/Поглед.инфо/ Решението на съдебните заседатели по делото за сина на президента на САЩ Хънтър Байдън беше единодушно – виновен. Сега представител на влиятелен американски клан е изправен пред до 25 години затвор, самият клан е изправен пред загуба на власт, но по-важното е, че Америка е изправена пред гражданска война.

Осъдителната присъда по делото на Хънтър Байдън може погрешно да се възприеме като значим акт на справедливост: най-после, видите ли, президентският син, за чиито приключения медиите пишат от години, си го отнесе - и сега целият клан Байдън, свързан с него чрез корупционни схеми, ще отиде на дъното.

В действителност много американци ще трябва да прекарат дълго време и безуспешно да ги убеждават в значимостта на случилото се, дори ако самият факт на престъпленията от страна на Байдън-младши не буди никакви съмнения у тях. Един от съдебните заседатели, въпреки че единодушно гласува за вината на сина на президента с останалите, нарече процеса „загуба на пари на данъкоплатците“ (такива фрази, между другото, обикновено се използват от републиканците, включително от поддръжниците на Доналд Тръмп ).

Друг съдебен заседател (неговото мнение е цитирано и от Си-Ен-Ен) смята, че в случая с подсъдимия трябва да говорим не за затвор, а за рехабилитационна клиника. В резултат на това спорът в съвещателната зала се водеше между привържениците на обвинението и онези, които не възразиха по същество, но не разбираха защо е нужно на някого всичко това.

И това е необходимо като средство за война между две политически групи, които използват методи табу за собствените си цели. Тази ожесточеност по линията Тръмп-Байдън, където първият процес срещу президентски син в историята на САЩ е „отговор“ за първия процес срещу бивш президент, тоест Тръмп, когото друго жури призна за виновен десет дни преди Байдън-младши.

Тръмп не е документирал правилно подкупа, който е дал на порно звездата. Байдън младши е употребявал наркотици в периода, когато си е купил огнестрелно оръжие. В същото време изглежда цялата страна е наясно, че Тръмп не е ангел, а също така е коцкар и лъжец и че Байдън-младши изобщо няма място за заклеймяване. Той е пройдоха, негодник, наркоман, сексохолик и дилър на влиянието на баща си, но е осъден за прикриване на наркоманията си при закупуването на цев, която след това снаха му просто хвърли в кошче за боклук. Това са „престъпленията на века“, чието разобличаване подозрително прилича на размяна на плюнки на принципа „А сега аз теб!"

„По умен начин“ това се нарича политизиране на правосъдието в страна, чиито граждани преди са се гордеели със своята съдебна система като „независима и безпристрастна“. Може би това е вярно за съдиите, които определят наказанието, или съдебните заседатели - обикновени граждани, които произнасят присъда въз основа на доказателства и спорове между страните. Въпреки това американският прокурор, който започва наказателно преследване, по дефиниция е политик. В САЩ това е изборна длъжност, за която кандидатите са принудени да събират средства за предизборната кампания и да печелят партийна подкрепа.

Прокурорът от Манхатън Алвин Браг даде обещанието да преследва Тръмп за всичко като основен лозунг и получи парите на самия Сорос. За да бъде осъден Байдън-младши, беше достатъчно да се сравнят периодите на неговата зависимост от наркотици, станали обществено достояние благодарение на лаптоп, забравен в сервиз, с датата на получаване на огнестрелното оръжие. И при двете престъпления няма пострадали.

Ако някоя от тези присъди включва време в затвора, американците също ще имат основание да се съмняват в безпристрастността на съдиите. И двамата престъпници са специални личности, но затворът в техния случай би говорил за „специално отношение“ (в лошия смисъл): обикновено лишаване от свобода не се присъжда за такива престъпления, ако присъдата е наложена за първи път. Тръмп има месец да чака присъдата, Хънтър Байдън – до три месеца. Най-вероятно и двамата ще се разминат с лека уплаха. Много по-важно е какво ще се случи след това.

И двамата са изправени пред други процеси – за данъчни измами (а Тръмп и за неправилно съхраняване на секретни документи в тоалетната). В Америка това са много по-тежки и токсични обвинения, разбираеми за обикновените хора. Ако съдебните заседатели пак кажат „виновен“, можем да очакваме затвор от съдиите – в случай, че участниците в тази политическа война не успеят да се споразумеят „по приятелски начин“ в името на например гражданския мир в страната, чиято издръжливост се изпитва от политизирани прокурори.

Хънтър Байдън, разбира се, не е опозиционен лидер като Тръмп, а черна овца в уважавано семейство, но точно това прави интересни други подозрения срещу него – тези, свързани със съмнителни приходи от лобиране в Китай, Румъния и Украйна. Неговият чичо и брат на президента Джеймс Байдън също е замесен в тези схеми, а нещастният син споменава самия Джо Байдън в кореспонденция като „големия човек“, който има право на 10% от всяка сделка.

Самият президент и обкръжението му се кълнат, че патриархът не е участвал в делата на своите наследник и брат. В същото време Байдън-старши е имал общ счетоводител със сина си и общ адвокат с брат си.

„Разследването на Камарата на представителите, публичните регистри и имейлите показват, че членове на вътрешния кръг на Джо Байдън редовно са участвали в сделките на Джеймс и Хънтър. Много от най-близките сътрудници и съветници на президента стават бизнес партньори с неговите роднини. Тези съвпадения отразяват семейния подход към бизнеса и политиката, започнал преди половин век, когато настоящият президент за първи път се кандидатира за Сената и който се ръководи предимно от неговия родители и братя и сестри." Вашингтонският “Политико” (като цяло доста либерален, но опитващ се да остане безпристрастен) пише за това.

Следващият (но не този) случай на Хънтър Байдън заплашва да доведе до главата на семейството, но не изглежда, че той е в състояние да даде адекватни показания - или че неговият нещастен син представлява заплаха за оставането му в Белия дом .

Старите и могъщи семейни кланове (и Тръмп също произхожда от такъв клан) не падат от подкупи на проститутки и нелегални патлаци. Но те могат да паднат (заедно с други) от касапницата, в която може да прерасне политическата борба в САЩ в сегашния ѝ вид.

Присъдата на Хънтър, подобно на присъдата на Тръмп, не показва, че американските елити искат да ограничат корупцията в собствените си редици, а че са готови да се хванат за гушите. И ако финалната битка между патриарсите на двата клана завърши с крайно неубедителна победа за единия от тях (например преднина на няколко електори заради няколко хиляди гласа в един щат), в Америка може да стане истински горещо

Превод: В. Сергеев