/Поглед.инфо/ Той заслужава благодарност от всички българи, защото с противобългарското си упорство може да се окаже северномакедонският държавник, който е на път да катализира тържеството на истината за българския етнически произход на източноправославното население на Македония днес.

Ще се опитам да обясня какво имам предвид.

Както и да заявя, че в тези мои мисли няма капка шега или ирония.

Те се основават на безспорно установени факти.

1.

В 07.13 ч. на 29.07.2024 Сайтът Поглед Инфо публикува моя статия, в която пише:

„Един северномакедонски политик се изказа, че „колкото македонците с български паспорти са българи, толкова и Гоце Делчев е българин“.

Подобни въртеливи „обяснения“ трябва може би да се разбират тъй. Гражданите на Северна Македония, дето по битовоикономически мотиви се правят на българи, си знаят, че са македонци, ама защо да не си вземат български паспорти, с които могат да пътуват, работят и живеят свободно в Европа. А когато тяхната държава бъде приета в Евросъюза, те начаса ще скъсат непотребните им български паспорти.

От такива „брилянтни“ мисли ще да следва, че и Гоце Делчев е постъпвал горе-долу както днешните северномакедонски търгаши. Той си е знаел, че е македонец, ама се е заявявал като българин, защото е искал да добие добро образование и работа, даже да стане български офицер, а защо не и да получи подкрепа от българските власти като македонски революционер.

И това ако не е гавра с паметта и делото на този кристално чист човек, истински българин, приемник и продължител на революционното дело на Левски!” *

В 14.31 ч. на същия ден (29.07.2024) БТАпубликува изявление на Мицкоски. В него той казва:

„Ако имахме нормален път, както всички нови държави членки на ЕС, ви гарантирам, че нито един гражданин нямаше да поиска български паспорт.[...] И ви гарантирам, че ако получим заслуженото, в първия ден, в който станем член на ЕС, те ще ги скъсат (българските паспорти). Гарантирам ви.**

Но за гаврата с Гоце Делчев той си замълчава.

На принципа на диалектическата логика, според която следствието не може да изпреварва причината, може да се допусне, че Мицкоски чете българските публикации относно политиката, която води спрямо Република България. Не допускам, че съм единственият, който е писал така, че да го подтикне да реагира. Но все пак, приемам бързата му реакция като комплимент към мен като автор.

По всичко личи, че той не се е сетил да говори за масовото късане на българските паспорти навреме. Можел е, например, да заяви това още в началото, когато много граждани на неговата държава се редят на опашки, за да получат български „пасоши“. И да им подскаже, че в документите, които попълват те или по тяхна заявка наети адвокати, да напишат черно на бяло, че паспортите им трябват по битовоикономически причини.

Премиерът на Северна Македония допълва, че не само македонци получават български паспорти по икономически причини. Има „и албанци, и турци, и сърби, и власи, и бошняци“.

Да, но македонските граждани с български документи за самоличност са над 100 хиляди (т.е. около 10% от всичките около 1 100 000 определили се като македонци при преброяването от 2021). Докато са единици или най-много десетки с български паспорти от посочените от Мицкоски граждани на други държави. С изключение на турците, по разбираеми причини, повечето не икономически.

Императивният изказ на премиера на Република Северна Македония може да се приеме и за лош тон, а защо не и като заплаха към онези десетки хиляди негови съграждани, които са пожелали български документи за самоличност по морални съображения.

Те по всяка вероятност са постъпвали така, защото са имали нравствена сила да декларират доказателства за своя български произход.Рискувайки да влязат в конфликт с властите с откритото и свободно заявяване на своята гражданска позиция.

2.

В условията, когато Мицкоски твърди, че името на неговата държава Република Северна Македония, прието според него под натиск на Гърция, трябва да бъде заменено с отреченото Република Македония, гръцка медия, очевидно изразяваща мнение на правителствени среди, пише:

„Езикът, който говорят в Република Северна Македония, е български диалект.[…] Tози език произволно се нарича "македонски".” ***

Не е известно Мицкоски да се е опитал да оспори твърдението в публикацията. Дали това не означава, че не намира аргументи, с които да обезсмисли информацията. Която всъщност сочи, че щом езикът в Северна Македония не е македонски, а диалектен българския език със сръбски примеси, там ще да живеят потомци на българи, превърнати в „македонци“ от сърбоюгославските власти.

Неотдавнашното откровение на гръцката медия се различава коренно от твърдението на министър-председателя на Република Гърция Кириакос Мицотакис отпреди три години.

Тогава той упрекна България, че е поставила вето пред членството на Северна Македония в Европейския съюз, ако не изпълни конкретни условия. Буквалните му думи бяха:

„Не подкрепяме България. Смятаме, че това е ненужно усложнение.“ ****

Изявлението на гръцкия премиер ме мотивира да задам още тогава реторичния въпрос защо Гърция не запазва мълчание, както България постъпи когато тя отстояваше интересите си спрямо БЮРМ, а бърза да заеме страна в „спора“ между Р България и РС Македония?

И заявих: „Един възможен отговор, според мен, може би е, че в Гърция вероятно преценяват трезво. Ако нещата продължат да се задълбават, може да се стигне до „разплитане на чорапа“. Тоест, гръцките власти могат да се изправят пред предизвикателство потомците на насилствено обявените българи в Гърция след Балканските войни за „елини вулгарофони“(българскоговорещи гърци)/„елини славофони“(славяноговорещи гърци) да заявят в един момент, че настояват да бъдат признати за българи. И да потърсят отговорност от гръцките власти за неизброимите случаи на насилие върху техните предци, за потъпканото им етническо самосъзнание, за забраната да говорят на родния си български език, да пеят своите народни песни и заставянето им да сменят българските си собствени, бащини и фамилни имена с гръцки. Както и да поискат компенсации за насилието. Европа и Америка се тресат от аналогични примери.

Не е ли възможно приблизително такъв да е мотивът на Гърция да настоява спорът между РБ и РСМ да свърши колкото може по-скоро?! Разбира се, в ущърб на българската държава и българската национална кауза.“*****

Далеч съм от мисълта да твърдя, че моите разсъждения са впечатлили някого в Гърция. Но е факт, че гръцката страна спря защитните филипики към Северна Македония в „спора“ ѝ с България.

Даже стигна дотам, че да припомня на северномакедонския премиер да не пренебрегва историческата истина за българския диалект на езика в Северна Македония.

Нещо, което България отстоява още от 1913 насам. С прекъсване под външен натиск в периода 1947-1962, разбира се, в полза на „победителката“ Югославия.

3.

Според лидера на Демократическата партия на албанците в Република Северна Македония Мендух Тачи, „данните от последното преброяване на населението сочат, че българите ще бъдат третият народ в РСМ след македонците и албанците“. ******

Тази новина като че ли не намери отзвук в Северна Македония. Там и до днес лидери като премиера Мицкоски говорят за някакви си 800-900 души, определили се като българи.

Не ми е работа да ровя дали Тачи говори истината, или е в грешка.

Важно е, че политически лидер публикува мнение, което се оставя без последствие от северномакедонската общественост. Поне на мен не ми е известно посочените от него данни да са отхвърлени или оспорени.

4.

Мицкоски не е реагирал на думите на Урсула фон дер Лайен към него, изречени в столицата Скопие, че „трябва да бъдат направени конституционните промени, на които вашата държава се съгласи, че ще осъществи“ *******

Което означава, че поетите ангажименти от Република Северна Македония за промяна на конституцията са условие за започване на преговори.

Тоест българите трябва да се впишат в конституцията преди стартирането на преговорите.

Очевидно той не се е опитал да настоява пред шефа на ЕК да се приеме неговата теза, че вписването на българите трябва да стане „отложено“. Ще рече, след като България ратифицира решението за приемането на Северна Македония в ЕС.

Явно не е минал ходът българите да ги има конституционно ако държавата стане член на ЕС.

Което според логиката на северномакедонските лидери ще да означава горе-долу тъй.

Ако Северна Македония бъде приета в Европейския съюз, българите ще бъдат вписани в конституцията. Но ако преговорите не доведат до приемането на държавата в Съюза, българите де юре няма да съществуват като държавнотворен етнос в югозападната ни съседка.

И всъщност, би се запазило статуквото, съществуващо във Вардарска Македония от 1913.

Каква ли политика ще предприемат северномакедонските лидери след визитата на Урсула фон дер лайен в Скопие.

5.

Албания признава българско малцинство в страната.

Последното преброяване там показва, че хората, които са се определили като българи, са повече от онези, заявили се като македонци.

Гръцка медия близка до властта заявява, че населението на Северна Македония говори на български диалект.

От тези данни личи, че в частите от историкогеографската област Македония на територията на трите съседни страни на Гърция – Алабния, България и Северна Македония, живеят българи.

Логично следва да се потърси отговор на въпроса:

„А какви хора живеят в Егейска Македония на територията на Гърция, определяни от гръцките власти първоначално като „елини вулгарофони“ и по- късно „елини славофони“.

Защото, как така, навсякъде в частите на Македония, разположени в държавите около Гърция, живяет българи като автохтонно население, само в гръцката част на Македония българи няма.

Споделените дотук факти са достатъчни като основание да направя някои разсъждения.

Първо.

Реакциите на управляващите в Северна Македония като Мицкоски и компания показват, че те като че ли изпитват страх.

Страх от една дума:

БЪЛГАРИН.

И от един кратък диалог между сръбско величие и българско момиченце, завършил с побой на мастития принц над невинното дете:

- Па шта си ти?

- БЪЛГАРКА СЪМ!

Този страх ще да ги гони още от 1913, когато след Междусъюзническата война Вардарска Македония се отнема от България в полза на Сърбия. Оттам насетне според сърбоюгославските власти в тези земи не живеят българи, а „южни сърби“, „вардарски бановинци“ или „македонци“.

Властите в Република Северна Македония, които и до днес не смеят да подложат на критика и осъждане титовисткия югославски шовинистичен комунизъм в тяхната държава, продължават сърбоюгославската мантра, че в страната им не са живели българи и не живеят потомци на българи.

Лидерите на Северна Македония като че ли все още не осъзнават, че розовият период в историята на Социалистическа федеративна република Югославия, в това число и нейната съставна част Социалистическа република Македония, е отминал в историята безвъзвратно.

Откакто започват междуетническите и междудържавните войни в разпадащата се Югославия от началото на Деветдесетте години става ясно, че делката спрямо тази държава между победителите във Втората световна война СССР, САЩ и ОК, престава да действа.

Нека припомня, че в продължение на 45 години тази делка „фифти/фифти“ (50/50) – 50% за Съединените щати и Великобритания и 50% за Съветския съюз, е давала големи преференции на Югославия.

Но ето, че от началото на Деветдесетте години идва на дневен ред друга геополитика. По всичко личи, че е отминал в историята въведеният след Втората световна война принцип за ненарушимост на държавните граници.

В тази геополитическа обстановка Европа си „взема“ отделилите се от Югофедерацията католически държави Словения и Хърватия и бързо ги приема в Европейския съюз. Русия си „взема“ Сърбия, но не напълно. Особено, когато руснаците от Кейфор биват принудени да напуснат завзетата от тях столица на Косово Прищина. САЩ си „вземат“ Албания и Косово, където изграждат най-голямата военна база в Югоизточна Европа.

Властите в България обаче, подобно на новите управляващи във Вардарска Македония, също не са осъзнали в нужната степен, че е отминало безвъзвратно времето, когато в продължение на десетки години на страната ни е забранявано да реагира срещу титовистката шовинистична и агресивна противобългарска политика на Югославия по „македонския въпрос“.

И продължават да „пасуват“.

Мисля, че главно поради тази причина България не успява да приобщи Вардарска Македония независимо, че първа признава тази държава под името Република Македония.

Гласува признаването на независимостта ѝ, и дотам. Нито крачка напред да помогне на управляващите в югозападната ни съседка да осъзнаят себе си и народа на тяхната държава като потомци на автохтонно българско население в тази страна – с български език, култура, обичаи.

Получава се така, че властта в България, вместо да засили и доведе докрай политиката на ревизия на решението на правителството на Г. Димитров за признаване на „македонски народ“ във Вардарска и Пиринска Македония, предприета от Т. Живков от 1962, се занимава с обвинения и съд на българския държавен глава за престъпления, които не е извършвал.

По този начин българската държава пропуска историческия шанс да даде мощен тласък за справедливо и трайно решаване на „македонския въпрос“, издигнат от Тито като държавна политика.

Едва наскоро, в условията на настояване на северномакедонската страна и Европейския съюз за принуждаване на България да започване на преговори с тази държава за приемане в Съюза при непроменени параметри на титовистката противобългарска политика на Северна Македония спрямо България, българските власти се заемат да отстояват истината и българските национални интереси. Успехите са видими, въпреки, че са драматично закъснели.

Второ.

Тези разсъждения показват, че със своето несъвместимо с днешното време упорство, ръководство на Република Северна Македония май че е дръпнало първите нишки на „чорапа“ и той така или иначе вече се разплита.

А веднъж започнал, този процес като че ли не може да спре докато не се изниже и последният конец от „чорапната плетка“.

В този смисъл смятам, че България има право да настоява Евросъюзът да убеди Република Северна Македония да осъди титовисткия югославски комунизъм в Социалистическа република Македония и да отвори архива на УДБА.

Предполагам, че увъртанията на северномакедонските власти около коридорите 8 и 10, както и заиграването със Сърбия едва ли имат за цел отклоняване на Северна Македония от членство в Евросъюза или поне нареждане на опашката след Сърбия. Мисля, че САЩ и НАТО едва ли ще позволят на тази малка държава геополитическа роля на Балканите и в Югоизточна Европа различна от желаната от тях. Още по-малко в интерес на Русия.

По-скоро може би иде реч за опит на властите в Северна Македония, България да бъде принудена с помощта на Америка и Евросъюза да се примири с антибългаризма като ядро на цялостната политика на северномакедонската сърбоманска политическа върхушка.

На тази струна свири вероятно и Сърбия, която произвежда един след друг филми и ритуали, „възкресяващи“ небивали случаи на насилие на българи над беззащитни сърби.

Мисля също така, че е редно България да предприема стъпки за признаване на българския характер на „елините вулгарофони“/„елините славофони“ в Гърция, които и там ще да говорят на български диалект освен на държавния гръцки език. Да настоява да се дава на тези хора правото да изучават майчиния си български език извън училищата и в извънкласни форми в училищата. Също така, да изграждат читалища – тези най-български самобитни средища на светлина, култура и етническо осъзнаване и приобщаване сред българите навсякъде по света.

От края на Междусъюзническата война (1913) са изминали 109 години, от Ньойския договор (1919) – 105 години, от Парижкия договор (1947) – 77 години.

Делят ни 88 години и от въвеждането от дикатора Метаксас на крайно репресивната политика спрямо българите в Гърция (1936). Там като че ли и до днес има остатъци и метастази от мрачното време, когато им е наложена забрана да говорят, пишат и пеят на български език даже и у дома. Не е известно колко хора са били избити и насилени защото са нарушавали тези „разпоредби“.

Мисля, че след продължителния период на примиряване срещу потъпкването на правата на българите в Македония и Тракия е време България да издигне идеята да се даде нов шанс на Карнегиевата анкета (1913-1914), доказваща предимно българския характер на християнското население в тези историкогеографски области.

А защо не и да настоява за обявяване на нищожен договора, подписан между Димитров и Тито в Словенския град Блед на 1 август 1947, по силата на който България е принудена да признае съществуването на „македонски народ“ в Пиринска и Вардарска Македония. Договорът е подписан не без одобрението на съюзниците победители САЩ и Великобритания и под натиск от СССР върху България в полза на Югославия като част от цената за запазване на териториалната цялост на нашата страна.

Нека се знае, че от трите държавни субекта, ангажирани с договора – СФРЮ, СССР и НРБ, днес съществува само България.

Някой може да ме упрекне, че мислите ми са доста идеалистични. Затова ще обясня.

Силите, които преплитат интересите си в нашия регион – САЩ, Русия, Великобритания, Турция, Германия, Франция, едва ли ще се откажат от своите цели и намерения.

Това не означава, че България трябва да се съобразява с тях, против своите интерси.

Точно обратно.

В тези условия основната грижа на България следва да бъде отстояване на българските национални интереси.

Подобно на Гърция, която не се е отказала от действащата вече над 200 години Мегали идея.

Или Сърбия, която не изоставя Начертанието.

Както и Турция, която неотстъпно следва своята Стратегическа дълбочина.

Защо при това положение България да не е длъжна да спазва главния външнополитически принцип, включен в Програмата на БРЦК (1872) по идея и предложение на Васил Левски:

„НИЕ НЕ ЖЕЛАЕМЕ ЧУЖДОТО, Т. Е. ОНОВА, ЩОТО НЕ Е НАШЕ; НО НЕ ЖЕЛАЕМЕ ДА ДАДЕМЕ И ДРУГИМУ СВОЕТО.“

--------------------------------------------

* „Мицкоски гледа май портрета на Тито, а не Илинденската икона“, Поглед Инфо, 29.07.2024, 07.13 ч.

** „Мицкоски: Всички с български паспорти ще ги скъсат в първия ден, когато станем част от ЕС“, БТА, 29.07.2024, 14:31 ч.

*** „Гръцка медия: В Северна Македония говорят на български диалект“, News.bg, 05.07.2024.

**** „Мицотакис за европреговорите с РСМ: Не подкрепяме България“, БНР, 30.09.2021.

***** „Рубиконът „Нема Бугари во Република Северна Македониjа“ е на път да бъде преминат пълно и окончателно“, Поглед Инфо, 03.11.2021.

****** „Българите в РС Македония ще бъдат веднага след албанците по численост“, БГНЕС, 01.03.2022.

******* „Урсула фон дер Лайен в Скопие: Промените в конституцията трябва да бъдат направени, краткосрочната цел е Северна Македония да започне преговори“, БТА, 24.10.2024.