/Поглед.инфо/ В последно време много се говори за т. нар. „въздействие на свръхкапацитета на Китай върху световния пазар“. Дори, когато наскоро беше в Пекин германският канцлер Олаф Шолц постави въпроса за „прекалено големия производствен капацитет“ на Китай и как „ние се нуждаем от справедлив и отворен пазар“.
Безспорно, когато влезем в повечето магазини, на 90% от стоките пише „Произведено в Китай“. Но също така е неоспорим факт, че тези продукти се оказват с много добро качество и в миналото остават евтините дрехи, играчки и какви ли още не предмети, които се чупеха или късаха още на втория ден.
Днес китайските стоки са гарант за качество, защото се правят не от нискоквалифицирана работна ръка, а от образовани хора и най-вече от такива, които искат да изчистят имиджа на държавата.
И, да, също е истина, че в Поднебесната империя могат да се изобретяват неща, които дори не бихме могли да си представим, че могат да съществуват. Но всичко това прави силно впечатление, грабва вниманието и е съвсем естествено да има търсене. А предлаганото е спиращо дъха. От продукти за домакинството, дрехи, обувки, аксесоари, до високи технологии, електрически колела и коли.
Икономистите биха казали: „След като има търсене, логично е да има предлагане.“ Тогава срещу какво негодува Западът? Дали, защото и цената е по-изгодна?
Най-големият страх на САЩ и ЕС е „свръхпроизводството“ на електромобили и соларни панели. Същевременно говорителят на китайското МВнР Лин Дзиен заявява, че китайският износ на електромобили, литиево-йонни батерии и фотоволтични продукти не просто снабдява глобалния пазар, но и смекчава натиска върху инфлацията и помага за борбата с климатичните промени.
Нали уж всички се притесняваме от глобалното затопляне, от природните катаклизми и бедствията, които стават всеки ден по света? В такъв случай – защо да не се продават китайски електромобили, след като те не замърсяват въздуха?
Защото Западът не се интересува да спаси света. Това е поредното доказателство за двойната му игра и лицемерие. По тази причина и Германия се отказва от вече от електромобилите и се връща към бензина...
Изведнъж темата за „екополитиките“ остава на заден план или само на думи, след като личните интереси биват засегнати.
Всеки, който е имал възможността да посети Китай след КОВИД-пандемията вижда с очите си ползата от електрическите коли. Пекин е една от най-чистите столици, а смогът е в известна степен, лош спомен от миналото.
Според направена наскоро анкета от Китайската медийна група, близо 90% от участниците оценяват високо приноса на страната за глобалното екологично развитие. Важно е да се отбележи, че допитването е направено сред хора от различни държави.
Политиката, освен зелената, не би трябвало да има каквото и да било значение, поне на теория. На практика виждаме, че не е така.
Можем ли да твърдим, че този т. нар. „свръхкапацитет“ всъщност „наводнява“ пазара? Дали целта не е всъщност да бъдат предприети антикитайски политики? Има голяма вероятност по този начин западните индустрии вместо да бъдат предпазени, всъщност да им се навреди. Защото тук не става въпрос за съревнование, а взаимно да си помагат световните лидери.
Проблемът е, че Вашингтон иска Пекин да играе по неговите правила. А това не става. Дори още по време на управлението на президента Доналд Тръмп са наложени много високи такси на продуктите, които се внасят от Китай. Това продължава и при настоящия държавен глава Джо Байдън.
Параноята на американците се засилва от факта, че от една страна, централноамериканските държави са в добри отношения с Пекин, а от друга – има споразумение между САЩ и Централна Америка за свободна търговия. Това означава ли, че китайските стоки ще влизат, и то безплатно, в Щатите?
Слушайки американската реторика, европейските им съюзници няма как послушно да не започнат да им пригласят. А от това – губим всички, най-вече околната среда.
Егоистичното мислене е лош съветник. Дали „свръхкапацитетът“ на китайците, от който толкова се страхуват западняците, не говори за „свръхлипса на капацитет“ при самите тях?