/Поглед.инфо/ На всеки 13 минути от един гражданин на САЩ доброволно напуска дома си. Епидемията на самоубийствата е засегнала и бедните, и богатите, и знаменитостите, и тихите провинциалисти, но основните жертви са белите мъже. Толкова стряскащи показатели са били наблюдавани единствено по времената на Великата депресия. Но какво се крие зад ситуацията, която все по-често се нарича национална катастрофа.
Светът с изумление наблюдава странните действия на САЩ в областта на външната политика. Те хармонират лошо с образа им на могъща свръхдържава, която е призната за „световен жандарм“. Но трябва да се разбере, че тази свръхдържава влиза в извънредно сложен за себе си период: икономическото разслоение вътре в нея расте, броят на бедните се увеличава, а Великата рецесия (както вече на практика официално се нарича периодът, започнал през 2008 г.) рискува да се проточи дълго.
Може дълго да се спори доколко богато живеят американците в сравнение с жителите на другите страни. Не може да се спори по-друго: американците не искат да живеят повече. Според данните на Центъра по контрол и профилактика на заболяванията в САЩ, за 17 години броят на самоубийствата в страната се е увеличил с близо 30%, при това в половината щати ръстът състава от 30 до 58%.
Америка догонва Литва
Само през 2016 г. край на живота са си сложили близо 45 хил. американци на над 10-годишна възраст. Обичат да укоряват страната за твърде либералната ѝ политика в областта на притежанието на огнестрелно оръжие, което я прави уязвима за „стрелци-единаци“. Но показателят от 45 хил. случая двойно превишава броя на гражданите на САЩ, убити през същата 2016 г. Средният рейтинг на самоубийствата в страната е 16 на 100 хил. души. Такива цифри не са виждани в Америка от времената на Великата депресия.
Водеща в печалната тенденция традиционно е младежта. При американците от 15 до 34-годишна възраст самоубийството става втората по честота причина за смъртта. В тази група се наблюдава шокиращ ръст на случаите с отравяне с опиоиди. Сред момичетата от 10 до 14 години броят на самоубийствата се е утроил.
В благополучните щати като Вашингтон (да не се бърка с едноименния град – столица на САЩ) общото количество на самоубийствата е относително малко – около 7 случая на 100 хил. души население. Но в такива щати като Монтана случаите са вече 29. За сравнение – в Литва, абсолютен рекордьор по брой самоубийства в ЕС и един от рекордьорите по света, този показател е равен на 32,7 на 100 хил. души.
Оказва се, че в една от най-богатите страни по света има територия, където жителите се убиват сами себе си с почти същата скорост, както в депресирана Прибалтика. Но тази страшна статисти не се обсъжда често в американските медии. И сега тя попада в заглавията на вестниците основно благодарение на две гръмки самоубийства, случили се почти едновременно. С разлика от няколко дни край на живота си сложиха дизайнерът Кети Спейд и водещият на кулинарни предавания Антъни Бурдейн.
Те принадлежаха към демократичния естаблишмънт, бяха богати, знаменити и успешно. Но Бурдейн, според слуховете, така и не е можел да пребори своята зависимост от хероина. А Спейд дълго време се е лекувала от биполярно разстройство – в този случай в САЩ предписват лекарства, едно от които има страничен ефект „самоубийствени настроения“. Така и двата смъртни случая са свързани с епидемията от опиоидна и медикаментозна зависимост, която е надвиснала над страната и вече е призната за национална катастрофа. Само за последните 15 години броят на смъртните случаи от предозиране се е увеличил тройно.
Разборът на причините за популярността на самоубийствата в пресата обичайно се свеждат до престрелки между демократи и тръмписти. Либералните медии обясняват ситуацията с недостъпността на психологическата помощ и достъпността на огнестрелното оръжие. Оказва се, че хората се убиват, защото не могат да се запишат на преглед при психолог, но ако все пак се доберат до лекар, той ще им предпише такива лекарства, от които самоубийствените настроения единствено ще се засилят. Освен това повече от половината регистрирани самоубийства изобщо не са свързани с психически разстройства.
Проблемът с достъпа до оръжие също не издържа критиките. Повече от половината американци наистина предпочитат „да сложат точка по въпроса с куршум“. Но тези, които нямат оръжие, намират други начини да напуснат живота си. Споменатите Спейд и Бурдейн, както е при демократическия елит, не могат да търпят огнестрелното оръжие.
На свой ред десницата обвинява във всичко Барак Обама, при който индустриалното производство се съкращава рязко, а стотици промишлени градове се превръщат в „ръждивия пояс“ на Америка. Според тях до идването на Тръмп на власт американците умират от бедност и отсъствие на перспективи, но сега всичко по вълшебен начин ще се промени.
Експертите обаче смятат, че тенденциите на самоубийствата само ще растат, както и тенденцията с намаляването на продължителността на живота.
Няма място за белите мъже
Преобладаващият брой самоубийства в САЩ се извършват от бели мъже. В зоната на особен риск са хората на средна възраст. Това е нетипична ситуация. Обикновено в тази страшна надпревара водят юношите и старците и само в САЩ за последните години смъртността от самоубийство сред възрастните хора расте с изпреварващи темпове. Така, започвайки от 1999 г. броят на самоубийствата в групата на белите мъже между 45 и 64 години се увеличава с 63%. Има, впрочем групи, където динамиката е дори още по-страшна - това са жените сред потомците на коренните жители, или ако се изразяваме политически некоректно – индианките – сред последните ръстът на самоубийствата е достигнал 89%.
Изследователите свързват тази тенденция с кризата на „работническата аристокрация“. Между 2001 и 2012 г. в страната са закрити 42 400 фабрики и заводи, унищожени са 5,5 млн. работни места в производството. Загубата на добре платената работа означава за американските пролетарии не просто разорение – заедно с длъжността те губят самоуважение и смисъл на живота. Да, известно време те могат да се изхранят с работа във веригите за бързо хранене или на автомивките. Но нямат останала никаква надежда, че ще могат да изучат децата си или да заработят прилична пенсия за себе си. Помощите за безработни спасяват от гладна смърт, но убива самооценката. От тук и следват пиянството, наркоманията и епидемията от самоубийства, обхванали „ръждивия пояс“ на Америка.
Класически пример е щатът Северна Дакота, познат ни от градчето Фарго, прославено от братя Коен. Там ръстът на самоубийствата е от рекордните 58,6%. Преди месец в град Гранд Форкс в собственият им дом са открити телата на 35-годишна местна жителка с тримата ѝ синове на 6, 10 и 14 години. Седмица преди смъртта си жената проси за пожертвования на сайта „ GoFundMe“: представят и многохилядна сметка за курса на лечение на нея и на децата ѝ, който не могат да изплатят. Не получавайки на ресурса и един цент тя застрелва децата си, а след това слага край на живота си.
Подобна е историята в град Бют в щата Монтана. През ХХ век тук се добиват мед, злато и сребро, но после това става нерентабилно, хората започват да губят работата си. Когато затварят и целуозния завод, четирима души наведнъж се самоубиват.
„Постоянно мисля за самоубийство“, разказва пред журналисти 54-годишният касиер Кевин Лоуни. Набожният католик е замъчен от безкрайни дългове по застраховката. Лоуни страда от хипертония и диабет, неотдавна победи рака, а след няколко операции в клиниката дългът му е превишил 40 хил. долара, въпреки изправното изплащане на медицинската му застраховка.Такива пари касиерът няма, но и не може да обяви личен фалит. За да стартира съответната процедура трябва да плати около 1500 долара.
Цял живот съм работил здраво. Аз съм типичен вечно преработващ американец. Не пия, не пуша, ревностен католик съм, цял живот съм работил, завърших колеж, огледах три деца, а на стари години съм затънал до уши в дългове“, разказва той пред журналисти.
Единствено вярата в господ и дъщеря му удържат Лоуни от самоубийство. Той живее с нея в социално жилище. Пенсия той никога няма да получи – всички спестявания са отишли за медицински сметки.
Но американците са убивани не само от бедност и липса на работа. Между 2004 и 2012 г. броят на самоубийствата в американската армия се е утроил. В същата Монтана 20% от самоубийствата са сред военнослужещи в оставка – обикновено това са относително добре живеещи хора с пенсии и добър социален пакет.
Примерът им се следва от истински богатите и знаменитите. Устройвайки масов разстрел в Лас Вегас, сложи край на живота си милионерът Стивън Падок. Провокирайки маса подражатели-самоубийци, от живота си тръгна и комикът Робин Уилямс.
Мнозина са особено уплашени от факта, че самоубийството се превърна в модерна тема. Ако по-рано за него пееха единствено депресивни рокери, то сега това го правят поп-диви като Риана и Бионсе. В процъфтяващата погребална индустрия на Съединените щати се появи дори специално предложение при самоубийство: за техните близки се пишат специални проповеди, а на самите тях им посвещават съответните стихове.
Очевидно причините за тази епидемия се коренят в общия морален климат в САЩ. Липсата на перспективи и общото разочарование от живота по еднакъв начин унищожават бедните и богатите, републиканците и демократите. Своята роля играе и култът към успеха – прословутата „американска мечта“. Не постигнал това, което е очаквал, белият американец преживява случилото се като край на пътя си - и в този момент той няма група за подкрепа (например роднини или приятели), което помага на цветните му връстници да оцелеят
Индивидуализмът, с който така се гордееха жителите на САЩ, днес става рисков фактор за тях. А неосъществената американска мечта буквално ги води до гроба.
Превод: Поглед.инфо