/Поглед.инфо/ Има ли в САЩ философия? Европейците обикновено смятат, че тази мизерия не трябва да се нарича „философия“, защото тя повече напомня на слабоумие и гебефрения.

Гебефренията е неуспех в процеса на съзряването, когато юношата си остава същия и след като „порасне“, отказвайки се от отговорност от рационалност. В някакъв смисъл е точно така – американската философия напълно може да изглежда „гебефренична“.

Второто клише е също оправдано отчасти: американската философия е продължение на английската (по-точно шотландската) философия на „здравия разум“ (Рейд, Фъргюсън, и т.н). Самата тази философия е на свой ред съмнителна, защото представлява възвеличаване на пределната баналност до ранг на метафизика. На нея е изграден и утилитаризмът.

Утилитаризмът (например, Джереми Бентъм) е дружно ненавиждан и от десните, и от левите, защото, съгласно него, критерий за истината е ползата, а смисълът на живота е търсенето на наслада. Това е унизително и омерзително не само за човека, но и за животното.

Но отново – не това е американската философия, макар и названията да си приличат: американската философия е прагматизмът.

Смисълът на тази философия не е толкова прост. Работата е там, че и утилитаризмът, и „здравият разум“, и либерализмът признават битието на обекта (вещите, външния мир) и битието на субекта (разума, съзнанието, духа). И едно и другото ги има, и едното и другото съответстват на определени критерии. Между света на субекта, макар и примитивен, и света на обекта, макар и най-подръчен, както твърди утилитаризмът, могат условно да се установят частно-собственически отношения. Но… прагматизмът е нещо различно.

Американският прагматизъм е идеята, че обектът и субектът са напълно свободни и открити множества. Всеки субект има право да се смята за какъвто иска: за Санта Клаус, за Елвис, за Капитан Америка, за марсианец, бял, черен, мъж, жена и т.н. Също така и обектът няма строго определена онтология: никой няма право да каже на американеца, че реалността е такава и никаква друга. Никой и нищо: нито науката, нито религията, нито властта, нито идеологията. Реалността е такава, каквато я смята субектът, който на свой ред мисли това, което иска.

Ето и това е прагматизмът: както на своето най-битово равнище – донякъде идиотската проява на знаменитото американско невежество, така и в американската мистика и американския романтизъм – Емерсън, Торо и др.

Но как същевременно да бъдеш толкова открит и към двете страни на света? Единственият критерий е it works – „това работи“. Това е основата на прагматичната онтология. Не е важно кои сме, важно какъв е светът около нас: важен е единствено успехът на взаимодействието на тези две произволни множества – условно „вътрешното“ и условно „външното“. It works ergo sum et ergo est. Ако работи, значи съществува. А, ако „не работи“, значи не се е получило, другият път може и да заработи. Go ahead. Това не е просто слабоумие, а слабоумие, въздигнато до метафизика, което освен това, освобождава. По принцип на тези основа може да се изгради някаква епистемология или онтология. Просто трябва да се фиксира удовлетворяващото този, който се смята за субект. Това може да бъде отблъскващо, но може да бъде и обаятелно. Как да се погледне на нещата. За нас това, разбира се, е странно, защото руснаците винаги са били теглени от определена холистична онтология – или духовна, или материалистична, но в никакъв случай не и прагматична.

Стоим на прага на края на Америка. Защо? Защото на границата на унищожението е самият американски Логос. Тръмп и избирателите му са прагматична Америка. Но глобалистките либерални елити, които я управляват и които всъщност на носители на другото, емигрантското, са най-често от европейския Логос и днес налагат на американците различни стандарти. Ако за прагматика всеки може да бъде какъвто си иска – комунист, либерал, фашист, Елвис, растение, котка и т.н. то за либералите може да има единствено либерали, при това желателно леви – „културни марксисти“, феминисти и анархисти.

Това тоталитарно налагане на това какъв трябва да бъде субектът и какъв не, изобщо не е американска черта. От тук и ненавистта към Тръмп: той е последният носител на коренния американски Логос.

Затова и глобалистите унищожават Америка, защото са започнали тоталитарно са започнали да предписват нормативите на субектността. Така те рязко ограничават пространството на вътрешната и външната свобода. И продължават да правят това. От тук е и началото на новата американска Съпротива (You are Resistance на Алекс Джоунс или героят от сериала „Родина“ О’Киф, в който лесно се открива Алекс Джоунс). Не трябва да се търсят в това привичните за Европа или дори за Русия форми: това е специфично американска Съпротива. Тя е в името на защитата на прагматизма, на самия прагматичен дух. Либералите и глобалистите настояват на своето независимо от това „дали нещо работи или не“. Това е съвсем различна и напълно неамериканска философия.

Ето как е положението във философията: прагматичният Логос е на границата на унищожението. Ако него го няма, няма да я има и Америка.

Превод: Поглед.инфо