/Поглед.инфо/ Следващата седмица в подкомисията за въздушните апарати, който влиза в състава на комисията за въоръжените сили на Сената на САЩ, ще преминат изслушвания по въпроса за модернизацията на армията. Само преди 12 месеца при аналогични изслушвания бе заявено, че въоръжените сили на САЩ се намират в печално състояние. На сенаторите ще им бъде интересно да разберат, какво се е променило в американската армия от февруари 2017 г., пише Дъглас Макгрегор в статия за The National Interest.
Бившият министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд някога каза: „Изпращате на война тази армия, която имате“. Ръмсфелд бе съвършено прав. Войните рядко се печелят в една решаваща битка или само за сметката на нови технологии. Резултатът от войната се предопределя десетилетия преди нейното начало.
На Ръмсфелд му провървя много. Вместо сражения в „Шампионската лига“, той се сблъска с отбор съставен се от афганистански и арабски бойци, които нямаха нито армия, нито ВВС, нито средства за ПВО или най-малко съвременни разузнавателни средства. Бойците бяха твърде слаби, за да представляват сериозна заплаха за армията на САЩ.
На Пентагона не му бе нужно да провежда мащабни маневри, както през 1944 г. или да преодолява сложна система за противовъздушна отбрана, подобна на тази, която създадоха нацистите и която струва на САЩ 18 хил.бомбардировача. За жалост трябва да се признае, че армията, която гони терористи, чиято основна единица е преди всичко камионетката, най-вероятно ще загуби битката в „Шампионската лига“.
През 1940 г. върховният главнокомандващ на френската армия ген. Максим Вейган заявява на шокираните политици и генерали, че Франция е изправила „армия от 1918 г. срещу германската армия от 1939 г.“, добавяйки, че това е било „чисто безумие“.
Вейган не е трябвало да се изненадва.
След Първата световна война, висшето военно ръководство на въоръжените сили на Франция и Великобритания съсредоточава своето влияние върху конфликти с ниска интензивност, т.е. върху смазване на метежи в колониите, превръщайки своята армия, разположена в Африка и Югоизточна Азия в колониални полицейски сили. Разбира се, превъзходните военни технологии от 1918 г. позволяват с лекота да се потъпчат метежите в колониите. Но опитът за борба срещу въстаници, получен от тези армии в периода между 1918 и 1936 г. не оправдава себе си във войната против нацистките войски и японската армия.
Американските войници преживяват аналогичен опит пет години след края на Втората световна война. По време на Корейската война е изяснява, че войниците на САЩ са се оказали в положението на френските сили, решили да мерят сили с Германия през 1940 г.
Днес в Конгреса са обезпокоени от това, че съвременната армия на САЩ се оказва в сходна ситуация. Военното ръководство на САЩ през последните няколко десетилетия е съсредоточено върху конфликти с малка интензивност, докато потенциалните врагове на САЩ – Русия и Китай са готови за сражение в „Шампионската лига“. Потенциалните опоненти на САЩ реорганизират своите наземни сили и внедряват нови технологии.
Проблемът се заключва в това, че след много дълги години служба в бюрократичната система на министерството на отбраната на САЩ старшият офицерски състав все още може да чете лекции за своите теоретични познания, съвсем малко са готови да употребяват своите теоретични познания на полетата на бъдещите сражения, а ще по-малко са способни да удържат победа.
Армията от Студената война не е преминала през дълбока реорганизация, Пентагонът се старае да съхрани старата си структура. Военното ръководство на САЩ се опитва да натъпче високотехнологичен пълнеж в старата организационна форма, за да създаде илюзия за промени.
Предвид, че за реализирането на неефиктивни програми за модернизацията на армията на САЩ вече са отишли милиарди долари, сенаторите могат да излязат с инициатива за създаване на специална организация, която да не се подчинява на военното ръководство и да е предназначена за създаването на нови бойни формирования. Това е много важно, защото армията не може да се разформира сама себе си.