дали в момента определена синодална каста не разчиства списъка в полза на възпроизведена от нея креатура?

Следващ въпрос е възползват ли се някои архиереи от липсата на патриарх в БПЦ през т. нар. период на безвластие, по време на който част от висшия църковен клир опитва да политизира БПЦ като слее държавната с църковната власт, поставяйки в противоконституционност най-старата институция в държавата?

Така например по време на последното освещаване на бойните знамена на Богоявление тази година остава неизвестно в изпълнение на чие указание Западно- и Средноевропейския митр. Антоний си позволи да спекулира с общественото доверие, като прочете милитаристично и противопоставящо се на миролюбивия дух на Църквата послание от името на намиращия се тогава в реанимация и вече блаженопочинал патриарх Неофит, инспириращо НАТО-коректна реторика в БПЦ.

Не по-различен е случаят, когато митр. Антоний наскоро беше забелязан в западни медии да съмолитства с римокатолици във Ватикана, което е тежко канонично нарушение, подлежащо на църковна санкция и за което остава неизвестно в послушание на чие благословение той се оказва там. За разлика от него, през 2009 г. тогавашният Западно- и Средноевропейски еп. Тихон Тивериополски беше отзован в България, само защото беше целунал ръка на папата.

Случилото се неотдавна в Рим компрометира не само авторитета на Църквата, но и дискредитира синодалната власт, като поставя под въпрос делегираното доверие и архиерейското достойнство по адрес на изпълняващия длъжността Западно- и Средноевропейски митрополит, на когото е възложено не друго, а да бъде посланик на БПЦ в полза на българите зад граница в качеството му на право правещ словото на истината, а не да служи в полза на световен икуменизъм.

Всяка дестабилизация в БПЦ провокира съмнението, че някому е нужен институционалния авторитет на Църквата за реализиране на чуждия за българската идентичност геополитически тренд, упорито лобиращ в полза наИстанбулската конвенция, джендър идеологията, смяната на пола, легализирането на еднополовите „бракове“, абортите, мултикултурната толерантност и други опасни явления.

Тук е важно да се подчертае, че настоящата тенденция около Св. Синод никак не е само вътрешно-църковен и тясно Синодален проблем, тъй като Българската Православна Църква – Българска Патриаршия е институция, която има пряко отношение към националната сигурност на България.

Поради това всички национално-отговорни и родолюбиви обществено-ангажирани мъже и жени са призвани да препятстват разложителния процес в БПЦ и да я защитят. Тъй като родната ни Църква е на път да загуби даруваната свише духовна легитимност поради хазартното отношение на лица, които изкушавани от желанието за власт и финансови облаги и вероятно подвластни на компроматни манипулации, се оказват в ролята на външно-политически проксита, обслужващи силните на деня.

Светото Евангелие напомня, че „никой не може да слугува на двама господари“ (Мат. 6:24), поради което изборът е или болезнената амбиция за придобиване на абсолютна власт с всички средства, или Христос.

„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26).

* Материалът в съкратен вариант е публикуван в Гласове