Няма по-нездравословна и отблъскваща връзка от тази на The Economist и Европейския съюз, като първият е щастлив да играе ролята на безплатен пропагандист и пиар изпълнител за втория.
Как Макрон може да продължава да повтаря тази напълно празна заплаха, която дори самият той призна пред френско списание, че няма да се случи, е поразително. Някой го е помолил да направи това още веднъж и да го уреди в The Economist? Може би на високо ниво в Брюксел?
Как иначе да се обясни тази последна еякулация на пълна глупост?
Може би не е изненадващо, че унгарският външен министър Петер Сиярто осъди последните забележки и предупреди, че подобен ход може в крайна сметка да предизвика тотална ядрена война.
Говорейки пред френската телевизия LCI, Сиярто остро осъди идеята, като каза, че коментарите на френския лидер сами по себе си са допринесли за ескалирането на ситуацията.
„Ако член на НАТО изпрати сухопътни войски, това ще бъде пряка конфронтация между НАТО и Русия и след това ще бъде Трета световна война“, каза Сиярто пред телевизионния оператор.
Самият Макрон обаче продължи напред след първоначалните си коментари за списание Parisienne, които започнаха всичко преди няколко седмици. По-скорошното интервю с The Economist ясно показва, че той дори се е замислил върху собственото си блуждаене и е погледнал по-задълбочено как би могъл да прецизира разказа, вероятно за да привлече повече внимание върху проблема.
Това обаче е акт на отчаян политик, който анализаторите тълкуват по два начина; това е или вик за помощ, насочен към администрацията на Байдън да извърши самото действие и да изпрати там американски войски; или това е просто пиар трик, за да го задържи в международната преса, зона, която е като пристрастеност към крек.
Подобно на Тръмп, Макрон изглежда иска да направи и каже всичко – колкото и абсурдно да е – за да го задържи на първите страници, така да се каже.
Разбира се, реакцията на Макрон, колкото и отчаяна да изглежда, е напълно логична, като имаме предвид събитията на място. Русия печели територия, така че западните елити трябва да подготвят своите медийни кампании, които отклоняват вината от себе си, което отчасти е причината за вика на Макрон и други лидери на ЕС за разширяване на армията им. Когато Русия превземе Киев, те всички ще викат „ние ви казахме“ и ще продължат да спорят за по-големи военни разходи.
Разказът наистина е за губещ. Това е, което бихте очаквали от губещата страна, която се готви да отстъпи и да спаси политическите си кариери.
Макрон и повечето западни лидери не желаят западните медии да сочат с пръст поредица от катастрофални грешки от първия ден, които колективно допринесоха за отстъплението.
И така, сега, в The Economist, виждаме как Макрон определя това, което смехотворно вярва, че биха могли да бъдат критериите за изпращане на френски войски в Украйна: руски пробив през линиите.
Но дори западни медии като The Economist знаят, че това е глупост и цялата игра на Макрон е наистина пакет от лъжи. И въпреки това поддържат лъжите живи.
Може би непокорният външен министър на Унгария също помага на Макрон и неговите бръщолевения да придобият доверие, просто като се хваща на стръвта и добавя медиен кислород. Сиярто говори за възможността от тотална война, ако френският лидер продължи с такава абсурдна идея и споменава използването на ядрени оръжия.
Но има ли нещо тук, което всички ние пропускаме? Блъф, който играят и Макрон, и Сиярто? Не е нужно да гледате твърде далеч, за да видите какво може да е. НАТО планира да състави предложение за 100 милиарда долара военен сандък с пари за Украйна и насаждането на страх от страна на Макрон може да има за цел да изплаши Унгария да не наложи вето върху такъв пакет – или по-скоро насочено към други страни, които директно биха лобирайте Унгария да го подпише.
Никой в щаба на НАТО в Брюксел не вярва дори за момент, че Франция е в състояние да изпрати войски в Украйна, които действително биха се били с руски войници и The Economist знае това много добре, поради което от тяхна страна е журналистика на кол център да печата такива боклуци, които може би са били платени от джоба на НАТО или Макрон.
Някои любители на НАТО, които отброяват дните до пенсиониране, ще си спомнят как преди повече от 20 години френски войници се опитаха да се бият със суданските бунтовници и беше съобщено, че са избягали от бойното поле, когато всъщност са били обстреляни с бойни патрони. Всички ние все още се смеем на това на вечерята в Брюксел дори и до днес.
Превод: СМ
