100 години от Октомврийската революция – събитие, променило света през ХХ век

/Поглед.инфо/ Няколко са основните причини за възникването на революционна ситуация, за избухване на Февруарската, и за победата на Октомврийската социалистическа революция в земите на бившата Руска империя в края на второто и началото на третото десетилетие на ХХ век. На първо място, Първата световна война, в която Русия е един от основните участници, бидейки част от Антантата заедно с Великобритания, Франция, Съединените щати и др. държави, общо 27 на брой, е фактор за цялостна дестабилизация на най-голямата по територия държава в света. На второ място, нерешеният селски въпрос, свързан с премахване на остатъците от крепостничеството, с предоставяне на земи на бедните и средните селяни и премахване на монопола на помешчиците, политическата изостаналост на Русия, в която до февруари 1917 г. монархът има основни фунции, независимо че е установена конституционна монархия през 1907 г. и функционира Руската дума като законодателен орган са предпоставки за възникване на революционна ситуация. На трето място, това, че Ленин като ръководител на Руската работническа социалдемократическа партия (болшевики) обещава излизане на страната от войната, даване на земите на бедните селяни и решаване на продоволствения проблем, който е резултат от световната война. Не на последно място, вътрешните борби за власт в императорския двор около Николай ІІ също способстват за разклащане властта на императора.

В условията на огромно народно недоволство и засилена стачна вълна в началото на март 1917 г. под натиска на Държавната дума и военни части Николай ІІ е принуден да абдикира в полза на брат си Михаил. На следващия ден обаче абдикира и Михаил. На практика руската държава остава без държавен глава и с неизяснена форма на управление до края на 1917, въпреки че републиката е утвърдена на 1 септември 1917 г. Съставя се Временно правителство, оглавено от княз Георгий Лвов, в което участват земедевладелци и социалисти-революционери (есери) в лицето на Александър Керенски, който първоначално е министър на правосъдието, а след това оглавява Военното министерство. Новата власт провъзгласява цяла серия от реформи, които превръщат Русия в модерна демокрация – освобождаване на политическите затворници, установяване на универсално избирателно право и отмяна на смъртната присъда.

Същевременно, още през март 1917 г. по примера на първата революция от 1905-1907 г. се създават съвети на работническите и войнишките депутати, които също играят важна роля. Настъпва период на двувластие, който според Ленин приключва през юли 1917 г.1 До Февруарската революция влиянието на болшевиките е слабо, макар че те имат няколко представители в Държавната дума. До началото на 1917 г. РСДРП (б) наброява 15 хил. души. В революционната ситуация членската маса на ръководената от Владимир Илич партия бързо нараства в резултат на по-голямата популярност на идеите на марксизма-ленинизма, а оттук и влиянието на болшевиките сред руското общество.

Въпреки че болшевишкото движение нараства със завръщането на изгнаниците (и на първо място Ленин през май), е формирано Второ временно правителство, отново под ръководството на Лвов.

През юни оставката на по-младите министри предизвиква нова министерска криза4. В същия момент в Петроград манифестациите срещу Временното правителство, поддържани от болшевиките, подтикват изпълнителната власт да потуши размириците. Ленин се скрива във Финландия.

Последвалата оставка на княз Лвов (юли 1917) позволява на Керенски да управлява преходния кабинет. В края на юли той сформира ново правителство, със социалистическо мнозинство. За пръв път премиер, Керенски ще остане в управлението на Русия за близо 100 дни. На 35 г. той е на всички фронтове, сцени и подиуми, представяйки премахването на членовете от бившия режим като тяхна защита, тъй като масите застрашават живота им. В този момент популярността на премиера е върховна.

В тази ситуация Ленин предупреждава за опасностите пред революцията в своите тезиси относно политическото положение: „Контрареволюцията се организира, укрепи се и фактически взе държавната власт в свои ръце. Пълното организиране и укрепване на контрареволюцията е в прекрасно обмисленото и вече осъществено обединяване на трите главни нейни сили: 1)Партията на кадетите, т. е. истинският водач на организираната буржоазия, след като разчисти пътя за събарянето на кабинета (на княз Лвов – В. М.) от контрареволюцията, излезе от него и му постави ултиматум; 2) генералният щаб и командните върхове на армията със съзнателната или полусъзнателна помощ на Керенски, обсеби фактическата държавна власт, като премина към разстрелване на революционните части от войската на фронта, към разоръжаване на революционните войски и работници в Питер (Петроград – В. М.) и Москва…Фактически основната държавна власт в Русия сега е военна диктатура…Истинската същност на политиката на военната диктатура, която сега цари и се подкрепя от кадетите и монархистите, се изразява в подготвяне разгонването на Съветите…Водачите на Съветите и партиите на социалистите-революционери и меншевиките начело с Церетели и Чернов окончателно предадоха делото на революцията, като го предоставиха в ръцете на контрареволюционерите…Всякакви надежди за мирно развитие на руската революция окончателно изчезнаха. Обективното положение е: или пълна победа на военната диктатура, или победа на въоръженото въстание на работниците, което е възможно само ако то съвпада с големия масов подем срещу правителството и срещу буржоазията вследствие икономическата разруха и протакането на войната…2. Ленин ясно посочва, че „цел на въоръженото въстание може да бъде само преминаването на властта в ръцете на пролетариата, подкрепен от бедните селяни, за осъществяване на програмата на нашата партия. Без да се отказва от легалността, но и без нито за миг да я преувеличава, партията на работническата класа трябва да обедини легалната работа с нелегалната…нито на йота да не се вярва на конституционните и „мирните“ илюзии. Веднага навсякъде и във всичко да се основат нелегални организации ии ядки за издаване на позиви и др. Да се реорганизираме веднага, упорито, твърдо, навсякъде3.

Появява се авторитарната личност генерал Корнилов. Седмица по-късно, под претекст да предотврати евентуално болшевишко въстание, той изпраща войски в столицата, искащи оттеглянето на „неспособните“ министри. След няколко момента на нерешителност Керенски уволнява Корнилов, за да спре напредъка на привържениците му в Петроград. Керенски поема командването на армията. По призива на болшевиките работници от столицата грабват оръжието. Бързо се формират отряди на Червената гвардия. Метежът на Корнилов е смазан от работниците, войниците и матросите, организирани от Болшевишката партия. По настояване на масите Корнилов и неговите съучастници са арестувани. Опитът да се смаже революцията пропада4.

В края на септември той сформира Трето коалиционно правителство. Основният му проблем си остава войната. Русия е изтощена от 3-годишния конфликт, докато населението се надява на мир. Обратно Керенски и другите отговорни политици се чувстват задължени да зачитат ангажимента си към Съюзниците, тоест да продължат войната, докато постигнат, все по-хипотетична, победа. Те се страхуват най-много, че Германия няма да се съгласи с важните териториални отстъпления в замяна на примирие.

Този отказ от освобождаване от поето задължение и известен брой тактически грешки са причината за падането му. Пропагандата на левите партии, на първо място сред които е болшевишката, обещава на народа „хляб, мир и земи“. Войници от фронта масово напускат, за да се приберат отново в селата си, което довежда до увеличаване на упадъка на армията.

След метежа на Корнилов РСДРП (болшевики) постепенно преминава в настъпление, издига лозунга „Вся власть Совѣтамъ!“ („Цялата власт в ръцете на Съветите!“)и към началото на октомври 1917 година има контрол върху по-голямата част от Съветите. Страната преживява общонационална криза. Стопанството върви стремглаво надолу.

Ярко свидетелство за кризата е изострянето на всички форми на борба на народа. Работниците започват да отстраняват администрацията, да арестуват директорите на предприятията и да вземат в свои ръце управлението на производството. Работническото движение стига непосредствено до проблема за властта. Като ръководител, хегемон на революцията пролетариатът вдига на борба целия народ.

Изменя се и характерът на селското движение. Селяните започват да гонят помешчиците, да завземат земята и инвентара и да ги поделят помежду си, да палят именията. Селското движение в цялата страна прераства във въстание. Повече от половината от европейската част на Русия е обхваната от селски въстания5. „С нас е мнозинството от народа…“ – пише В. И. Ленин6.

След корниловския метеж нова форма за борба се появява в армията. Войниците изгонват реакционните командири и на тяхно място избират нови, които се ползват с тяхното доверие. Войниците отказват да продължат участието на Русия в Първата световна война. Тяхното недоволство заплашва да прерасне във въстанически действия. На най-близките до Москва фронтове – Северния и Западния – голяма част от войниците подкрепя болшевиките. В своето мнозинство войниците са най-напредничавата и активна част от бедните селяни. Моряците от Балтийския фронт напълно подкрепят РСДРП (б)7.

Ленин обосновава революционните мерки за предотвратяване на катастрофата, надвиснала над Русия: работнически контрол върху производството, национализиране на банките, на синдикатите и т. н., наред с конфискуване на помешчическите земи и национализация на всички земи. Изходна точка на платформата в навечерието на великата пролетарска революция е основната теза на Ленин, че е възможно социализмът да победи в една отделно взета страна. По това време В. И. Ленин завършва своя труд „Държавата и революцията“, който е по-нататъшно развитие на марксисткото учение за държавата.

В писмата си до Централния комитет на Руската работническа социалдемократическа партия (болшевики) Владимир Илич Ленин разработва и примерен план за въоръжено въстание. Той предлага незабавно да се организира щаб на въстаническите отряди, да се разпределят силите и се съсредоточат в най-верните части в най-важните точки, да се подготви обграждането на правителствените сгради, да се завземат телефонната централа и телеграфът. Ленин препоръчва създаването на здрави отряди, готови да умрат, но да не пуснат неприятеля до центъра на града, да се въоръжат работниците, да се осигури отбраната на града срещу евентуално настъпление на контрареволюционни части. Въстанието в Петроград показва колко задълбочено и всестранно е обмислен този Ленинов план за завземане на властта.

От своя страна контрареволюцията взима мерки срещу нарастващата революция. Есерите и меншевиките свикват Общоруско демократично съвещание в Петроград, като по този начин подменят легитимния орган – Конгреса на Съветите. Това съвещание е открито на 14 септември. Болшевиките взимат участие в съвещанието, за разобличат замислите на есерите и меншевиките. Съглашателите с Временното правителство сформират Временен съвет на републиката, или както казват те, предпарламент, мъчейки се да създадат илюзията, че в Русия е въведено парламентарно управление. ЦК на болшевишката партия взима решение тя да не участва в предпарламента, въпреки желанието на Лев Каменев, Алексей Риков и Рязанов, които са против задълбочаване на революционните действия, но са част от ръководството на РСДРП (б). ЦК решава да се води борба за свикване на Втори конгрес на Съветите. Предложението на Ленин за подготовка на въоръжено въстание е отхвърлено от Каменев и Зиновиев, Лев Троцки не е против, но настоява за отлагане на въстанието до свикване на конгреса на Съветите, което на дело означава проваляне на въстанието, понеже есерите и меншевиките могат да отсрочат свикването на Конгреса, а Временното правителство получава в такъв случай възможност да съсредоточи до деня на свикването на конгреса сили за разгром на въстанието. ЦК утвърждава резолюцията на Ленин – тя става директива на партията за незабавна подготовка за въоръжено въстание.

Орган за провеждане на въстанието в столицата Петроград е Военно-революционният комитет (ВРК), създаден при Петроградския съвет по предложение на ЦК. В състава на ВРК влизат представители на ЦК, на Съвета, на фабрично-заводските комитети, профсъюзите, гарнизона, Балтийския флот и други организации. ВРК работи под непосредственото ръководство на ЦК на РСДРП (б). Във всички най-важни райони на Русия се води системна подготовка за въоръжено въстание8.

Организирането на въстанието се ръководи от Ленин. Той настоява въстанието да започне непременно преди втория конгрес на съветите, определен за 25 октомври с цел изпреварване на врага, който е осведомен от предателите и очаква неговото избухване в деня на откриване на конгреса.

„В никакъв случай, по никакъв начин да не се оставя властта в ръцете на Керенски и Ко до 25 октомври; работата да се реши непременно тая вечер или тая нощ. Историята няма да прости бавенето на революционери, които биха могли да победят днес (и сигурно ще победят днес), рискувайки да изгубят много утре, рискувайки да изгубят всичко). Забавянето във въстанието е равно на смърт.“9

По предложение на В. И. Ленин въстанието започва на 24 октомври 1917 г. Щабът на въстанието се намира в Смолни, където късно вечерта пристига Ленин, за да го ръководи непосредствено. По указание на щаба отрядите на Червената гвардия заемат набелязаните обекти. Червеногвардейците организират охраната на фабриките и заводите. Всички подстъпи към столицата се охраняват от революционни части, за да не пуснат подкрепленията на Временното правителство, идващи от фронта. Извикани са моряците от Балтийския флот. Съгласно плана са завзети всички правителствени учреждения и е обкръжен Зимният дворец, където се е укрило Временното правителство. Главна бойна сила на въстанието са отрядите на Червената гвардия. Славата на победата споделят с тях моряците на Балтийския флот. Подкрепата на въстанието от народните маси е до такава степен осигурена, планът на въстанието е толкова грижливо обмислен, че то е извършено така бързо и успешно, както рядко се случва. До сутринта на 25 октомври Временното правителство бива свалено. В 10 часа сутринта е издадено възвание „Къ гражданамъ Россiи“ („Към гражданите на Русия“), написано от гениалния вдъхновител и ръководител на революцията – Владимир Илич Улянов-Ленин:

„Временното правителство е свалено. Държавната власт премина в ръцете на органа на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати – Военно-революционния комитет, който стои начело на петроградския пролетариат и гарнизон. Делото, за което се бори народът: незабавно предлагане на демократичен мир, отменяне на помешчическата собственост върху земята, работнически контрол върху производството, създаване на съветско правителство, това дело е осигурено.

Да живее революцията на работниците, войниците и селяните!“10

В това възвание всъщност Ленин акцентира върху обещанията на Болшевишката партия, които тя обещава, че ще изпълни, щом вземе властта. Сваленото правителство на Александър Фьодорович Керенски държи само Зимния дворец, чийто гарнизон е съставен от юнкери и ударен женски батальон. В. И. Ленин нарежда да се превземе с щурм последната опора на буржоазното правителство. Зимният дворец пада на 25 срещу 26 октомври, министрите на Керенски са арестувани, а самият бивш министър-председател успява да избяга.

На 25 октомври вечерта се открива ІІ конгрес на Съветите. Той представлява над 400 Съвета в Русия. От 650 делегати 400 са болшевики. Мнозинството от останалите са леви есери, отцепили през лятото на 1917 г. от есерската партия. Меншевиките и десните есери представляват малка група от 70-80 души. На самия Конгрес тази група продължава да се топи; нейните участници преминават към левите есери и към меншевиките-интернационалисти, които сътрудничат на РСДРП (б). Жалките остатъци от банкрутиралите партии на съглашателството с буржоазията напускат конгреса.

25 октомври (7 ноември) 1917 г. влиза в историята като ден на победата на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия.

На второто заседание на конгреса, на 26 октомври, се приема единодушно Декрет за мира, с който се обявява, че съветското правителство се отказва напълно от грабителски договори, сключени от император Николай ІІ и се предлага на всички воюващи народи и на техните правителства незабавно да започнат преговори за сключване на всеобщ справедлив демократичен мир. Също така Конгресът приема Декрет за земята, с който се обявява, че се конфискуват всички помешчически земи без изкупуване и цялата земя преминава в ръцете на народа, т. е. се национализира. За първи път в историята селяните се освобождават от дългове към земята. Трето решение на Конгреса на Съветите е свързано с учредяване на нов правителствен орган, а именно – Съвет на народните комисари начело с В. И. Ленин11.

Октомврийската социалистическа революция в Русия не бива да се разглежда само в рамките на 1917-началото на 1918 година. Тя, както всички революции, е продължителен процес с много етапи, започнала на 7 ноември 1917 г. в Петроград (дн. Санкт Петербург) и приключила с образуването на Съюза на съветските социалистически републики на 30 декември 1922 г. - първата социалистическа държава в света. Въпреки ожесточената гражданска война между болшевиките и бялата армия, въпреки военната интервенция на Германия, а след края на Първата световна война – на Съединените щати, Великобритания, Полша и Япония, болшевиките с подкрепата на мнозинството от гражданите на Съветска Русия успяват да изтласкат интервентите, и да победят белогвардейците. В хода на гражданската война Русия губи Литва, Латвия, Естония, Полша, Финландия и Молдова. На 30 декември 1922 г. на поредния Конгрес на Съветите е създаден Съюзът на съветските социалистически републики, който се състои от Руската социалистическа федеративна съветска република (РСФСР), създадена още през 1918 г., Украинската съветска социалистическа република, Беларуската съветска социалистическа република и Закавказската федерация, която обхваща Грузия, Армения и Азербайджан. Следва да отбележа, че от 1917 до 1922 г. постът народен комисар (министър) по въпросите на националностите се заема от Йосиф Висарионович Сталин, който има съществен принос наред с Ленин за изграждането на Съветския съюз. Трябва да отдадем дължимото и на първия председател на Съвета на народните комисари на Съветска Украйна – българинът Кръстьо Раковски (1873-1941). Под ръководството на Ленин завършва първият етап от революцията, свързан с утвърждаване властта на болшевиките (тяхната партия от 1918 е преименувана на Руска комунистическа партия (болшевики), а на ХІV конгрес през 1925 – на Всесъюзна КП (б) и осъществяване на първите мерки, свързани с прехода от капиталистическо към социалистическо общество, което се смята за първа фаза на комунистическото общество. Но под ръководството на Й. Сталин, който е генерален секретар на ВКП (б) от април 1922 г. и който от 1929 г. е неоспорван ръководител на Комунистическата партия, се изгражда в завършен вид съветският тоталитарен модел на социализма през 1929-1941 г. Този модел, макар и с изменения, се запазва до 1985 година.

Що се отнася до последния руски министър-председател, управлявал преди Октомврийската революция – Александър Керенски – той живее дълги години в емиграция и преживява развитието на социализма в Съветския съюз при Сталин и приемниците му Георгий Маленков, Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. Керенски умира през 1970 на 89 години.

Значението на Октомврийската революция в световен план е огромно. Идеите на марксизма-ленинизма се разпространяват в много държави, като първата след СССР социалистическа държава е Монголия. В резултат на победата на Съветския съюз над хитлеристка Германия през 1945 г. се оформя световната социалистическа общност с включването на източноевропейски държави, а от 1949 – и на Китай. Въпреки рухването на реалния социализъм и разпада на Съветския съюз през 1989-1991 година идеите за справедливо, социалистическо общество са актуални и днес и те, с оглед спецификата на китайските условия, се осъществяват в Китайската народна република. Октомврийската революция е пример за изграждане на социализма и в днешно време, при съобразяване с условията на съвременната информационна епоха и на глобализма. Социализмът като идея е жив в днешно време, въпреки масираната капиталистическа пропаганда.

________________

1 Ленин, В. И. Съч., том 34, С., 1982, с. 1.

2 Пак там, с. 2-4.

3 Пак там, с. 5.

4 Пономарьов, Б. и др. История на Комунистическата партия на Съветския съюз, С., Партиздат, 1978, с. 290.

5 Пак там, с. 291-292.

6 Ленин, В. И. Съч., т. 26, с. 6.

7 Пономарьов, Б. и др. История на КПСС…, с. 292-293.

8 Пак там, с. 301.

9 Ленин, В. И. Съч., т. 34, С., 1982, с. 426.

10 Ленин, В. И. Съч., т. 35, с. 22.

11 Пономарьов, Б. и др. История на Комунистическата партия на Съветския съюз, С., Партиздат, 1978, с. 305-307.

* Венелин Михайлов, проучвател в Института за исторически изследвания – БАН