/Поглед.инфо/ Почти 30 години след падането на Берлинската стена, количеството стени, издигащи се в света рязко се увеличи, а Доналд Тръмп - “президентът на първата световна държава“ - даже избра удължаването на „стената на Буш“, която разделя САЩ и Мексико за ключова задача на своя президентски мандат. В света, в който народите се разкъсват между растящата глобализация от една страна и изострянето на усещането за самобитност - от друга, „желанието да се барикадираме все по-често взема връх“, твърди Le Monde.

Въпреки че идеята за издигането на стена или ограждането между две страни е толкова стара, колкото и такива понятия като "държава" и "граница", западният свят доста бързо започна да счита, че едновременно с края на студената война и падането на Берлинската стена през 1898 година ще изчезне и отделянето на народите. Но, както пише Le Monde, почти 30 години по-късно, количеството стени, издигащи се в света рязко се увеличи, а Доналд Тръмп - „президентът на първата световна държава“ - даже избра удължаването на „стената на Буш“, която отделя САЩ от Мексико за ключова политическа задача на своето президентство.

„Към днешен ден в света можем да изброим от 70 до 80 издигнати или планирани за изграждане стени, при това дължината на вече съществуващите стига до 40 хиляди километра“ - твърди канадският политолог Елизабет Вале.

Някои специалисти, сред които и френския географ Мишел Фуше, оспорват тези цифри. „Аз се отнасям с голямо недоверие към това раздвижване около стените. “Стената“ е политическа и медийна формулировка и рядко тя бива реалност. В повечето случаи това са заграждения. Границите не са затворени, но по тях има контрол“ - отбелязва Фуше.

Но всички специалисти по границите са съгласни с това, че стените „отново са на мода“. Рязкото увеличаване на количеството стени след студената война на първо място обикновено свързват с терористичния акт в САЩ на 11 септември 2001 година и мерките за сигурност като отговор на заплахите от страна на джихадистите и мигрантите. Но това, както пише френското издание, е вярно само отчасти, тъй като такава тенденция може да бъде наблюдавана и преди 11 септември.

„След 1945 година, когато количеството стени започна да расте (към момента на падането на Берлинската стена те са били около 15), този феномен получава широко разпространение с настъпването на новото хилядолетие – разказва Елизабет Вале. Въпреки че броя на стените започна рязко да се увеличава след 2003 година като реакция на събитията от 11 септември, тази тенденция започва да се формира още преди 2001 година и нейната по-дълбока причина е по-скоро глобализацията“.

Впрочем, както отбелязва Le Monde, съществува голямо количество фактори, повлияли издигането на стените с настъпването на новото хилядолетие. Някои стени – например между Израел и Ливан, Кувейт и Ирак или в такива градове като Белфаст или Багдад – са изградени след войни. Други въплъщават границите, които официално не съществуват, например границите между Мароко и Западна Сахара, Турция и Кипър, Индия и Кашмир. Най-известната от такива стени е тази, която е построена от Израел на границата с Йерусалим и Западния бряг на река Йордан. Съществуват също и „антимигрантски стени“, например между Индия и Бангладеш, САЩ и Мексико, Испания и Мароко, в Сеута и Мелиля.

От политическа гледна точка изграждането на стени е демонстрация на сила, която е признак на слабост. „Стената никога не е решение за дълъг срок – счита политологът Александра Новоселофф – Но понякога тя може да се превърне в решение за кратко време или да създаде илюзия, че политикът прави нещо“.

Стената винаги е свидетелство за епохата. Тя може да разкаже много неща за това, кой я е издигнал. В света, в който народите се разкъсват между растящата глобализация от една страна и изострянето на усещането за своята самобитност – от друга, „желанието да се барикадираме все по-често взема връх“, твърди Le Monde.

Превод: Магдалена Желязкова