/Поглед.инфо/ Ниската избирателна активност на референдума в Македония е лош сигнал за развитието на страната. Но Западът спомогна за това със своята нерешителност, смята Аделхайд Фалке.

Макар и референдумът в Македония носи само препоръчителен характер, неговият явен провал е горчива поука за всички: за правителството в Скопие, за правителството в Атина, за тези, които го подкрепиха в ЕС и в НАТО и за целия регион.

Макар и все още нищо да не е загубено, резултатът от волеизразяването обяснява настроенията сред населението на страната и дават повод за размисъл. Дори и 90% от тези, които бяха стигнали до избирателните секции и гласуваха за преименуването на страната и влизането ѝ в ЕС и в НАТО (сега този факт значително се опитват да го поукрасят) – мнозинството от населението в крайна сметка запази мълчание или дори активно бойкотира гласуването.

Сигнал за тревога за всички страни.

Това значи, че те достига очакваната широка подкрепа към процеса, който свърза на едно място три въпроса за бъдещето на Македония: сключеният с Гърция договор за преименуването на страната, а също интеграцията в ЕС и НАТО. Провалът на референдума е сигнал за тревога не само за развитието на самата страна, но и за бъдещата ѝ геополитическа ориентация.

Въпреки масовата подкрепа от страна на високопоставените политици, такива като германския канцлер Ангела Меркел, австрийския канцлер Себастиан Курц и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, министър-председателят на Македония Зоран Заев и неговото правителство не успяха миналата седмица да мобилизират достатъчно населението и да го убедят, че тази сделка е изгодна.

Твърде емоционално и категорично остава противодействието на нейните противници, които отчасти искат да накажат правителството и отчасти не могат да се примирят с преименуването на страната си в Република Северна Македония.

Загубените десетилетия на Македония

Сериозният бойкот на референдума показва как дълбокото политическо разделение на обществото в Македония, както и неговата дълбока неувереност по въпросите за неговата национална и европейска идентичност. Изчисленията, че натрупването на националистическите чувства ще се снижи в името на европейската перспектива, не сработи. Дори напротив: дълбоко емоционалния конфликт за името на страната се превърна във въпрос за идентичността на македонската нация.

Сега се отмъщава за загубените десетилетия, по време на които не бе направено нищо особено – както вътре в страната, така и от страна на международната общност – за това, че да се разреши спора между Гърция и Македония. Спорът кой има право да се именува Македония и да бъде наследник на античната империя на Балканския полуостров.

ЕС и НАТО за твърде дълъг срок твърде малко направиха в случая. В Скопие са твърде силни упорството, страха и обидите. Еуфоричните мечти за интеграцията в ЕС и НАТО се смениха със съмнения. Дори и ако руското влияние върху резултатите не са потвърдени, антизападните наострения са все още широко разпространени. Борбата за душата на Македония си е в своя разгар.

Опозицията взе страната за заложник?

Опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ тържествува след референдума. Тя говори, че това е доказателство на краха както на правителството на Заев, така и за Преспанското споразумение с Гърция.

И въпреки всичките обещания, че се стреми към интеграцията на страната към ЕС и НАТО, по въпроса за преименуването на страната опозицията остава непоколебима. И след успешния бойкот на референдума тя още повече засили позициите си. И в хода на борбата за власт в Македония опозицията взе за заложник цялата страна.

Македонският министър-председател сега залага върху следващия, решаващ рунд. За влизането в сила на споразумението с Гърция за преименуването на страната за него трябва да гласуват най-малко две трети от парламента. Затова още вечерта на неделя, 30 септември, министър-председателят Заев призова депутатите от опозицията да подкрепят споразумението. В противен случай той заплаши да проведе нови парламентарни избори през декември. Бъдещето на страната в момента е доста неопределено.

И цялата тази на практика невъзможна задача за преименуването на Македония трябва да бъде по някакъв начин решена в парламента. Иначе сделката с Гърция ще бъде провалена, а членството в НАТО и влизането в ЕС ще отиде в доста далечна перспектива. Последиците от това за Македония могат да бъдат фатални.

Превод: В.Сергеев