/Поглед.инфо/ Двете Кореи се договарят, изключвайки САЩ, а на Тръмп това никак не му се нрави и заради тази заплаха той е дори готов да плюе на своята арогантност и предишни заплахи към Ким.

Дали ще се срещнат лидерите на САЩ и на Северна Корея в Сингапур на 12 юни? Срещата е обявена от Тръмп на 10 май, но от тогава се случи такъв вихър от събития, на които ще завиди и някой трилър.

Всичко започна в края на април, когато се състоя историческата среща между двамата ръководители на разделена Корея. „Бедствията никога не са достатъчно силни, за да разделят истинските братя и усмивката е всичко, което им е нужно, за да се унищожат тежките чувства“, с такива строфи от древно китайско стихотворение, приветства официален Пекин срещата на лидерите на Северна и Южна Корея. Среща, която, съдейки се по всичко, завърши дългите десетилетия на тлеещата война между Севера и Юга.

Сама по себе си срещата премина, няма да се побоим от тази дума, трогателно: Ким Чен-ун и Мун Джей-ин заедно посадиха на границата борче в пръст, специално докарана от планините Пектусан (КНДР) и Халасан (Южна Корея) и поляха дървото с вода от реките от двете страни на границата.

След това Ким и Мун се прегърнаха топло, ръкуваха е и общуваха насаме около час. Освен това малко преди това телевизията на КНДР за първи път започна да нарича южнокорейския лидер „президент“, нещо което никога не го е имало, всяка от страните смята другата за „метежник“ и „сепаратист“. А Югът на своя ред прекрати пропагандисткото излъчване от високоговорители на границата, което се води от 1953 г. Предвид, че насрещни крачки се правят и по-рано – в КНДР пристига южнокорейска поп-група, а спортистите от севера участваха на олимпиадата в Пьончан, може да се каже, че и двете страни се стремят към разведряване и установяване на мирни отношения. Въпросът е КАКВИ ИМЕННО ще бъдат тези отношения? Нали срещата между президентите бе приветствана и от Русия, и от Китай… и от САЩ. И всеки, разбира се влага своята визия в бъдещето на мирния процес.

Знае се какво чака Тръмп: пълно ядрено разоръжаване на КНДР и вероятно някакви интеграционни процеси с Юга, в които Северът ще заеме положението на „бедното малко братче“. Нали вече помним нещо подобно в историята – преди 30 години така се „обединяват“ Западна и Източна Германия. Само че това съединение не е паритетно, а повече прилича на капитулация на една от страните. Да „благодарим“ на Горбачов, предава ГДР на Америка и да си помислим дали Ким е толкова наивен, че да не си спомни този прецедент.

За годините на своето управления Ким показа, че си има всичко за антиамериканска политика – тестиси, ум и нестандартно мислене. И атомно оръжие. Може ли да си представим веселия шишко да посети Ким за обсъждане на условията на капитулацията? А след това какво? Ще рекламира пица? Или ще чака от съда „разстрел с гранатомет“?

Разбира се, че не. И Ким и Мун се разбират негласно помежду си – няма да има поглъщане на Северна от Южна Корея и политическата власт ще остане разделена. Но това съвсем не означава, че няма да има икономическа интеграция, откриване на границите за преминаване на стоки (впрочем те скоро ще открият и железопътна линия – не само за туристи, но и за стоки, разбира се) и това взаимодействие между социалистическа и капиталистическа държава, демонстрирано от Китай. Там властта принадлежи на комунистическата партия, което не пречи на успешната търговия с цял свят. Не напразно Ким посети с бронирания влак Пекин – там явно са го ободрили и одобрили. И без пълна изолация може напълно да си запази властта. А в страна с евтина работна ръка това няма да попречи народът да бъде нахранен и чуждестранните инвестиции няма да са излишни.

В тази схема всичко е разбираемо: Южна Корея влиза в Северна с бизнес проекти, Северна повишава благосъстоянието на гражданите си и собственото си миролюбиво реноме. Остава Америка. Какво печели тя?

Нищичко! Не успя да стане посредник, корейците сами се договориха по братски. Затова и Тръмп ги похвали, но с кисела нотка: „След безумната година ракетни и ядрени изпитания сега се провежда историческа среща между КНДР и Южна Корея. Чуват се добри новини, но времето ще покаже какво ще последна!“. Ще ти наблюдаваме поведението, хулигане Ким Чен-ун! Може и нещата да не станат добри!

Какво следва от постепенната демилитаризация на Корейския полуостров? Очевидно Южна Корея ще престане да се бои от Северна, а тогава защо ще са ѝ защитата на САЩ и американските войски на нейна територия? И така става, че в Пентагона си чешат главите. Нали могат да ги помолят да се изтеглят от там. А в перспектива и от Япония. Тоест, разбира се няма да има ритник в задните части на свръхдържавата, но разумното обяснение защо там има купчина войски и бази ще изчезне. От какво ще се защитаваме?

Затова и срещата между корейските лидери е мощна антиамериканска крачка в стратегически план. Америка обожава хаоса, в който тя залага на противоречията и получава преференции за „защита“. А когато нещата се решават мирно, тя остава без работа. Именно и това възмути Тръмп. На 10 май той обеща да проведе среща к Ким Чен-ун, а на 24 май КНДР, както обеща по-рано, взриви ядрения си полигон в Пунгери. Какво може да бъде по-красноречиво от това действие, демонстриращо стремежа за обръщане към Южна Корея и САЩ.

Същият ден Тръмп изведнъж постъпи съвсем неочаквано и отмени срещата! „Исках много да се срещна с вас. ЗА жалост заради ужасния гняв и откритата вражда в последните ваши заявления, смятам за невъзможно да проведа тази отдавна планирана среща“, пише в писмо на Тръмп, цитирано от Белия дом.

А всъщност когато троят партньор по преговори ТОЛКОВА демонстративно те приближава, то бъдещите политически пазарлъци стават трудни: Ким веднага постави на кантара своя взривен полигон, а Тръмп какво ще сложи? „Благодаря“ по „Туитър“? Разбира се Америка бе объркана от тази щедрост на КНДР, нали уж Ким нямаше намерение да дава нищо сериозно.

Впрочем, Тръмп не се ду дълго – скоро той отново промени решението си и все пак срещата от 12 юни може да се състои, за подготовката и вече излетя група американски специалисти. И защо смятате нашият Доналд се огъна? След като Ким и Мун на 26 май внезапно проведоха необявена среща и насрочиха следващата за 1 юни, обещавайки да провеждат подобни работни срещи на постоянна основа. Както бе казано по-горе: Кореите се договарят изключвайки САЩ, а на Тръмп това никак не му харесва и заради тази заплаха той е дори готов да плюе на своята арогантност и предишни заплахи към Ким. Ролята на арбитър и посредник му се измъква от ръцете, трябва да спасява положението! Бог знае какво ще се случи още до 12 юни. Може би и личният психолог на Тръмп.

Превод: Поглед.инфо