/Поглед.инфо/ Не може да се отрече, че нашите отношения с Турция са тема, която присъства често в медиите и се следи с внимание от мислещите българи. Причините не се нуждаят от коментар. Дълбоко в душите български вече столетия си остава едно тягостно чувство, чиито корени са вплетени още от времето на завладяване на земите ни за 500 лета от османците и разрухата, която са оставили след себе си. За насилие, смърт и робия по-добре да не се споменава.

Днешна Турция обаче си е просто един съсед, макар и голям, с който добронамерените отношения са повече от задължителни. Защото си знаем поговорката, че като заиграе мечката при съседа….или ако се подпали неговата плевня, огънят ще се пренесе и в нашия двор. Притеснителното в случая е да не се пренася съзнателно при нас съответна политика със съответни интереси, които нямат общо с нашите. Или да се изнасят собствени проблеми на наша територия. Затова е нормално случващото се в страната на Ердоган да представлява интерес и да се следи внимателно, ако има грижа за родните съдбини.

В самата Турция казват, че тази и следващата 2019г ще са съдбовни, защото политическите ветрове носят избори, които може да се окажат и извънредни, преди конституционно определените за есента на 2019г, ако управляващите решат, че това ще им осигури поредна победа. Очаква се 2018 да е една напрегната в политическо отношение година, в която партиите ще проведат своите конгреси, ще преценяват кой да е кандидата им за президент, ще търсят подкрепа и съюзници. Турски медии твърдят, че на дневен ред са предсрочни избори и поради тази причина всички партии, за да не бъдат „хванати неподготвени“, са започнали да извършват приготовления „сякаш изборите ще са утре“.

В Анкара никак не е случайно, че напоследък често си припомнят думи на 9-тия президент на страната, Демирел, който имал навика да казва, че „вчера беше вчера, а днес е днес“ т.е. нещата се променят и то бързо. И още, че „в политиката 24 часа са дълъг период“. Абдуллах Гюл например не само беше президент на Турция, предложен от управляващата вече повече от 15 години ПСР, но и сподвижник на Ердоган, създател заедно с него на тази партия, „извърши с него важна работа“ /по думи на лидера на ПНД, Бахчели/, но тези дни в Анкара една от най-коментираните теми е, че именно Гюл може да се кандидатира за президент и това всява смут в редиците на собствената му партия. Защото хладните отношения между Ердоган и Гюл не са тайна за политическия елит в Турция. Особено, когато медии внушават, че външни сили стоят зад подобни амбиции, които никой официално не потвърждава, но и не отхвърля. Едва сега се анализират думи на Ердоган от 22 ноември м.г., когато той заяви при среща с членове на ПСР, че „вътре в партията има хора, които считат, че са в правото си да дават вид, че са искрени“. Точно тогава задкулисието в Анкара разнасяше слухове във връзка с делото „Зараб“ в Ню Йорк, че „САЩ искат да премахнат Ердоган“. Споменаваше се за модел на преходен период, в който Гюл да е президент, а икономиката на страната да се постави в ръцете на Али Бабаджан. Прави впечатление, че тези дни социалните мрежи в Турция са залети с публикувани списъци на турски личности, които бизнесменът Реза Зарап е предоставил на съда в Ню Йорк като доказателство за корупция във високите етажи на властта в Анкара, разбира се, срещу облекчена присъда. Първи в списъка е турският президент с крупна сума от 430 млн евро, но там са имената на експремиера Давутоглу, на Бинали Йълдъръм /настоящ премиер/, на Али Бабаджан, Ердоган Байрактар, Мехмет Шимшек и т.н., все имена на изявени политици от ПСР и членове на изпълнителната власт. Фалшиви новини, манипулации в стил „хибридна война“ или разчистване на сметки и терен? В днешни времена нищо не е сигурно. Вярното е, че засега само лидерката на новата „Добра партия“, Мерал Акшенер, е заявила официално, че ще се кандидатира самостоятелно за президент на предстоящите избори, когато и да са те. Явно наистина предизборната кампания е в ход и всякакви средства са позволени, външни и вътрешни. В тази връзка, ако до вчера лидерът на крайно дясната националистическа партия, ПНД, Бахчели, си позволяваше да обвинява с тежки думи Ердоган, а Ердоган от своя страна използваше не по-малко тежки изрази към Бахчели, днес Бахчели, „докато чаят се приготвяше“, заявява, че „ПНД няма кандидат за президент, аз няма да се кандидатирам, ако има съюзник, ще бъдем с него, но ако няма, ще се явим самостоятелно в изборите за депутати“ т.е. в парламентарните избори, които конституционно са заедно с президентските. „За президентските ще подкрепим Ердоган“ допълва лидерът на ПНД, но се застрахова, че ще по подкрепят, ако той се кандидатира. „Ако има причина и той се откаже да е кандидат, това е работа, която Ердоган ще реши“, защото „ПНД е вярна на духа на започнатото на 7 август на „Яникапъ“ т.е. вярна на коалиционни споразумения. Не пропуска да подчертае, че не е водил разговори с Ердоган за изборна коалиция и се надява следващите дни, при желание, да има среща. Но ако няма преговори, „ПНД ще продължи усилията да изпълни поетата отговорност“. Едва ли това са думи на опозиционен лидер, още повече, че припомнянето на стари връзки и коалиции още от времето на предходната на ПСР „Рефах партиси“ /партия на благоденствието на Ербакан/ от 1991г говори за трайни дългосрочни отношения. Е, времената са други и днес Бахчели разпорежда крайните националисти в лицето на известните „сиви вълци“ да не се появяват по улиците и да не ползват известния техен „вълчи знак“ с пръсти. Лозунгите за „европейски път на Турция“, отново подети в Анкара, не допускат присъствие на „сиви вълци“, но и те са избиратели, нали? За него е съществено да се направят законодателни промени, които да позволят „падането на баража“ т.е. намаляването на 10-те % бариера за влизане в Междлиса /парламента/. Факт е, че всички партии, извън управляващите от ПСР, се притесняват от този бараж, 10%. Основната опозиционна НРП, кемалисти, с лидер Калъчдароолу, също подкрепя подобна идея. Както и прокюрдската ДПН, парламентарно представена, но на ръба на тези 10%. Остава управляващата ПСР да изчисли печалба, ако инициира подобна промяна на изборния закон. Тънки сметки, но Ердоган е доказал, че умее да ги прави. Сигурно затова редица турски наблюдатели /като Абдул Кадир Алви/ са на мнение, че колкото и „да се опитват да сменят Ердоган, той ще се пребори. Тези, които правеха планове за премахване на Ердоган, явно не го познават. Той не се преклони пред опита за преврат и сега едва ли ще каже евалла на нови сценарии“. Както се казва, следва продължение.

В такава ситуация при съседите не бива да се пренебрегват онези анализи, които отчитат случващото се в турската икономика. Защото някои професори като Оус Оян например е убеден, че „икономика, която зависи от външни фактори е отворена и за външна намеса“. Многократно в турските медии се пише, че „усилията на САЩ да свалят правителствата в държави, които имат икономически затруднения и народът недоволства са причина да поставяме въпроса за нашата икономическа политика“. Още повече, че „страни като Турция, които не се основават на производство, а на външни заеми и „топли пари“ се откриват за външни намеси в икономиката, а това е пряко свързано със сигурността на държавата“. Последните изследвания, направени по поръчка на управляващата ПСР, показват, че населението поставя икономиката като въпрос № 1 за страната. А другото е, че „финансови кръгове от чужбина засилват натиска върху Турция“, което е допълнителен фактор за неблагоприятните условия, в които се намира турската икономика, което пък увеличава риска за сигурността на страната“. Именно това е причината някои от управляващите кръгове да настояват за преминаване към икономика на производство и да се изготви програма за независима икономика, която за момента не съществува в ПСР. „15 години турската икономика се развива с външна задлъжнялост и се стигна до дъното“, казват икономисти с опит. Не крият, че „представяните като мега-проекти са проекти, които увеличават външната зависимост“ и предлагат незабавно да се „премине към икономическа политика за народа, защото икономика, което не произвежда, няма бъдеще“. Да звучи познато? Проф. Азис Конукман даже изтъква, че „продължаването на неолибералните политики води до сриване на икономиката и откриват пътища природните източници на държавата да потекат навън“. Именно тази е причината според него да се създава напрежение между управляващите и народа. „Популистките политики могат за известен период да прикрият тези факти, но един ден това ще избухне“. Изводът също е в посока да се отхвърлят неолибералните политики и да се премине към икономика на производство. Бюджетите трябвало да се „изготвят с разбиране, че Турция е в риск, но новоприетия за 2018г. бюджет не осигурява нужната икономика и сигурност за държавата“. Има поводи за размисъл по темата, нали?

Пряка връзка няма, но е любопитно да се припомни, че при обявяване на присъдата над турския банкер, Мехмет Хакан Атила, в САЩ, която е за съдействие при пране на пари и нарушаване на ембаргото срещу Иран чрез турската „Халкбанк“, съдията по делото казва, че „чуждите банки имат избор“. Пояснението е, че „те могат да помагат на Иран или да бъдат част от международната банкова общност, която работи с долари, но не могат да го правят едновременно“. Затова се налагат не само санкции, натиск и забрани, не само се арестува, но последиците са повече от сериозни за съответната икономика. А Ердоган във връзка с тази присъда дори заяви, че „това е заговор срещу правителството“.

И докато ние останахме без дъх при вида на реставрираната от Турция черква „Св. Стефан“ в Истанбул, докато гадаем как да възприемаме словата на турския президент Ердоган и премиера Йълдъръм при откриването й, защото те бяха сигнални, Меджлисът започна да разследва ЕС за ислямофобия. Нещо, което Йълдъръм определи в речта си пред „Св.Стефан“ като „нетърпимост към ислямската религия, нетолерантност към чужденците, негативни емоции“ и т.н. Турция реставрира черква, а какво прави Европа? Замразява членството ни, толерира терористи като ПКК, страхува се от ислямизация, а страни като Германия Австрия, Франция, Холандия настояват, че Анкара няма място в Брюксел. Ние пък ще положим усилия „да стопляме отношенията ЕС-Турция“, да „не обръща ЕС гръб на Турция“, ще „работим за среща ЕС-Турция“ и то в София по време на нашето председателство на ЕС и някак пропускаме, че турската политика винаги, от османско време, е била разнопосочна, многопластова, задкулисна и променлива според обстоятелствата и то за 24ч /по Демирел/, но без за забравя и за миг „Турция над всичко“. От Анкара се носи шум, но кой и как го разчита у нас не е ясно. Затова пък, за наша изненада, албанци разкъсали турското знаме, което строители от турска компания развели над новопостроена ВЕЦ около Решен при язовир „Айдинер“. Събрали се албанци да протестират срещу турския символ, развят в държава, която се приема за мюсюлманска и го стъпкали, а в Тирана Ердоган постави първи камък за строителство на най-голямата джамия на Балканите. Албания, в която католиците са 10% и живеят най-вече в северната част на страната, реакциите видно са в защита на държавността и срещу чуждо влияние, макар и изразено в случая чрез едно национално знаме. Разпитвали ги, но на фона на обявени протести на опозицията в Албания срещу управлението на Еди Рама и неговата партия, някак старанието на органите не довело до напрежение. Какво да кажем ние? Хората не подават дори пръст, за да не им отхапят ръката. Старо правило на Балканите. Иначе да ни е честито председателството и избрания път на добросъседство. Няма друг начин, това е ясно на всички. Стига да си знаем интересите. И да съумеем да ги защитим.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели