/Поглед.инфо/ Случи се и това: една посредствена, но амбициозна жена, не познаваща партията, напълно неподготвена и съвсем чужда на идеята за социализъм, социална справедливост, солидарност, сложи край не само на една исторически оправдана и изпитана във времето партия, а и на самата идея за нов тип общество. Т. е. на левицата.

Дори и партия като БСП, която е претърпяла толкова тежки изпитания, давала е хиляди жертви, проливала е кръв; която е издържала на репресии, гонения, смъртни удари, умря безславно, задушена в прегръдките на тази фатална за нея жена.

Разбира се, ако не беше тази толкова тежка и безнадеждна криза в БСП и в лявото, в което те се намираха, лидерът на партията щеше да е друг. Защото нямаше де бъде възможно авантюристите, натоварили се с амбицията и самочувствието на обновители, да си позволят да налагат подобна посредствена и враждебна на идеята личност за председател. Но те го направиха и бяха горди от смелостта и решителността си. А сега се крият и нямат доблест да се покаят за своята глупост и престъпна самонадеяност.

Моделът, който се образува с налагането на Нинова за председател на БСП, изключи напълно левите идеи, идеята за социализма, социалната справедливост, смяната на старото с нов тип общество, революцията, класовата борба. Никой и гък не каза на тези своеволия на ръководството, което дори изключи от лексиката си обръщението „другарю“. Недоволствата бяха пораждани от лични конфликти, противоречия, несъгласия, но нито един недоволен член на партията не въстана срещу ликвидирането на идеологията и превръщането на партията в партия с дребнобуржоазен характер, малобройна и маргинална.

Омаяните от Нинова членове и симпатизанти на БСП обаче възприемаха всичко това като движение напред и в правилна посока, като обновление, а не тревожно, реалистично и умно. БСП беше изгубила дори политическия си имунитет, който беше за нея надежден предпазител.

БСП бе вече обречена!

Никакви идейни спорове, дискусии, конференции. Това позволи на социалдемократическото крило да наложи порочните си разбирания и да разговаря по тях, изключвайки напълно традиционните тези, които партията винаги е обсъждала и без които тя губи облика, характера и духа си.

За сметка на това личните конфликти и недоволства бяха в изобилие и те именно доведоха до изключването на големи групи хора. Тези хора бяха недоволни от премахването на колективния метод на ръководство, от узурпирането на властта от лидерката и нейните най-приближени от ръководството и от грубите грешки в политиката на партията. Партия напълно бе разбита организационно. Ръководството й по места бе поверено на верни, послушни и безлични хора, без умения и опит, които занемариха организационното състояние и не подготвяха партията за политически действия, а я занимаваха с имитации, концерти, забави.

Не бе по-различна и предизборната кампания – особено последната. Празни лозунги, синдикални обещания, клетви за борба срещу ГЕРБ и други подобни излияния, на които хората не обърнаха внимание, защото нищо не значат. Кампанията на БСП в пропаганден план показа колко безпомощна и неграмотна е лидерката, объркана и далеч от политическия фокус, в който би следвало да се съсредоточи една социалистическа партия. Да не говорим, че отново имаше груби намеси в местните организации, пренареждане на листите, налагане на неприемливи лица, защото тези, които хората искаха, не бяха приемани от ръководството.

Тази безпомощност и дори неадекватност пролича и в насочването към темата за войната. Социалистите винаги са били хора за мир, но те никога не говорят изобщо за мира и изобщо за войната. Защото и мирът, и войната имат различен политически смисъл и биват използвани от капитала в своя полза. Но това очевидно не го знае ръководството на БСП и затова прояви наивен пацифизъм, който правилно бе оценен като безполезен и бягство от социално-политическите теми на обществото и държавата и на характера на партията като политически субект в ляво. От този характер е и идеята за програмно правителство.

Под ръководството на Нинова и нейния антураж БСП не просто изгуби още едни поредни избори. БСП показа, че вече дори не диша и не подлежи на реанимация. Опитите да се съживи нейният труп, ще носят само негативи и неприятности, ще объркват още повече членовете и симпатизантите, макар че могат да донесат някакви облаги на ръководството. Но те нищо няма да означават и няма да помогнат на илюзията да се съживи партията да се осъществи. А само ще трови лявото, ще му пречи да се уреди и утвърди на нейното място.

Въпросът е какво да се прави.

Най-лесното според мене е БСП да се преучреди под ново име и с ново политическа програма и устав, с изработена политическа идеология и утвърдени принципи на бъдещата политическа нейна дейност. И да се афишира, че тя наследничка на партията, която съществуваше до 1990 г., и продължителка на революционните традиции, завещани от Благоев и Георги Димитров. В нея трябва да се даде възможност на изключените и напусналите преди членове да възстановят членството си.

Подобно решение обаче ще се вземе трудно. Поради това то изисква смелост и убедителност в обсъжданията му. Необходимо е да се започне отначало. И да се подчертае, новият характер на партията, която си възвръща духа на революцията и идеята за социализъм.

Иначе нищо няма да излезе.

Иначе ще бъде жалко за изгубените години, традиции, жертви. Такава история ли заслужава БСП: от Дядото до Каката. Славно начало. И толкова позорен край!