/Поглед.инфо/ Тези дни Турция е с такива шеметни новини в международен план, че на Запад още няма задълбочени коментари по турските изяви. За разлика от местните медии. Първо външният министър на Анкара, Хакан Фидан, при посещението си в Пекин заяви, след Ердоган, че ще предстои подаване на заявление за членство в БРИКС. Това били „нови възможности за участие в различни платформи, където вече са 10 развиващи се икономики”. Било нещо като „алтернатива на ЕС”. Защото Брюксел не приемал Турция дълги години за член поради водена „политика на идентичност”. Фидан щял да бъде в Нижни Новгород, където на 10-11 юни ще се организира среща на външните министри на БРИКС под егидата на председателството за 2024г на Москва. Съвпада по време с организираната по настояване на Киев среща в Швейцария за обсъждане на „мирен план на Украйна за изход от войната”. Без Русия, разбира се.

Повече от нормално е Москва да приветства това решение на Анкара и Песков незабавно да оповестява, че „интересът на Турция към БРИКС ще бъде включен в дневния ред на срещата под руско председателство”. Русия била готова „да продължи контактите с всички заинтересовани държави”, пишат в Анкара. Въпреки дългите и сложни процедури за членство в организацията.

На втори план, след срещите си в Пекин, Фидан посетил автономния район на уйгурите и в столицата Урумчи посетил джамията Янхил и международния голям пазар. Интересното в случая е, че турските медии вече пишат, че „фалшивите новини за уйгурите бяха опровергани”. Защото доскоро за турците уйгурите в Китай бяха потърпевши от насилия и неспазване на правата на човека. Често по тези въпроси имаше и дипломатически престрелки между Пекин и Анкара с размяна на нелицеприятни слова.

Но въпросите за „Украйна в Африка по планове на Париж” е тема, която намира сериозно място по страниците на турския печат. Защото определено засяга обявени отдавна интереси на Анкара към Западна и Северна Африка. Дипломатическата офанзива на Киев с откриването на нови посолства на този континент явно се следи под лупа от Турция. Зеленски определил откриването на украински посолства в Кот д,Ивоар, Гана, Руанда, Боствана, Мозамбик, Демократична Република Конго, Судан, Танзания, Мавритания и Камерун като „африкански успех на Украйна”. Посочил, че целите били „да се помогне на Африка чрез изграждане на стратегически отношения”. Под прикритието на „изпращане на зърно”, казват редица турски наблюдатели. За тях това си било чиста „битка с Русия на африканска земя и набиране на наемници за участие във войната на страната на Киев”. И това наистина става на фона на бойните действия на украинска територия. Ще се доставяло зърно „по алтернативни начини”. Според Москва само 3% от украинското зърно отишло в Африка,а останалата част придобила Европа и го продала с печалба. Доскоро земеделците в редица европейски страни даже протестираха масово заради вноса на евтино украинско зърно и фалити на техните земеделски стопанства.

Журналисти в Анкара припомнят, че още през 2022г при посещение на външния министър на Украйна, Кулеба, в Сенегал бил принуден да чуе, че „Русия воюва със Запада, а не с Украйна” и то допълнено с „руснаците и украинците са един и същ народ”. Всъщност целта на посещението на Кулеба била „да се вербуват африканци за участие в украинската армия” и имало доста регистрирани сенегалци за наемници във войната. Но правителството в Дакар спряло всички процедури. Случаят с Кот д,Ивоар е различен. Това е страна с непоколебима подкрепа за Париж и целокупния Запад. Противопоставянето на Украйна срещу влиянието на Русия в Африка е от полза за Франция. Особено след фиаското през миналата година, когато френските сили трябваше да напуснат стари свои африкански колонии. Последно Париж едва преглъща прекратяването на доставки на уран от Нигер след изтеглянето си от тази страна. Информации, че Кот д, Ивоар може да се включи на терен на страната на Украйна във войната срещу Русия гали ушите на управляващите в Киев, но кога и как не е ясно. Всякакви хибридни новини са носят из медийното пространство. Но няма спор, че Франция има намерение да използва Кот д,Ивоар „като платформа за завръщане в Африка и за целта използва Украйна”. Както се казва, обща стратегия. Срещу доставки на оръжия и военни експерти–офицери за обучаване на украинци за боравене с модерни съоръжения. И не само. Да се пречи на всяка цена на Москва за влияние в Африка, ама се оказва, че се пречи и на Турция. Тя от години инвестира на африканска земя и има свои интереси на континента. В Анкара казват, че „Турция има уважително отношение със страните от Западна и Северна Африка””. Пишат, че има изградено на високо ниво сътрудничество със Судан и Етиопия, където напоследък Киев откри посолство. Сключени били редица споразумения с тези страни, включително купуване на Байрактари и Аnка-S от Турция. През 2017г Ердоган е подписал споразумение със суданското правителство за отдаване под наем на остров Суакин на Турция за 99 години, което все още е в сила. Има изглед към Червено море, което САЩ в публикуваната наскоро нова Стратегия за национална сигурност пишат, че „Червено море е обект на националната сигурност на САЩ”. Същото като с Черно море. Но в Судан има гражданска война. В.”Айдънлък” в Турция пише, че „елитни части на ГРУ на Украйна са изпратени в Хартум, за да помогнат на суданската армия срещу антиправителствените Сили за бърза подкрепа, които заедно с „Вагнер” действат там”. А Судан е в регион на интереси на Турция. Анкара има търговски и стратегически отношения с Хартум. Както и Русия с нейното желание да приключи успешно преговорите за изграждане на база в тази страна. Видно е, че битки се водят не само в Украйна. Въпросът е, че конфликтите и интересите се разрастват. Африка не остава извън обхвата. Сериозен човешки капацитет и много ресурси.

И накрая информациите от Турция, че в събота, 8 юни, в Истанбул ще се организира среща на т.н. 8-те държави, където външните им министри ще обсъждат „решения за единен фронт срещу войната в Газа” привличат внимание заради активността на страни с БВП в размер на 4.8 трилиона дол и население от 1.2 млрд. Всички са мюсюлмански страни и се представят като „дипломатическа тежест към Организацията за ислямско сътрудничество и Арабската лига по отношение на Газа”. Ще присъстват Индонезия, Бангладеш, Египет, Иран, Малайзия, Нигерия, Пакистан и Турция, разбира се .Няма съмнение, че са водещи мюсюлмански държави, които са се включили в тази Организация за икономическо сътрудничество /8-те/. А дали усилията на Турция ще са достатъчни за изход от натрупаното напрежение в международен план заради Газа и войната в Украйна никак не е ясно. Преговори, преговори, натиск за такива, но доверието е изчерпано и Русия има своите условия. Нейната защита на суверенитет, право за независими решения, гаранции за сигурност чрез буферни зони / далеч от НАТО/, традиции и собствена ценностна система са повече от привлекателни за страните от т.н. 3-ти свят, но оковите трудно се свалят. Надеждата е, че предстоят събития, които ще променят света по различен начин на съществуване. Дано.

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101