/Поглед.инфо/ Интервю на Десислава Пътева с Велизар Енчев, доктор по международно право и международни отношения
Господин Енчев, как ще коментирате сблъсъците в Македония, които бяха провокирани от избирането на етническия албанец Талал Джафери за председател на парламента?
Случващото се в Република Македония е пореден етап от разпада на тази изкуствена държава, родена от печалния за нас Берлински конгрес (1878 г.), от антибългарските решения на Коминтерна (1933 г.), поставили основите на македонизма, и от сръбската политика за териториална експанзия във всички посоки, формулирана в края на 19 век от Илия Гарашанин в неговите „Предначертания”.
Във Вардарска Македония има два основни етноса – българският, тотално македонизиран в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), и албанският, завзел изцяло западните райони на страната. Албанският етнос се активизира в средата на 20 век, в рамките на СФРЮ, когато албанската демографска вълна заля сръбската автономна област Косово и западните райони на Социалистическа република Македония.
Изборът на Джафери за председател на македонския парламент е скандален за християните в Република Македония, защото той е активен участник в гражданската война в Македония през 2001 г. След като дезертира от македонската армия, той се включва в сепаратистката албанска Армия за национално освобождение и е известен под името командир Форина. Затова гневът на превзелите със сила парламента донякъде е разбираем. За да се осъзнаят мотивите за бунта, ще направя това сравнение: Как биха реагирали българите, ако в Народното събрание председателският пост се заеме от Лютви Местан, който десетина години по-рано е ръководел сепаратистка турска армия в Лудогорието? Не оправдавам нахлуването в който и да било парламент, но обективният анализ на събитията налага да се видят и мотивите на протестиращите.
Как разчитате това, че Джафери получи подкрепа основно от депутатите на Социалдемократическия съюз на Зоран Заев?
Това е логично, защото Заев се споразумя с албанските партии за управление на страната. Албанците не желаят да са в коалиция с победителя на предсрочните избори – ВМРО-ДПМНЕ, поради което мандатът попадна в ръцете на Заев. Проблемът не е в това, че социалистите приеха коалиция с албанците. Искрата, запалила бунта, е готовността на Заев да признае албанския като втори официален език в републиката. ВМРО-ДПМНЕ постигна пирова победа на изборите, защото след дълги години управление на корумпирания антибългарист Никола Груевски, след нечувани репресии срещу журналисти, медии и опозиция, хората се вдигнаха на протести. Но понеже нямат демократична история, те са принудени да избират между трън и глог – тиранията на Груевски или опасния за държавата либерализъм на Заев.
Кой има изгода от това да провокира напрежение в страната? Кой стои зад албанския фактор?
Изгода имат македонските албанци и най-вече правителството в Тирана. Който и да управлява в Албания, той има тази национална стратегия – всички албанци в една държава. Албанската външна политика действа активно за разширяване на границите си и за присъединяването на Косово и Западна Македония. Но да не драматизираме излишно. Нима в страните в Европейския съюз (ЕС) са имунизирани срещу сепаратистки конфликти? Ето няколко примера: Испания едва се справя с непокорните баски и каталунци. Франция има проблеми с корсиканците. Великобритания не може да умиротвори Северна Ирландия, а Белгия е разкъсвана от тлеещия конфликт между фламандци и валонци.
Зад Албания стоят две велики сили – САЩ и ЕС, което дава допълнително самочувствие за експанзионистичните апетити на Тирана. Наскоро американският конгресмен Дейна Рорабакър открито призова за подялба на Република Македония между България и Косово и всичките й съседи. А той не е случаен човек – член е на Комисията за външни работи и е председател на Подкомисията за европейски въпроси. Веднага последва реакция на Държавния департамент, с която се осъдиха призивите за подялба на Република Македония и се потвърди щатското признаване на суверенитета и териториалната цялост на Република Македония. Но това не означава, че Белият дом е чужд на идеите на конгресмена.
На България дискретно ѝ се предлага данайски подарък – да приеме в пределите си силно македонизирано и антибългарско настроено християнско население, което трудно ще приеме процес на етническа и културна ребългаризация. Над 80 000 македонски граждани са получили българско гражданство, но само малка част от тях припознават България като своя родина. Малцина приемат българския език като свой роден, съзнавайки, че т.нар. македонски език е диалект на българския. Тези новопроизведени българи ползват българските паспорти като входна виза за Европейския съюз.
Ако моята теза е погрешна, защо в Република Македония няма българска партия на тези хиляди българи по паспорт, която да влезе в парламента в Скопие? Тук българското ВМРО дължи много отговори. Някои от тях не са особено приятни – наскоро в Скопие бяха извършени арести на десетки македонци, замесени в търговия с български паспорти. Част от арестуваните признали, че в тази криминална дейност участвали и български политици. Страхувам се, че под маската на патриотизма високопоставени персони в България и Македония търгуват с българското гражданство.
Американското посолство осъди насилието в Македония и призна избора на Талал Джафери за председател на парламента. Според Вас какви са интересите на САЩ в този регион?
САЩ са стъпили здраво в Косово, където имат военна база. Това тяхно присъствие е в противовес на силното руско икономическо и военно влияние в Сърбия. Албания е член на НАТО, докато Сърбия, макар че отказва да влезе във военния пакт, поддържа партньорски отношения с него. В Сърбия и Македония се сблъскват интересите на САЩ и Русия, което е видимо с просто око. Нека си спомним каква бе руската реакция на масовите протести в Скопие срещу правителството на Никола Груевски. Тогава руският външен министър Сергей Лавров заяви, че истинската причина за натиска срещу македонския премиер е неговият отказ да се присъедини към санкциите срещу Русия. Но най-силното послание в декларацията на Лавров бе признанието му, че Русия е разтревожена от факта, че с цел да се окаже натиск върху правителството, се задейства албанският фактор и дори се говори за федерализация на Македония. Склонен съм да приема версията на Лавров. Събитията просто я потвърждават.
Може ли да се говори за това, че в страната се прави опит за преврат от страна на опозицията? В какъв сценарий би могъл да вкара страната Зоран Заев, ако поеме кормилото на Македония?
В действията си Заев се позовава на Охридския договор от 2001 г., който сложи началото на федерализацията на републиката и на въвеждането на двуезичност. В този си вид Република Македония е обречена и разцеплението е неизбежно. Изходът може би е в предложението на бившия македонски премиер Любчо Георгиевски, който преди 15 години лансира еретичната идея за подялба на републиката на албанска и македонска част. Тогавашната ерес днес е реалност. Впрочем Георгиевски отдавна е български гражданин, което е тема за друг коментар.
Има ли изход от тежката политическа криза в страната, която се изостри след предсрочните избори миналата година? Възможно ли е Македония да се разпадне?
Наблюдавайки отблизо процесите в този регион от 30 години – като офицер от външното разузнаване (1985-1996) и като посланик в Хърватия (1997-2002), категорично твърдя: Рано или късно Македония ще се разцепи на две части! Въпросът е един: Може ли това да се случи по мирен път, както цивилизовано се разведоха Чехия и Словакия, или ще има втора гражданска война, способна да разпали мащабен балкански конфликт?
Трябва ли България да реагира на ситуацията в Македония и по какъв начин?
Реакциите ни трябва да са съобразени с две обстоятелства – кое е изгодно за българските интереси от случващото се в Македония и кое може да ни навреди. Понеже сме управлявани от политици с васален манталитет, изцяло зависими от Брюксел и Вашингтон, те няма да предприемат нищо, което застрашава техните позиции в ЕС и САЩ. Ще чакат инструкции от Държавния департамент и от европейските комисари.
Ако зависи от мен, бих постъпил като румънските политици, които открито декларират, че Молдова е румънска, а молдовският език – румънски език. Но нищо повече. Ние сме малка страна и единствената ни защита е международното право и уважаване на свещеното правило за ненарушимост на установените граници. Македония не бива да се присъединява към България, защото, както вече казах, носи със себе си експлозивна етническа смес, способна да унищожи и без това крехката ни държава. В Скопие трябва да признаят българския характер на своята история, език и култура и да престанат да присвояват българското културно-историческо наследство. Македонските политици трябва да признаят необоримия исторически факт, че измислената им нация е родена след 1945 г. в лабораторията на сръбските шовинисти. И ако изобщо има такава нация, нейните корени са в Титова Югославия, но тя се разпадна в една кървава гражданска война. Македонската нация е дърво без корен, сиреч е обречена. В Скопие просто трябва да намерят формулата за цивилизован развод или за цивилизовано съвместно съществуване на двата етноса. Трети път няма. И колкото по-рано се осъзнае това, толкова по-далеч ще сме от опасен балкански конфликт с много участници.