/Поглед.инфо/ Ракетните удари на САЩ, Франция и Великобритания по цели в Сирия за пореден път показаха неготовността на ЕС да води каквито и да било военни действия, пише Die Zeit. Евросъюзът не е способен да взема еднозначни решения, които изисква войната, се оплаква авторът на статията Улрих Ладурнер. И не последна роля в това играе разкола по въпроса за отношенията с Русия, добавя немският журналист.

Когато работата стига до война Европейският съюз веднага излиза от играта – така се случи през 2003 година в Ирак, през 2011 – в Либия и днес, когато САЩ, Франция и Великобритания извършиха ракетни удари по Сирия, пише Die Zeit.

Проблемът е в това, че въоръжените конфликти изискват еднозначни решения, пояснява авторът на статията Улрих Ладурнер, „Да бомбардираме или не? Да изпращаме войници или не?“. В такива въпроси няма пространство за лавиране, а за ЕС то е жизнено необходимо. Нали по друг начин би било невъзможно да се запази цялостността на Евросъюза, в който влизат 28 страни. Именно за това ЕС не е създаден за недвусмислеността на войната, пояснява изданието.

Но това трябва да се промени, настоява немският журналист. Нали в съседните с Европа страни се води война и съюзът трябва да укрепи отбраната, иначе това може да свърши зле. При това Ладурнер подчертава, че той е привърженик не на подстрекаващ към война Евросъюз, а за ЕС, способен да отстоява и прокарва своите интереси на световната арена. „Това е възможно само при условие, ако във военен план съюзът ще действа убедително“ - подчертава авторът.

И в ЕС всички са съгласни, продължава изданието. Ако последните година и половина в някои сфери изобщо се наблюдава прогрес, то това е сферата на укрепване на отбраната. Но все още за сега е на начален етап. Но промяната в съзнанието ни вече се е случила. На Евросъюза е необходима близкоизточна стратегия. Да направи това за сега не му стигат средства, а също и единство. Европа не се отнася към влиятелните играчи в Сирия, напомня авторът. И в най-близко бъдеще на тази роля не си струва да се разчита.

САЩ също загубиха своето влияние в Близкия Изток. Главен играч в региона стана Русия. Затова възниква въпроса: „Какво да правим с Русия? Нали в Дамаск можеш да попаднеш само чрез московската банда“. Получава се, че на ЕС му е необходимо да изработи стратегия в отношенията си с Кремъл, защото в момента тя не съществува. Напротив, ЕС е дълбоко разцепен по въпроса за отношенията с Русия. За това свидетелства конфликтът заради „Северен поток – 2“, а също и факта, че след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал санкциите по отношение на Москва поддържаха само 14 страни от Евросъюза, констатира Ладурнер.

Превод: М. Желязкова