/Поглед.инфо/ Месец Юни се оказа особено интересен за международната политика. Докато Доналд Тръмп изразяваше недоволството си от политиката на Европа и Канада на срещата на Г 7, в Китай се проведе поредното събрание на Шанхайската организация за сътрудничество. Путин и Си Дзинпин предприеха важна крачка към постигане на споразумение за обединяване на двата евразийски проекта – руският евразийски съюз и китайският „Път на коприната”, което практически означава договорка за формирането на нов световен ред. През това време, ходовете и думите на Доналд Тръмп останаха някак си неразбрани. Но всъщност зад тях се крие желязна гео-политическа логика.

Четвъртата среща на ШОС в Куингдао, където участваха Русия, Китай, Индия, Пакистан и още четири азиатски страни, завърши с кратко съобщение на Владимир Путин в което той каза, „Работи се върху проект за по-широко евразийско партньорство. Подписването на споразумение ще отнеме време, но това е първата крачка към установяването на по-голям регионален съюз”, като допълни, че проектът съответства на Евразийския икономически съюз, който се развива на инициативата „Пътят на коприната”1. През това време Индия и Пакистан, във формата на същата среща, за първи път в историята обявиха първите съвместни военни учения2. Очевидно, освен за икономика, се е говорило и за военно-политически отношения. Следователно остава един въпрос. Кога и по какъв начин икономическото сътрудничество ще премине във военно-политическо?

Още през 2014 година президентът Си предложи на Русия формирането на азиатски аналог на НАТО3. Проектът не получи одобрението на Владимир Путин. И то няма да дойде, докато не се изяснят напълно икономическите и политически роли на Русия и Китай в Азия – кой кое пространство владее и с какви задължения. Сливането на евразийският съюз и „Пътят на коприната” ще изясни кой какво дава и какво получава. Следователно, съществува реална перспектива следващата среща на ШОС да бъде началото на нещо, което ще даде зелена светлина за военно-политически съюз.

Важен въпрос в подобен сценарии е участието на Индия. За да разберем поведението на Делхи, трябва да разберем основата на индийската външна политика, която е най добре изложена в един израз на Чанакия (древен индийски философ, еквивалент на китайския Конфуции), който гласи „съседът ти е твой естествен враг, а съседът на твоя съсед е твой естествен приятел”. Осъзнавайки този принцип, ръководителите на Русия и Китай играят сложна гео-политическа игра, за да привлекат Индия. От една страна Китай се сближава с Пакистан и формира стратегическа ос около Индия4. В тази ситуация Делхи е принуден да работи в тесни отношения с Русия и САЩ, за да защитава своите интереси в региона. На военно-политическата сцена Индия лавира между двете супер сили, но на икономическата сцена, САЩ нямат голям икономически проект за региона. Поради тази причина, Делхи е принуден да влезе в ШОС и вероятно ще участва в китайско-руския икономически проект, но само срещу ясни гаранции от Русия за баланс в отношенията с Китай. Ако Делхи успее да очертае и защити своите икономически интереси в Индийския океан и по суша, ще бъде въпрос на време участието му в евентуален военен съюз, което автоматично ще привлече и Пакистан към същия клуб. Тоест, Русия и Китай си разпределят ролята на постепенно привличане на още две ядрени сили.

Иран също проявява интерес към новия проект в Азия, който ще претендира за нов център на света. Техеран отдавна иска пълно членство в ШОС. Ако икономическият съюз прерасне във военно-политически, напрежението в отношенията на САЩ и Иран ще накара Техеран сериозно да поиска защита. Турция също изглежда отворена към алтернативи на НАТО, а в икономическата сфера Ердоган отдавна предупреждава за изоставяне на възможността за членство в ЕС, за сметка на пълно членство в ШОС. Това ще постави Саудитска Арабия в трудна ситуация в която ще трябва да се замисли дали ще продължи да подкрепя Америка и петро-долара. Рияд вече започна да се отдръпва от идеята на Тръмп за арабско НАТО, поради липсата на финансови средства, докато САЩ няма желанието да плаща сметката на още една държава, която да получава безплатна сигурност.

Съветниците на Доналд Тръмп прекрасно осъзнават опасността за САЩ от развитието на подобни сценарии. Тръмп дойде на власт с една свръх задача – да възстанови американската държавност преди фактическия разпад на либералния световен ред, който Америка създаде. В противен случай, евентуален разпад на световния ред, без Америка да е готова за него, ще я завлече към дъното със всички произтичащи последици. Поради възникването в средносрочно бъдеще на тази възможност, американският елит се раздели на две. Първите пожелаха САЩ да инвестира всичкия си оставащ ресурс за спасяването на либералния ред по света. Техният представител беше Хилари Клинтън. Вторите виждаха неизбежен разпад на този ред и поискаха укрепването на американската държава, тъй като разпадът му ще означава и разпад на САЩ. Вторите победиха и Тръмп дойде на власт с две много ясни задачи:

  1. Да удължи съществуващия световен ред, за да спечели време.

  2. Да използва това време, за да подготви Америка за бъдещето и тя да играе своята роля на изключителност в 21 Век, дори след глобалните сътресения.

Поглеждайки от тази гледна точка, действията на Тръмп придобиват ясен смисъл. Американският президент осъзнава, че именно американският натиск накара Русия и Китай да се сближат толкова много. Нещо за което Бжежински в „Голямата шахматна дъска” и Кисинджър в „За Китай” отдавна предупреждаваха. Той не желае Русия и Китай да се чувстват заплашени, за да не бързат с формирането на техния нов проект, а иска да ги забави, за да спечели още време за американската хегемония. Поради тази причина САЩ под властта на Тръмп не желае да инвестира в НАТО и да увеличава военния натиск над Русия. Той иска Европа сама да започне да се грижи за своята сигурност, като отдели пари за въоръжение, вместо да се уповава на Америка чрез северно атлантическия пакт за сигурност. Също така на икономическия фронт той не желае Русия в ШОС, а напротив иска я обратно в Г 8. Точно заради това той изненада всички останали членове на Г 7, като закъсня за срещата, произнесе реч изцяло в полза на Русия и напусна по рано, за да отпътува за срещата с лидера на Северна Корея. След което отказа да подпише завършващата декларация и влезе в още по голяма конфронтация с партньорите си.

В краткосрочна перспектива, Тръмп не желае да изнервя Китай на военния фронт. Това доведе и до срещата му с Ким Чен Ун в Сингапур. Той иска да успокои военните страсти, но не до такава степен, че Пекин да се опитва да отстрани САЩ от региона. Затова срещата с Ким не доведе до големи резултати, но представлява важен знак.

На икономическата сцена, Доналд Тръмп налага мита както на Китай, така и на Европа. Той иска да вдигне рязко икономическия залог срещу Пекин, а след което да постигне добра договорка, за да върне част от капиталите в САЩ и да обвърже по-силно двата пазара, за да забави израстването на петро-юана. Увеличаването на конвертируемостта на китайската валута за сметка на долара е голям проблем за американската хегемония5.

Стратегията на американския президент е да преговаря с Путин и Си Дзинпин по отделно. Но на срещата на върха на ШОС в Куингдао, Русия и Китай се договориха да преговарят с Вашингтон заедно, като едно цяло. Именно това кара Тръмп още повече да пожелае среща с Путин само на четири очи, дори преди срещата на върха на НАТО в Брюксел. Той трябва да е наясно, дали е възможен диалог с Русия и какви отстъпки би могъл да направи, за да раздели Москва от Пекин. Тръмп иска да използва Европа като примамка с която да отдели Русия от Китай. Той знае, че руските елити се страхуват от задушаващата прегръдка на Пекин, която в далечно бъдеще може да превърне Русия в суровинен придатък. Но Путин не вярва на сегашните европейски елити.

Вероятно след срещата между Тръмп и Путин ще последва затопляне на отношенията между ЕС и Русия, а след европейските избори затоплянето може да се усети още по осезаемо. Възможно е дори отпадане на руските санкциите и признаване на Крим срещу ангажимент от страна на Москва за отдалечаване от Китай. Преди повече от 60 години, Хенри Кисинджър постигна подобна договорка с Мао Дзедун за отдалечаване от СССР и това е една от основните причини за разпадането на съветския блок. Тръмп иска същата сделка, но този път с Москва. Следователно, всички действия на американския президент са логични и гео-политически грамотни за защитата на американските интереси. Въпросът е, дали той ще успее?

Библиография:

Китай предложи на Русия да създадат съюз против НАТО - https://a-specto.bg/kitay-predlozhi-na-rusiya-da-sazdadat-sayuz-protiv-nato/

Русия и Китай работят върху проект за по-голям евразийски съюз - https://news.bg/world/rusiya-i-kitay-rabotyat-varhu-proekt-za-po-golyam-evraziyski-sayuz.html

US alarms possible Chinese base in Pakistan ignores context - http://www.atimes.com/article/us-alarm-possible-chinese-base-pakistan-ignores-context/

What will India’s role be in the SCO - http://www.atimes.com/what-will-indias-role-be-in-the-sco/

Петроюанът и световните валутни зони - http://pogled.info/svetoven/petro-yuanat-i-svetovnite-valutni-zoni.93715

Zbignew Brzezinski, The grand chessboard: American privacy and its geostrategic imperatives, 1997

Henry Kissinger, On China, 2011

1 https://news.bg/world/rusiya-i-kitay-rabotyat-varhu-proekt-za-po-golyam-evraziyski-sayuz.html

2 https://news.bg/world/indiya-i-pakistan-s-parvi-savmestni-voenni-ucheniya-blagodarenie-na-shos.html

3 https://a-specto.bg/kitay-predlozhi-na-rusiya-da-sazdadat-sayuz-protiv-nato/

4 http://www.atimes.com/article/us-alarm-possible-chinese-base-pakistan-ignores-context/

5 Петроюанът и световните валутни зони - http://pogled.info/svetoven/petro-yuanat-i-svetovnite-valutni-zoni.93715