/Поглед.инфо/ Кадрите от безредиците в македонския парламент обиколиха света и всички разбраха, че там има проблем, но какъв е точно този проблем, тълкуванията са много. А истината е съвсем проста.

На фона на вековния сблъсък на интересите между Русия и Запада на Балканите, който сега придобива особено нестандартни измерения, се появи надцакването с „патриотичната” карта между премиера на Албания Еди Рама и лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и бивш министър-председател на Р Македония Никола Груевски. Албанската”платформа”, която е стара колкото и независимата македонска държава, сега, под диригентската палка на Еди Рама, се появи с новички дрехи. Чрез нея албанският премиер иска да си подсигури победа в предстоящите през юни избори и евентуален втори мандат като шеф на правителството. В същото време Никола Груевски, който успя да спечели на парламентарните избори – 11 декември 2016 г. едва 51 депутатски места, при необходимите му поне 61, пое албанската „Платформа” като спасителен пояс за собственото си политическо оцеляване и раздуха до истерия „патриотичните” чувства на своите гласоподаватели срещу нея, за да предизвика повторни избори. При хилавите лидерски качества на Зоран Заев, шеф на опозиционната партия СДСМ, спечелила 49 мандата, стратегията на Рама , налагана по един непремерено силов начин, постигна целта си. Така се стигна до сблъсъците, които предизвикаха всякакви чудновати коментари.

***

Все по-задълбочаващите се организационни, структурни и финансови проблеми на ЕС и НАТО, засилват съмненията у елитите на държавите от Западните Балкани в тяхната евроатлантическа интеграция. Това е добре дошло за Русия, която само за последните няколко години удвои присъствието си в медиите и неправителствения сектор на Сърбия; опита се да осуети приема на Черна гора в НАТО, като в деня на парламентарните избори през октомври 2016 г. организира несполучлив опит за преврат в тази държава; всячески подпомага отделянето на Република Сърбска от Босна и Херцеговина. Думите на руския външен министър Сергей Лавров, изречени в Белград през май 2015 г., че приема на Македония, Босна и Херцетовина и Черна гора в НАТО е провокация спрямо Русия, днес се материализират чрез конкретни действия.

Платоничните обещания за членство в Европейския съюз и в НАТО, все повече избледняват на фона на мощното руско информационно, военно и идеологическо присъствие на Балканите. Това от своя страна е допинг за албанския експанзионизъм в региона. Неотдавна Хашим Тачи се закани, че ако европейската перспектива на Косово продължава да има имагинерен характер, Прищина ще потърси възможност за обединение с Албания. Тези негови думи веднага бяха допълнени от изявлението на председателя на общинския съвет в Буяновац Йонуз Муслиу за присъединяване на Прешевската долина към Косово, а малко след това и кметът на Дебър Ружди Лата , в телевизионно интервю заяви, че Дебър е предградие на Тирана.

Албанската демографска настъпателност придобива все повече и политически измерения. Да си спомним статистиката, че през 1999 г., в Косово 50 на сто от населението беше под 30 годишна възраст. Това са факти и действителността доказа, че „патриотичната” истерия, води само до един единствен резултат – ерозия на политическата далновидност и прагматизъм.

***

Нека политиците в Скопие, пък и мнозинството от коментаторите в София, да не се правят, че за първи път чуват за идеите на албанското обединение. Без да разглеждаме в подробности казуса, което не е излишно, ще напомним, че поради несъгласието на албанците в Македония с новата конституция, приета на 16 ноември 1991 г. , те организираха свой отделен референдум за политическа и териториялна автономия – тъй наречената Република Илирида.

През октомври 1998 г. под ръководството на председателя на Албанската академия на науките академик Ули Попа в Тирана беше изработена”Платформа за решаване на албанския национален въпрос”. В нея има специална глава „Пътят за решаване на албанския въпрос в Република Македония”, където четем следното:”За да се спре понататъшното задълбочаване на вътрешната криза, която преживява сега Македония, предизвикана от самата Македония, като постоянно се пренебрегват правата на албанците, съществуват две опции за нейното решаване: а/ или албанците ще се смятат равноправни както и македонските граждани, и според това Македония да се смята за тяхна обща държава, според познатия пример на Австро-Унгария и б/ или албанците да имат правото на една автономна област в рамките на Република Македония. Само така ще изчезне днешното третиране на албанците като второстепенни граждани и ще се премахне дискриминацията по отношение на бюджетните фондове, неравнопоставеността в съдебната система, забраната на Тетовския университет, на тяхното национално знаме, на употребата на албанския език в институциите и официалните документи и т.н.”

И едно заглавие на информация от в.”Дневник” - Скопие от 14 декември 2005 г.: „Джафери /Арбен Джафери – шеф на ДПА, вече покойник - б.а./ предлага Западна Македония и Косово да се обединят с Албания”.

Да не забравяме още, че на 13 юни 1878 г., първият ден на Берлинският конгрес, от името на създадената на 10 юни с.г. в Призрен Албанска лига, Абдул Фрашери и Яни Врето връчват на Дизраели, ръководителят на английската делегация, Меморандум, чрез който се настоява да не бъдат пренебрегнати албанските интереси.

Какво ново има в новата Платформа на албанците от 7 януари 2017 г. че така рязко рипнаха всички защитници на македонския държавен и национален интегритет?

***

Когато се показват кадри от вакханалията в Собранието на Р Македония, през онази запомняща се априлска вечер, на преден план винаги се вижда окървавеното лице на Зоран Заев, премятаната като чувал с картофи зам.шефка на СДСМ Радмила Шекеринска, но нито веднъж не видяхме най-сериозно малтретирания човек. Това е кметът на Струга и шеф на Албанския алианс Зиядин Села. Той бе целенасочено дирен и целенасочено бит с особено настървение, защо? Защото фанатизираните до истеричност ”македонски патриоти” бяха запомнили неговите думи, че няма македонска нация, че тя е измислена и фалшива. Независимо, че Села е изрекъл тези слова, следвайки интереса на албанците в Македония, в тях е зашифрована и цялата истина за изкуствената закваса, според рецептата на Новакович, Коминтерна и Тито на сегашния македонистичен идентитет.След като младата интелигенция зад Осогово, ползваща интернет и всички съвременни средства за информация, позорно мълчи за истината на дедите и прадедите си, един албанец трябваше да повдигне този въпрос и да предидзвика фанатизма на агресивното невежество в тази държава.

***

С Охридското споразумение от 13 август 2001 г. албанците в Македония получиха необходимите права, съобразени с нормите, прилагани във всички демократични държави. Избирането на албанец за председател на Собранието не е прецедент за Македония. Ако президентът Георге Иванов имаше самостоятелна воля, той щеше да връчи мандата на Заев и тогава щеше да предотврати всякакви усложнения. Той не стори това и блокира демократичния процес, чрез който в Собранието щеше да бъде въведен ред, съответстващ не на претенциите на албанците в Македония, режисирани от Еди Рама и обслужващи Никола Груевски, а съответващи на техния реален процент спрямо преобладаващото население в Македония.

Изкуствено истеризираният „патриотизъм” и държавническото мислене са две коренно различни неща.

.........................

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Неговият анализ е написан специално за Агенция БГНЕС.

София / Македония