Руската петролна индустрия се готвеше за санкциите и има опит в заобикалянето им
Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу компаниите -производители "Газпромнефт" и "Сургутнефтегаз", които осигуряват 30% от руския морски износ на петрол, застрахователните компании "Ингосстрах" и "Алфастрахование", както и срещу повече от 30 петролни компании и 183 танкера и ескортни кораби. Освен това бяха санкционирани проектът Vostok Oil, проектът Arctic LNG-2 и сръбската компания NIS, която е дъщерна компания на Газпромнефт.
Целта на санкциите е да ограничат способността на Русия да печели приходи в щатски долари от износ на енергия, „които тя използва, за да подхранва своята брутална война срещу Украйна и други вредоносни дейности в чужбина“.
Както пише Bloomberg , санкциите няма да бъдат болезнени за добивния сектор, тъй като по-голямата част от нефтените услуги в Руската федерация се предоставят от местни компании, включително бивши клонове на напуснали глобални нефтени сервизни компании, които саоставили оборудването, персонала и ноу-хау . Според изследователската компания Rystad Energy A/S, преди година само около 15% от руския сондажен пазар зависеше от чуждестранни технологии.
Освен това санкциите срещу „непрозрачните търговци“, търгуващи с руски петрол, ще доведат само до краткосрочни последици. Те просто ще бъдат преименувани и върнати на пазара. По мнението на Bloomberg, в застраховането ще се появят компании - еднодневки. Добавяме, че санкциите на САЩ не са пречка за застраховането в руска юрисдикция, тъй като транзакциите могат да се извършват извън зоната за плащане в долари, например в юани или рупии.
Разбира се, ще има прекъсвания в търговията, но има заобиколни решения. Компаниите "Газпромнефт" и "Сургутнефтегаз" ще намерят други танкери за превоз на нефтаи или отново ще преименуват съществуващите. Може да се използва и методът за прехвърляни на товара от един танкер в друг преди доставката.
Санкциите не засегнаха най-големите играчи на петролния пазар
Руски анализатори предполагат, че санкциите са засегнали големи, но не и най-големите руски производители и износители - Роснефт и ЛУКОЙЛ (60% от експортния пазар), чиито санкции биха довели до значително увеличение на световните цени на петрола.
А последствията от санкциите срещу Газпромнефт и Сургутнефтегаз бяха предсказуеми и те бяха подготвени за тях. Първата компания има развита мрежа за рафиниране на петрол в Русия и може да пренасочи част от обемите си за износ към вътрешния пазар. А вторият има големи спестявания във валутни депозити в чужбина.
Експертите не изключват и схемите за суапова търговия, когато нефтопроизводителите - обект на санкции, ще изнасят петрола чрез своите несанкционирани колеги.
Търговията с петрол с Индия и Китай не се извършва в долари
Руският фондов пазар не реагира на санкциите. Цените на петрола се покачиха с 3% на 10 януари до най-високото си ниво от три месеца.
Ако не бъдат взети мерки срещу купувачите на руски петрол, то санкциите няма да са ефективни, посочва Bloomberg. Най-големите купувачи на руски петрол са Китай и Индия. Няма да има санкции срещу тях, в противен случай Индия ще престане да бъде „стратегически съюзник на Съединените щати“ и да „сдържа Китай“, а Китай може да отговори със свои собствени санкции, например ембарго върху доставките на редкоземни метали към Съединените щати.
Освен това 80-90% от търговията на Русия с Китай и Индия се извършва в юани и рупии и други валути, които, за разлика от щатския долар, позволяват да се заобиколят западните санкции. Очаква се също така да влезе в сила нова платежна система на БРИКС, която няма да бъде контролирана от САЩ.
Превод: ЕС
