Берлин между конфликта и компромиса с Вашингтон

/Поглед.инфо/ Докато Берлин коригира подхода си към своя дългогодишен партньор от другата страна на океана, той ще трябва да реши дали да защитава наднационалните институции, които са в основата на успеха му или да се приспособи към една нова реалност, в която Вашингтон вече не поддържа тези институции

Прогноза

Изправена пред нарастващия американски протекционизъм, Германия ще се опита да работи с новата администрация във Вашингтон, за да намали засилващото се напрежение между двете страни.

В същото време Берлин ще коригира своите позиции по някои политики на ЕС, с цел да запази единния пазар, който е жизненоважен за собствения му икономически успех.

Германия ще търси нови дестинации за своя износ и освен това ще пришпори преговорите за свободна търговия на Европейския съюз с развиващите се пазари.

Анализ

С встъпването си в длъжност на 20 януари американският президент постави стопяването на търговския дефицит начело на своята икономическа програма. След като Тръмп раздаде критики към страните, с които Съединените щати имат най-голям търговски дефицит и заплаши да наложи наказателни мита за техния експорт, търговските партньори на Вашингтон се втурнаха да предлагат стратегии, за да отговорят на притесненията на новата администрация. Японският министър-председател Шиндзо Абе вече седна на една маса с Тръмп, за да защити политиките на своята страна, а германският канцлер Ангела Меркел не е много далеч зад него. Тя се отправи към Съединените щати на 14 март (визитата беше отложена от американска страна и се проведе на 17 март, бел. прев.), за да се срещне за първи път с Тръмп – ден по-рано германският финансов министър Волфганг Шойбле проведе разговори със своя американски колега Стивън Мнучин в Германия.

Перспективата за търговска война със САЩ е източник на дълбока загриженост от страна на Берлин, тъй като износът е гръбнакът на германската икономика. Същото може да се каже и за заплахите на Вашингтон да игнорира правилата на Световната търговска организация – глобалната рамка, върху която е изградена германската икономика. Докато правителството на Меркел коригира подхода си към своя дългогодишен партньор от другата страна на океана, Берлин ще трябва да реши дали да предприеме стъпки в защита на наднационалните институции, които са в основата на успеха му или да се да се приспособи към една нова реалност, в която Вашингтон вече не ги поддържа.

Размяна на нападки

От началото на годината високопоставени американски и германски служители проведоха поредица от срещи в опит да изгладят различията си. След като германският вицеканцлер Зигмар Габриел летя до Съединените щати в началото на февруари, американският вицепрезидент Майк Пенс върна жеста с посещение в Германия няколко дни по-късно. Срещите на Меркел и Шойбле с Тръмп и Мнучин подчертават решимостта на Берлин да държи отворени линиите за комуникация на най-високо държавно ниво. Освен това настоящата германска позиция като ротационен председател на Г-20 дава такива предимства за справяне с глобалните търговски въпроси заедно с Вашингтон, които далеч надхвърлят възможностите на техните двустранни отношения.

Въпреки това опитите на Берлин да направлява диалога в по-позитивна посока няма да променят факта, че американските представители многократно обвиняват Германия в използване на членството в Еврозоната за осигуряване на нечестно предимство. В края на краищата аргументите гласят, че германската марка вероятно не би била евтина колкото еврото. Чрез връзването си за европейската валутна зона Германия девалвира своята собствена валута спрямо долара и така печелят германските износители. Администрацията на САЩ намекна, че може да започне да счита това като случай на „валутна манипулация”, въпреки че германските държавни лица посочиха, че не Берлин, а Европейската централна банка контролира стойността на еврото.

Германските компании, включително мастодонти като производителите на коли „БМВ” и „Мерцедес”, също са подложени на натиск за техните практики. Според Съединените щати германските автомобилни производители трябва да правят повече превозни средства на американска земя, вместо да ги изнасят в САЩ от други страни като Мексико. Берлин обаче оспорва тези настоявания като твърди, че германските фирми са всъщност значими работодатели в Съединените щати и включват в своите вериги за доставки много американски компании. В действителност „БМВ” е най-големият износител на коли от САЩ. Германия побърза да отбележи, че успехът на нейния износ може да бъде обяснен с неговото качество, приписвайки икономическата му тежест на силите на търсене и предлагане, които диктуват условията в една глобална икономика на свободния пазар.

Берлин държи опциите си отворени

Въпреки, че САЩ е най-голямата дестинация за германския износ, равносметката е, че Америка отговаря за по-малко от 10% от него. По-голямата част от германските стоки отива към други страни и през следващите месеци Берлин ще направи всичко възможно, за да защити и подхрани своите връзки с търговските партньори в други части на света.

Баланс по текущата сметка на Германия
Балансът по текущата сметка на Германия (счетоводен отчет, който включва търговския баланс) достигна 8,5% от Брутния вътрешен продукт (БВП) за 2015 г., превръщайки го в най-големия в света. Германският баланс по текущата сметка беше на дефицит при създаването на еврото в началото на 2000 г., но нарасна значително от тогава. Международният валутен фонд и Европейската комисия призовават Германия да намали своя търговски излишък като, например, увеличи публичните инвестиции.

Гръбнакът на тази политика ще бъде запазването на достъпа до европейските пазари. Нововъзникналите търкания между Берлин и Вашингтон вече подтикнаха германското правителство да смени позицията си по някои въпроси в ЕС. Например, Берлин приветства неотдавнашното предложение на Европейската комисия да разреши на някои членове да задълбочат своите икономически и политически връзки, а други да се откажат от тях. Тази гъвкавост е предназначена да защити единния пазар на Европа, в който стоки, услуги, капитали и хора могат да се движат свободно, като същевременно признава, че членовете на ЕС имат различни виждания за това как трябва някой ден да изглежда блокът. Въпреки че идеята за „Европа на няколко скорости” има редица недостатъци, тя доказва желанието на Берлин да предприеме прагматичен подход към защитата на единния пазар, който е жизненоважен за неговите собствени търговски политики.

Освен това Германия ще заложи на сигурно като потърси нови пазари за своя износ. Берлин вече застана зад плана на Брюксел да възобнови няколко дискусии за свободна търговия, които са в процес на застой. В началото на февруари, например, Европейският съюз и Мексико се споразумяха да ускорят преговорите за актуализиране на тяхното споразумение за свободна търговия, насрочвайки срещи за април и юни. По-късно през същия месец официални лица от ЕС и Япония обещаха да продължат разговорите, които започнаха през 2013 г. относно подписването на споразумение за свободна търговия. След това, в началото на март, европейският комисар по търговията Сесилия Малстрьом се срещна с лидерите на Сингапур, за да обмислят заедно начини за ускоряване на ратифицирането на договора за свободна търговия, който беше постигнат през 2014 г. Междувременно Европейският съюз също така поднови усилията си за съживяване на търговските преговори с Индия, които приключиха през 2013 г.

Германия следи внимателно възможностите, които предлага Китай. Поднебесната е вторият най-голям търговски партньор на Европейския съюз след Съединените щати, а континенталният блок е най-значимият търговски партньор на Пекин. В допълнение, Китай може да бъде възприемчив към по-близки икономически и политически връзки с Европа. Меркел изрази загрижеността си от нарастващия протекционизъм по света, повтаряйки същите изявления, които направи китайският президент Си Дзинпин. В предстоящите седмици китайският премиер Ли Къцян предвижда да посети Германия, изпращайки ясен сигнал за споделения интерес на Пекин в търсенето на ново партньорство с Берлин.

Въпреки това, засилването на връзката между Европейския съюз и Китай няма да бъде лесно. Континенталният блок настоява за реципрочност в своите двустранни отношения и ще очаква европейските компании да имат същия достъп до Китай, който имат китайските компании в Европа. Европейските представители многократно осъждат пречките, които създава Китай пред компании от ЕС, включително нетарифните мерки, дискриминиращи чуждите фирми, както и подкрепата от страна на Пекин за държавните компании и слабата защита на правата върху интелектуалната собственост. В действителност Европейският съюз наскоро наложи антидъмпингови мита и тарифи за китайски стоки, между които са стоманата и слънчевите панели.

Агресивната позиция на Германия към поглъщането на германски фирми от Китай също е спорен въпрос, който ще усложни всеки тласък към по-дълбоко обвързване. В миналото Берлин поиска от Брюксел да създаде правна конструкция, с която да позволи на членове на ЕС да се намесват в поглъщания на компании от технологичния сектор от страна на чужди фирми, финансирани с държавни средства. По ирония на съдбата, въпреки че Германия работи неуморимо да противодейства на протекционизма в глобалната търговия, тя позиционира себе си в челните редици на глобално движение за защита на националните интереси и местните фирми срещу сливания и придобивания от чуждестранни компании.

Германия на кръстопът

Германската стратегия за справяне с американския протекционизъм може да включва и трета, много по-рискована тактика. Високопоставени членове на управляващия Християндемократически съюз призовават Берлин да поиска от Европейския съюз да наложи наказателни мита върху американски стоки в случай, че Вашингтон вземе на прицел със свои собствени мерки германски продукти. Шансовете това предложение да стане факт са малки, тъй като ще се сблъска с целта на Германия да загаси искрата на евентуална търговска война. Много по-вероятно е Берлин да отговори на американските мерки като образува дело срещу Вашингтон в Световната търговска организация (СТО). Ако, обаче, Съединените щати игнорират решението на организацията, Германия може да прибегне до реципрочен отговор със сходни мита, налагани чрез Европейския съюз.

Разбира се, Германия не е единствената загрижена от слабо завоалираните заплахи на Вашингтон. Тръмп многократно предложи въвеждане на митническа такса, а републиканските законотворци се опитват да прокарат данък върху паричните потоци – и двете предложения може да нарушат правилата на СТО. Все още не е ясно дали Германия (или някоя друга страна) ще се опита да оспори тези промени в данъчното законодателство на САЩ. Ако тя заведе иск срещу Съединените щати в съда, СТО може да отсъди между 100 и 400 млрд. долара като ответни мерки в зависимост от това кои аспекти на предложените данъци се считат за нарушения на нормите на организацията. Германия може обаче да пледира срещу прилагането на подобни мерки, тъй като толкова големи вреди вероятно ще убедят САЩ да игнорира или да отхвърли рамката на Световната търговска организация като цяло – нещо, което Берлин се надява да предотврати поради централната си роля в механизма на глобалната търговска система.

Междувременно Германия и Съединените щати ще продължат да се сблъскват по отношение на още един аспект от германската търговска политика, подкрепена от СТО: приспаданията от данъка върху добавената стойност (ДДС). Главният съветник по търговията на Белия дом Питър Наваро твърди, че отстъпките, на които имат право германските износители, са направени при условия на неравнопоставеност между американските и германските компании. Въпреки че много държави използват приспадания на ДДС, според твърдението на Наваро, ако Вашингтон не може да въздейства върху германската монетарна политика, поради факта, че Берлин не контролира еврото, то вместо това Германия може да се фокусира върху своята фискална политика.

Това не е първият път, в който Германия чува тази критика. В миналото някои колеги на Меркел от Еврозоната са искали от Берлин увеличаване на публичните разходи, повишаване на минималната работна заплата и даване на повече данъчни облекчения за германците (включително по-ниско ДДС), с цел да се насърчи вътрешното потребление и оттам – да се стимулира германският внос. Но дори ако тази стратегия повиши вноса на Германия от нейните европейски партньори като Франция и Италия, то не е задължително това да намали търговския дефицит на Германия със Съединените щати. То също така би противоречало на германската правителствена стратегия за запазване на нисък бюджетен дефицит.

Пътуването на германския канцлер до Белия дом се съсредоточи върху двустранните отношенията между страните, особено след като Тръмп даде приоритет на двустранните разговори пред наднационалните рамки при обсъждането на търговията, инвестициите и валутната политика. Но докато Съединените щати продължават публично да поставят под съмнение ефикасността на международни институции като СТО, Германия ще бъде изправена пред труден избор – да стои в тяхна защита или да приеме последствията от намаляващото желание на Вашингтон да участва в тях.

Източник: Stratfor
Превод: Николай Николаев