/Поглед.инфо/ Съвсем неотдавна цял Вашингтон осмиваше Доналд Тръмп за обвиненията към администрацията на Обама за следене на предизборната кампания на милиардера. Но при проверка се оказа, че миналата администрация е шпионирала всички значими фигури в обкръжението на новия американски президент, предава Fox News. Освен това, както отбеляза водещият канала Такър Карлсън доказателствата за „сговор“ на Тръмп с Русия сочат по-скоро не към президента, а към демократите, влизали в тайна кореспонденция с руските шпиони.

Добър вечер и добре дошли в нашето предаване. Засипани сме с новини.

Само преди няколко минути Белият дом обнародва писмо, в което се говори, че президентът е склонен да разсекрети докладна записка на демократите и иска да си сътрудничи в комитета по разузнаването на палатата на представителите за да разбере ще могат ли те да предложат редактирана несекретна версия на записката. Но това не е единствената срочна новина днес, има още много.

„Руската история“ внезапно стана „история на ФБР“ и тя се развива по-бързо, отколкото някой можеше да предположи. Само преди една година всички умни хора се подиграваха на Тръмп за това, че той се оказа достатъчно безумен да предположи, че администрацията на Обама е подслушвала телефонните разговори и се е занимавала със следене на неговата предизборна кампания. „Що за безумец- параноик – казваха те – Вън от Twitter“ Аха.

Сега знаем какво е ставало в действителност. Сега въпросът се заключава в това, колко хора от кръга на Тръмп ФБР не е следило? Съветникът на Тръмп Картър Пейдж е попаднал под правителствено следене през есента на 2016 година след като федералните са използвали непотвърдени заявления от „досието на Тръмп“ за да получат ордер от съда по външното разузнаване на САЩ. От показанията в Конгреса ние знаем, че Пейдж е говорил със съветника на Тръмп и мениджър на предизборната му кампания Стив Бенън, намирайки се под наблюдение.

(рус.ез.)

Это значит, что за Бэнноном, скорее всего, тоже следили. Сегодня на основе нашего собственного репортажа мы можем сказать вам, что Картер Пейдж также отправлял электронные письма членам кампании Трампа в тот же период времени. Судя по всему, ФБР их также перехватило. Внезапно всё начинает выглядеть так, будто администрация Обамы шпионила за значительной частью членов предвыборной команды Трампа.

За сколькими людьми велась слежка, какого рода она была и насколько президент Обама был осведомлён об этом? У нас пока нет ответов на эти вопросы, но у нас точно есть право знать их. Или нет, утверждают демократы. Вопросы — это признак измены нашей стране. Те же самые люди, которые когда заявляли, что слежки точно никогда не было, теперь утверждают, что она была абсолютно оправданна и в порядке вещей. Почему? Потому что Россия!

Но вот что странно: почти все недавно появившиеся доказательства сговора с Россией указывают на демократов, а не на членов избирательной кампании Трампа. Вчера мы, например, узнали, что сенатор Марк Уорнер от штата Вирджиния втайне посылал текстовые сообщения лоббисту российского олигарха, надеясь вступить в контакт с автором «досье» (на Трампа. — ИноТВ) Кристофером Стилом. Уорнер пытался скрыть эту переписку. «Я бы предпочёл (цитирую), чтобы никакой документации не было», — написал он лоббисту олигарха.

Традиционно, во всяком случае в Вашингтоне, отсутствие документации — это показатель не прозрачности, а, по большому счёту, противозаконных действий. Мы не утверждаем, что сенатор Уорнер должен уйти в отставку и предстать перед судом за измену. И не утверждаем этом, потому что мы не либералы-истерики, которые стремятся испортить наши международные отношения и использовать судебную систему ради достижения незначительных политических целей.

Однако мы считаем, что на поведение Уорнера нужно обратить внимание. В какой-то степени внимание этому уделяется в интересной статье The New York Times, которая вышла всего 40 минут назад. В этой статье утверждается, что в прошлом году американские разведслужбы заплатили шпиону — этот шпион, очевидно, работал на российское правительство — сто тысяч долларов из карманов американских налогоплательщиков за непроверенную и, возможно, сфабрикованную информацию о президенте Трампе.

Зачем бы нашим разведслужбам тратить наши деньги на такое? Зачем бы им вообще таким заниматься, какие бы обстоятельства ни были? И, кстати, как использовалась собранная ими информация? На данный момент ничего из этого не ясно.

Однако вот что ясно сейчас: подводя итоги этой напряжённой недели в Вашингтоне, мы узнавали, что единственный стоящий вывод звучит следующим образом: администрация Обамы шпионила за членами конкурирующей политической предвыборной кампании. Надеюсь, что для этого были законные основания, однако всё больше похоже, что их не было.