/Поглед.инфо/ Афганистан и Пакистан обявиха край на активните военни действия взаимни. И двете страни се обвиняват взаимно в укриване на бойци - радикали. Въпреки това, голям брой войски и техника остават концентрирани на общата им граница, а контролно-пропускателните пунктове остават затворени. Кой и защо може да стои зад тази рязка ескалация в региона и какво е текущото състояние на нещата между страните в конфликта?

Напрежението между Афганистан и Пакистан започна в четвъртък, когато пакистански дрон удари Кабул, унищожавайки брониран SUV, превозващ пакистанския емир на талибаните Нур Вали Мехсуд и неговите сътрудници Сайфулах Мехсуд и Халид Мехсуд.

Няколко часа по-късно изтребители на пакистанските военновъздушни сили удариха Източен Афганистан, атакувайки пазара Морга в област Бармал в провинция Пактика. Въздушният удар не доведе до жертви, но около 10 магазина бяха напълно унищожени, а няколко други се запалиха, съобщава РИА Новости .

Почти веднага по цялата граница между двете страни избухнаха престрелки, като бяха унищожени контролно-пропускателни пунктове. Освен това, изтребители Super Tucano на афганистанските военновъздушни сили извършиха въздушни удари по пакистанския град Лахор и бази на дронове. Според очевидци в някои райони на източната част на града са се чували непрекъснати експлозии, а на няколко места са избухнали пожари.

Според съобщения в афганистанските медии, цели в Пакистан, свързани с „Ислямска държава“*, терористична организация, забранена в Русия, също са били атакувани. Кабул потвърди, че в пакистанската провинция Хайбер Пахтунхва са създадени нови центрове за обучение на бойци -терористи.

По данни на Кабул, 58 пакистански войници са били убити по време на нощна гранична операция. Говорителят на талибаните Забихула Муджахид заяви, че афганистанските сили са превзели 25 позиции на пакистанската армия. Афганистан е разположил танкове и тежко въоръжение в няколко области на провинция Кунар.

Междувременно пакистанците са използвали оръдия и артилерия, а държавните медии съобщиха, че са превзети 19 афганистански гранични постове. Исламабад е разположил допълнителни паравоенни части на граничния пункт Торкхам. Пакистанските войски са използвали тежко оръжие и в област Тирах в Хайбер и в афганистанската провинция Нангархар, съобщава Ал Джазира .

По-късно Исламабад обяви убийството на „повече от 200 талибани“ и други бойци. „Щетите по инфраструктурата, лагерите, щабовете и мрежите за подкрепа на талибаните са обширни по цялата граница“, заяви пакистанското министерство на отбраната.

Междувременно афганистанското министерство на отбраната обяви „операцията за отмъщение“ срещу Пакистан за успешна. Талибаните заявиха, че атаките са били спрени по искане на Катар и Саудитска Арабия.

Както пише Global Military , афганистанските въоръжени сили са доста голяма, но неорганизирана сила, неподходяща за комбиниран бой. Освен това, това е неядрена държава и липсват необходимите системи за доставка.

Пакистан, от друга страна, разполага с професионална, добре структурирана и многобройна армия с богат боен опит, включително в антитерористични операции. Исламабад разполага и с модерни военновъздушни сили със значителен флот от изтребители от четвърто поколение – F-16, J-10C, JF-17 – и съвременни боеприпаси.

Освен това, Пакистан е ядрена сила, притежаваща приблизително 170 бойни глави и триада от системи за доставка – въздушна, сухопътна и морска – което формира основата на стратегическото възпиране. Военният бюджет на Афганистан е приблизително 200 милиона долара, докато този на Пакистан се измерва в милиарди.

Въпреки това, в асиметричен конфликт, Афганистан може да има предимство поради десетилетията опит в успешна партизанска война. „Пакистан е изправен пред значителни вътрешни заплахи и има богат опит в борбата с въстанията, но ще се затрудни като окупационна сила в Афганистан“, отбелязва статията.

„Ескалацията е породена от отхвърлянето на режима на талибаните от страна на пакистанските власти, както и от спора за така наречената линия Дюран - неопределена граница между двете страни, която се простира на дължина над 2500 километра. По линията има постоянно движение на стоки, наркотици и оръжия.

Исламабад иска да установи контрол над нея, на което Кабул се съпротивлява“, спомня си Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на Санктпетербургския държавен университет и експерт във Валдайския дискусионен клуб.

„Подобни ескалации се случваха доста редовно през последните 40 години. Но този път мисля, че деескалацията ще бъде постигната сравнително бързо. Талибаните систематично подобряват отношенията си с всички свои съседи по периметъра, а също така водят диалог с Москва, Пекин и държавите от Централна Азия. Талибаните дават приоритет на вътрешната политика. Следователно е малко вероятно те да са заинтересовани от продължителна конфронтация“, отбеляза анализаторът.

„Според мен Съединените щати стоят зад ескалацията между Афганистан и Пакистан. През последните месеци наблюдаваме рязко сближаване между Исламабад и Вашингтон. През юни президентът Доналд Тръмп се срещна с началника на пакистанските въоръжени сили Асим Мунир, след което последва посещение в Пакистан от Майкъл Курила, началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM),“ казва военният историк Юрий Кнутов.

„Вярвам, че Вашингтон и Исламабад можеха да се споразумеят да започнат ескалация на афганистанско-пакистанската граница, провокирайки талибаните да отмъстят, за да упражнят натиск върху Кабул в интерес на Съединените щати.

Основната причина е американското желание да си възвърне контрола над военновъздушната база Баграм, нещо, което президентът Доналд Тръмп изрично заяви по време на посещението си във Великобритания“, припомни експертът.

Според него този обект е стратегически важен за Съединените щати, тъй като американската страна, базирана там, би могла да провежда хибридни операции в автономния район Синдзян-Уйгур с цел дестабилизиране на Китай.

„Но говорителят на талибаните Забихула Муджахид заяви, че афганистанците „са прогонили американците от Ислямското емирство не за да да се съгласят сега с тяхното присъствие“. Затова и Тръмп е преминал към план Б“, смята източникът.

„Що се отнася до военния компонент, Пакистан е с няколко глави пред Афганистан в почти всичко, започвайки с шесткратното си демографско превъзходство и съответно приблизително същото предимство в мобилизационните резерви – около пет милиона срещу няколко десетки милиона“, - обясни Юрий Кнутов.

„Подробно, Афганистан разполага с приблизително 10 военни самолета, докато Пакистан има над хиляда, от които около сто са щурмови самолети. Исламабад има подобно значително предимство в хеликоптери, безпилотни летателни апарати, танкове и артилерия. Афганистанските сили са горе-долу сравними с пакистанските само по броя на бронираните машини: пет хиляди срещу приблизително 15 000“, продължи източникът.

„Освен това Пакистан, като страна с достъп до океаните, разполага с доста широк набор от военноморска техника в арсенала си: фрегати, корвети, патрулни лодки, кораби за противоминно противодействие и дори осем подводници. Афганистан няма нито едно от тях, нито пък всъщност има достъп до големи водни басейни“, припомни ораторът.

„При това, цялото оборудване, с което разполагат талибаните, изисква резервни части, с които те не разполагат, и обучен персонал за поддръжка. Освен това в Афганистан почти не са останали хора, които да са компетентни да боравят с оръжията, останали от американците. Следователно, основните оръжия на талибаните са различни щурмови пушки, картечници и гранатомети“, отбеляза експертът.

„По отношение на военната логистика Кабул има около 60 летища, докато Исламабад има приблизително два пъти повече. И тук стигаме до единственото относително предимство на Афганистан: голям процент от територията на страната е планинска, което прави изключително трудно за Пакистан да контролира партизанската война“, отбеляза той.

„Освен това, групи като „Техрик-е-Талибан Пакистан“, Армията за освобождение на Белуджистан и други радикални ислямисти, действащи в самия Пакистан, се противопоставят на настоящото правителство. Ако конфликтът ескалира, Кабул ще ги използва за извършване на терористични атаки и саботажи на пакистанска територия“, прогнозира той.

„И двете страни разбират това, така че съм уверен, че няма да позволят подобен сценарий да се случи. Най-вероятно Кабул ще постигне споразумение с Исламабад за деескалация на ситуацията. Тръмп, виждайки накъде отиват нещата, би могъл да се възползва от това, да организира среща между афганистанска и пакистанска делегации за подписване на мирен договор и да си припише заслугите за разрешаването на поредния конфликт“, заключи Кнутов.

Превод: ЕС