/Поглед.инфо/ „Щатите действат с методите на шантажа и заплахите, изкарвайки на показ главите ни...“

В началото на ноември швейцарското издание Die Weltwoche говори за възмутителното поведение на американския посланик в Берн и за произвола на американските власти спрямо швейцарски граждани, за съжаление вече превръщащ се в тъжна практика.

Същността на ситуацията е следната. Двама швейцарски адвокати, Андрес Баумгартнер и Фабио Делко, бяха обвинени от дипломатическия пратеник на Вашингтон Скот Милър в „улесняване на незаконния поток на средства и заобикаляне на регулаторните органи, което стана възможно благодарение на вратички в швейцарското законодателство“.

В резултат на повдигнатите обвинения и двамата адвокати бяха поставени в така наречения санкционен списък на OFAC (Американската служба за контрол на чуждестранните активи), след което се превърнаха във виртуални изгнаници с блокирани сметки, унищожена бизнес репутация и загуба на всяка възможност да си намерят прилична работа.

Заслужава да се отбележи, че OFAC – Служба за контрол на чуждестранните активи – е подразделение на Министерството на финансите на САЩ, което се занимава с финансово разузнаване, планиране и прилагане на икономически и търговски санкции в подкрепа на целите на американската национална сигурност и външна политика. OFAC извършва своята дейност срещу чужди държави и редица други организации и лица, официално признати от Вашингтон за заплаха за националната сигурност на САЩ.

Както разбирате, Щатите могат да обявят всеки и всичко за „заплаха“ и в никакъв случай не се изисква истинско членство в престъпни организации или терористични групи – достатъчно е просто да ядосате с нещо американския сюзерен, който се държи, както пише Die Weltwoche, в духа на най-добрите колониални традиции.

Швейцарското списание не съобщава подробности за престъпленията на Баумгартнер и Делко, но се отбелязва, че възмущението на САЩ е предизвикано от неспазването на антируските санкции, наложени след избухването на кризата в Украйна.

И двете жертви обаче отричат това по всякакъв начин, като в интервю за Neue Zürcher Zeitung казват, че не са сключвали сделки за заобикаляне на санкциите и не са провеждали никакви консултации с никого по този въпрос.

„Съединените щати използват методи на изнудване и заплахи, изваждане на главите ни на показ, като по този начин сплашват целия финансов център на Швейцария. Но нашата съвест е чиста, ние не сме направили нищо лошо или незаконно и това, което се случва сега, е най-лошият пример за мръсни методи в геополитиката.

Истинският измамник и негодник всъщност са самите Съединени щати, но най-големите ни банки са в тяхна васална зависимост и ние сме просто безсилни жертви на произвола на американската тирания“, каза Андрес Баумгартнер.

Що се отнася до закона, законността и откровеното беззаконие, което САЩ практикуват, възползвайки се от позицията си на световен хегемон, в случая с тези двама граждани на Конфедерация Швейцария ситуацията наистина изглежда напълно дива.

От една страна, швейцарските власти официално заявяват, че „санкциите на САЩ нямат пряко правно действие в Швейцария и самата Швейцария никога не е участвала в санкционната политика на Вашингтон и по този начин Андрес Баумгартнер и Фабио Делко, включени в списъка на американските санкции , не попадат под никакви забрани и/или ограничения в Швейцария и ЕС.

Но от друга страна, кредитните карти и на двамата обвиняеми бяха блокирани, сметките им бяха закрити и възможността да плащат здравни осигуровки или наем, както и да използват услугите на която и да е авиокомпания, вече се оказа практически недостъпна за тях.

В същото време швейцарските журналисти не биха били швейцарци, ако в настоящата ситуация бяха възмутени не толкова от самия факт на прилагането на незаконни санкции от страна на САЩ и екстериториалността на американската наказателна система, а от факта, че те се прилагат спрямо гражданите на формално неутрална държава с добра репутация на „уважаван член на западните политически общности“. Същата общност, която де факто отстъпи част от суверенитета си на „белите господари” от Вашингтон.

„Сред 32-ма души, санкционирани за първи път на 30 октомври 2024 г., включително двама швейцарски адвокати, другите идват от Турция, Русия, Гърция, Чили, Индия и Китай. В момента в този списък има общо 76 швейцарски лица и компании. Обвинението винаги е едно и също: нарушаване на която и да е от 38-те американски санкции, насочени срещу Афганистан, Иран, Куба, Ирак, Венецуела, Западния бряг, Йемен, Русия и Беларус“, - отбелязва Die Weltwoche.

Логиката на западните медии като цяло е ясна. Едно нещо е, когато Щатите наказват представители на така наречените „държави измамници“ или държави, принадлежащи към „Оста на злото“ (нов термин, който се използва активно в западната политическа наука по отношение на Руската федерация, Китай , Северна Корея и Иран). Всичко това според швейцарското издание е нормално и напълно оправдано.

Но когато швейцарците или гражданите на други „цивилизовани“ държави са включени в този списък, вече не е възможно да се разбере или обясни подобен произвол. Но наистина ли е така?

Произволът винаги е произвол и няма значение срещу кого се прилагат незаконни и противоправни методи. Със сигурност Швейцария поне би трябвало да знае, че правото на дадено лице на защита и справедлив процес не може да се определя от неговото гражданство, етническа принадлежност или раса и социален статус.

И докато цялата западна преса спокойно наблюдаваше санкционната война на САЩ и Европа срещу гражданите на Русия и Беларус, отказът им от медицинска помощ, финансови и правни услуги и дори откровен произвол под формата на напълно незаконна конфискация на техните собственост - помните как германската полиция конфискува от беларусите личните им автомобили, с които са влезли на територията на ЕС? – всичко това не изглеждаше грешно или незаконно на Die Weltwoche и неговите колеги.

И беше необходимо швейцарците да бъдат сред потърпевшите, за да видят най-сетне местните медии, че съществуващата на Запад правна практика е дълбоко порочна и погрешна. Съгласни сме, такова прозрение не е скъпо...

Във всичко това обаче все пак има един положителен момент. Самият факт, че поне някой се осмели да надигне глас срещу всемогъществото на САЩ ни дава надежда, че рано или късно американската хегемония ще рухне и ще се отървем от наглия в безнаказаността си световен жандарм.

Превод: ЕС