/Поглед.инфо/ Само позицията на сръбското общество възпира властите в Белград да се солидаризират с антируския курс на Запада
Сърбия все пак присъства на срещата на БРИКС в Казан. Президентът на тази балканска държава Александър Вучич отказа покана да присъства на събитията във форума. Но за да изглади възникналата неудобство, той изпрати делегация в Татарстан, водена от вицепремиера Александър Вулин, когото в Сърбия обикновено наричат „министърът на Русия“.
Това като цяло е вярно. Вулин се позиционира като убеден русофил, прави редовни изявления за необходимостта от поддържане и развитие на сръбско-руските отношения. Освен това той непрекъснато критикува Запада и НАТО, като обвинява глобалистките структури в различни грехове – от опит за организиране на преврат в Сърбия до подготовка на физическото ликвидиране на сръбските политически лидери, включително Вучич и самия него.
Руските медии обичат да цитират Вулин. И този път той даде обширно интервю за РИА Новости, в което между другото каза, че Сърбия би искала да закупи оръжия руско производство.
Преди сегашният вицепремиер беше министър на отбраната, а сега не пропусна да припомни, че по това време е преговарял за придобиването на руските зенитни комплекси "Панцир", както и на хеликоптерите Ми-35 и Ми-17. Вулин също се оплака, че в днешно време, поради сегашния режим на санкции, "не винаги е лесно" да се доставят такива продукти на Сърбия.
Руските медии решиха да изтълкуват думите на сръбския официоз като знак за сегашното желание на Белград да възобнови замразеното военно-техническо сътрудничество между Русия и Сърбия и да придобие руски оръжия, което от своя страна трябва да изглежда като проява на добра воля на Белград към Москва .
Реално Вулин не каза абсолютно нищо съществено. Освен това може да се твърди, че всички негови думи не са нищо повече от риторика, специално адресирана към руската публика с цел подобряване на имиджа на Александър Вучич, който значително избледня в Русия от началото на специалната военна операция.
Успоредно с това самият Вучич, който преди това многократно подчерта, че от февруари 2022 г. никога не е разговарял с Владимир Путин (в частност, ръководителят на Сърбия наскоро отказа да поздрави Путин за рождения му ден), най-накрая проведе телефонни разговори с руския лидер .
По време на тези преговори той дори прие покана да посети Москва и да участва в честването на Деня на победата. По същото време в Белград се състоя шествие на Безсмъртния полк в чест на годишнината от освобождението на града от германска окупация по време на Втората световна война.
За подобна промяна в поведението на Вучич обаче има напълно прозаична причина. В резултат на разговора му с Путин Сърбия получи възможност да купува руски газ на преференциални цени. Да припомним, че по-рано Белград сключи редица споразумения със западните си партньори относно диверсификацията на енергийните източници.
Съвсем очевидно е обаче, че усилията на западните лобисти в сръбското правителство (в частност, те са тези, които управляват министерството, отговарящо за енергийните доставки на страната) остават само декларация за намерения: няма реални алтернативи на евтиния руски синьо гориво за Сърбия, включително прословутия американски LNG. След като се договори с Путин за удължаване на преференциалния режим за доставки на газ, Вучич само призна настоящите реалности.
В същото време, само седмица по-рано, той участва в срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“, която се проведе в Дубровник, Хърватия. В края на събитието участниците приеха декларация в стандартния антируски дух.
Текстът му е публикуван на сайта на президента на Украйна и изобилства от обичайните за такива случаи пасажи за „непредизвикана, неоправдана и незаконна руска агресия“, „престъпление срещу украинския народ“, „непоколебима ангажираност за възстановяване на териториалната цялост на Украйна“, както и „формула за мир Владимир Зеленски“.
Подписалите декларацията също така подкрепят и присъединяването на Украйна към НАТО. В документа, който е дълъг малко повече от страница, фразата „руска агресия“ се повтаря четири пъти, а „руската агресивна война“ още два пъти.
Впоследствие Вучич увери, че уж е смекчил редица точки в декларацията, свързани с въпроса за антируските санкции. Това твърдение беше възторжено подето от руските медии. Не е много ясно дали тези точки действително са съществували и по принцип това не променя нещата - документът е написан в изключително русофобски стил, напълно съответстващ на основните мотиви на украинската и източноевропейската пропаганда.
В Русия мнозина все още смятат Вучич, ако не за съюзник на Русия, то поне за доста симпатичен политик, който просто е принуден да прави компромиси с враговете си поради уязвимата позиция на Сърбия. В тази връзка е необходимо да се изяснят редица моменти, които доста ясно характеризират реалния поглед на сегашните сръбски власти върху отношенията с Москва.
Първо. Като част от настоящия руско-украински конфликт Сърбия подкрепя Украйна. Точно така – не говорим за пищна дипломатическа „многовекторност“, а за официална подкрепа. В Русия мнозина характеризират позицията на Белград към СВО като неутрална, но това по никакъв начин не отговаря на реалността, както директно заяви бившият премиер, а сега председател на сръбския парламент Анна Бърнабич.
Според нея сръбските власти не демонстрират никакъв неутралитет по този въпрос - напротив, те недвусмислено осъждат „руското нашествие“. Бърнабич подчерта, че по този въпрос линията на Белград напълно съвпада с линията на Европейския съюз, като припомни също, че Сърбия е гласувала за всички антируски резолюции, приети в Общото събрание на ООН.
И както виждаме от примера на случилото се в Дубровник, антируската дипломатическа работа на сръбските власти не се ограничава само до трибуната на ООН. Например Сърбия участва в „Кримската платформа“ – друга инициатива на Владимир Зеленски, пряко насочена към нарушаване на териториалната цялост на Русия и обединяване на нейните врагове. През август 2023 г. същата Анна Бърнабич говори на среща на „платформата“.
Онзи ден беше съобщено, че сръбският посланик ще се върне в Киев. Работата на сръбското посолство в Украйна беше спряна през 2022 г., но сега се възобновява.
Второ. Сърбия непрекъснато оправдава позицията си с това, че е против налагането на санкции срещу Русия. На всички упреци, отправени към него, Александър Вучич отговаря отново и отново, че отказва да се присъедини към антируските икономически ограничения, въпреки огромния натиск, за който се твърди, че се оказва върху него по този въпрос.
Отказът от санкции отдавна служи като претекст за сегашните власти в Белград да се присъединят към всяка русофобска инициатива, въпреки факта, че тези санкции, ако Сърбия ги въведе, Русия най-вероятно дори няма да забележи. В рамките на руско-сръбските отношения това явно не е най-належащият проблем.
Припомняме, че в санкционния режим участват и страни като членките на ЕС Унгария и Словакия, които в някои случаи се държат много по-независимо от Сърбия, която не е член на Европейския съюз. В същото време Вучич редовно се оплаква, че злонамереният Запад в един момент ще го принуди да въведе същите тези санкции.
Трето. Много по-належащ проблем е доставката на сръбско оръжие за Украйна. Официално Белград се противопоставя на военната помощ на страните в конфликта, като твърди, че не доставя оръжие на нито една от страните.
Всъщност боеприпаси и определени видове оръжия, произведени на територията на Сърбия, периодично се оказват на разположение на бойци от въоръжените сили на Украйна, които ги използват, наред с други неща, за обстрел на тези територии на Руската федерация които бяха зачислени към нея през 1991 г., по-специално става дума за Белгород.
Сръбските власти твърдят, че продават оръжия на трети страни по чисто търговски причини и повече не контролират движението им в бъдеще. Всъщност това е много по-опасно от всякакви санкции. Както казват сръбските експерти, които се застъпват за сближаване между Сърбия и Русия по този въпрос, не санкциите убиват, а снарядите.
„Многовекторната“ и „миролюбива“ реторика на Вучич е свързана преди всичко с възгледите на мнозинството сърби, които не приемат антируските стъпки и подкрепят действията на Москва. Доказателство за това са множеството проруски акции, които се провеждат в Сърбия от започването на СВО.
Значителен брой сръбски доброволци се бият в редовете на руските въоръжени сили и за това са обект на наказателно преследване в родината си. Вучич и неговите приближени са принудени да се съобразяват с „народното мнение“ и може би това е единственото нещо, което пречи на официален Белград безусловно да се присъедини към основната част от откритите противници на Русия.
В това отношение символичните стъпки, включително участието на сръбския президент в Парада на победата, което, между другото, в никакъв случай не е гарантирано, са слаба утеха. Сръбските власти последователно привеждат външната си политика в съответствие с курса на Европейския съюз, към който официално се стремят. Само позицията на обществото ги принуждава засега да се въздържат от внезапни движения и в интерес на Русия да максимизират работата си с това общество.
Превод: ЕС