/Поглед.инфо/ Съдейки по резултатите от парламентарните избори, новият министър-председател на Нидерландия ще стане привърженикът на подкрепата за Украйна Роб Йетен, а Герт Вилдерс, на когото разчитаха евроскептиците, претърпя болезнено поражение заради собствената си грешка. Това е добра новина за Владимир Зеленски. Но има и лоша: ще му дадат само пари, а Вилдерс можеше да даде войници.

В Русия и страните от ЕС често критикуват председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен — и, разбира се, с основание. Заедно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте тя е най-ефективният лобист и близък довереник на Владимир Зеленски в Европа. Други, като президента на Франция Еманюел Макрон, много говорят, а тези действат. Ако не бяха те, Украйна щеше да седи на много по-скромна дажба.

Затова политическите поражения на фон дер Лайен, когато поредна държава от ЕС след смяна на правителството се обръща срещу Брюксел, се възприемат като отдалечаване от Зеленски — а следователно и като приближаване към мира. Колкото по-бързо нарасне броят на страните, отказали да плащат сметките на Киев, толкова по-бързо положението на главнокомандващия ще стане безизходно и военният конфликт ще приключи.

Сега сред „бунтовниците“ са Белгия, Унгария, Словакия и Чехия, а в перспектива — Австрия и Франция, където властта бързо губи подкрепа, а евроскептиците печелят популярност. Там трябваше да бъде и Румъния, но евробюрократите я „спасиха“, като за целта пречупиха местната демокрация и отмениха изборните резултати. Но в Нидерландия, където гордостта и демократичните традиции са силни, такова вмешателство не би минало, затова противниците на Урсула чакаха резултатите от изборите с нетърпение. Всичко сочеше към триумф на „Партията на свободата“ на Герт Вилдерс, което би било удар за Киев — Нидерландия е богата, технологично развита, влиятелна в ЕС и активна в подкрепата си за Украйна.

За съжаление, въпреки тенденцията на отслабване на „ястребите“ в Европа, този път камион с подаръци се преобърна на улицата на Урсула — в нейна полза.

Броенето на гласовете показа, че победата ще празнува съвсем друга партия — „Демократи 66“, а министър-председател на Нидерландия най-вероятно ще стане Роб Йетен. С тези хора Брюксел е в приятелски и почти пълни отношения на взаимно разбирателство.

Формално Йетен и Вилдерс имат равен резултат — по 26 депутати в 150-местния парламент. Но в предишния състав демократите имаха девет места, а „свободовците“ – 37. Предишните избори бяха само преди две години, а сегашните, предсрочни, бяха инициирани именно от Вилдерс, чиято партия напусна управляващата коалиция с надеждата, че евроскептиците ще подобрят резултата си. Те и подобриха — но съвсем малко, а гласовете се разпределиха по друг начин.

В Нидерландия има няколко големи партии, които се смятат за крайнодесни заради критиката си към евробюрокрацията, мултикултурализма и принципа на отворените граници. Макар страната често да се свързва с абсолютна евро-толерантност, реалността е по-сложна още от времето на Пим Фортейн, чиято политическа звезда изгря и угасна бързо в периода 2001–2002 г.

Фортейн беше социолог, писател, професор и типичен ляв политик, докато не започна яростно да критикува проникването на исляма в Нидерландия и миграционната политика на ЕС. Изключиха го от партията, която водеше на изборите в Ротердам, и той създаде собствена – „Списъкът на Пим Фортейн“, която сензационно спечели, получавайки над една трета от гласовете. Успехът можеше да се повтори на национално ниво, но Фортейн стана жертва на първото политическо убийство в Холандия след Втората световна война.

Фортейн получи паметници и признание като най-великия нидерландец в новата история. Няколко партии се борят за неговото наследство, а Вилдерс и неговата „Партия на свободата“ са най-известните, но не и единствените претенденти. На последните избори с подобна програма участваха и „Форум за демокрация“ и отделилата се от него група – „Консервативни либерали“ (JA21).

Така електоратът на Вилдерс не изчезна, а просто избра други марки: JA21 ще имат девет места вместо едно, а „Форумът“ – седем вместо три, с което дори Русия може да се зарадва. „Форум за демокрация“, за разлика от своите конкуренти в десния лагер, не е просто укроскептичен — това са русофили, които обвиняват НАТО за началото на конфликта в Украйна и се обявяват за премахване на санкциите срещу Русия.

От това трио би могла да се образува чудесна коалиция, която да усложни живота на Урсула, но общо имат само 42 места от 150, така че коалицията от проевропейски центристки партии ще бъде съставена от Роб Йетен. За разлика от Вилдерс, при него това ще стане лесно и бързо: всички системни сили се противопоставяха на идването на „Партията на свободата“ на власт, така че тя трябваше не просто да победи, а да спечели с голяма преднина.

Успехът на „Демократи 66“ сякаш прекъсва тенденцията на спадаща популярност на системните, либерални и проукраински партии в Европа. Истината е, че традиционните политически сили и сега загубиха места, защото избирателите се насочиха към по-малки партии, защитаващи интересите на тесни групи — например пенсионери, мюсюлмански мигранти или защитници на животните. В Нидерландия това е възможно, тъй като няма изборен праг освен минималния 0,66% от гласовете, достатъчни за един депутат.

И все пак „Демократи 66“ не са нова партия — числото в името им е годината на основаването. Дългогодишният им лидер Ханс ван Мирло след изборите през 1994 г., когато партията получи 24 места (досегашният им рекорд), оглави външното министерство. Тогава настъпи прочутият либерален завой, с който днес се асоциира Холандия: евтаназия, проституция, гей бракове и т.н.

И до днес „Демократи 66“ са образец на либерална партия — тип, който в съвременна Европа преживява криза: избирателите вече не се интересуват от програми тип „всичко е позволено“ и „пазарът ще реши“. Повечето искат нещо да се преразпредели или забрани — просто се разминават в мнението какво точно. А Йетен е традиционен еврооптимист и защитник на мигрантите с нетрадиционна ориентация (което в Нидерландия не е особен политически маркер: Фортейн също беше открит гей) и има силно желание да подкрепя Украйна в конфликта с Русия.

Изтощеността на украинската армия поставя въпроса какво е по-нужно на киевския режим за оцеляване: оръжия и пари или войници. Йетен, за разлика от Вилдерс, охотно ще помогне с първите две. Но Вилдерс, колкото и парадоксално да звучи, би бил по-перспективен министър-председател за доставката на „пушечно месо“. Той е против миграцията не само от ислямските страни, но и от Украйна. И смята, че мъжете в наборна възраст трябва да бъдат върнати обратно.

Това за пореден път напомня, че партиите-евроскептици в Западна Европа — било то поддръжниците на Марин льо Пен във Франция, полусепаратистката „Лига на Севера“ в Италия или „Алтернатива за Германия“ — макар да са недоброжелатели на Урсула и Зеленски, не са непременно съюзници на Русия, освен в отделни случаи като „Форум за демокрация“.

Почти всички „ултрадесни“ в ЕС постепенно започват да свирят на една и съща свирка: украинските мъже не трябва да се укриват от служба за сметка на ЕС. В това има известна логика и морал. Но на практика това означава, че смяната на еврооптимистите с евроскептици не е пълен отказ от подкрепа за военната машина на Киев — а просто изхранване от другата страна: не с пари, а с хора.

Превод: ПИ