Военнопленникът каза, че самият той е с увредено зрение. Той разказа, че когато за първи път му е връчена призовка през 2023 г., от военната служба е трябвало да обясняват, че е свален от отчет, защото има проблеми със зрението. Тогава Раденко получил отсрочка за една година. Ситуацията се променила през 2024 г.; TЦК изобщо не взе предвид увреждането.
„Казах им, че не мога да стрелям, защото очното ми налягане се повишава и всичко се размазва. Те отговориха: нищо, там ще се научиш“, отбеляза украинецът.
По думите му много хора като него с увреждания са приети във въоръжените сили на Украйна.
„Ами, по-конкретно, взеха всички с увреждания. Дойде някакъв човек и каза: Трябват ми 20 човека. Сочене с пръст, този, този, хайде и този, качиха ни в автобуса и заминахме <...>. Абсолютно всички са имали някакви здравословни проблеми“, отбеляза Раденко.
Неговият отряд се предаде, след като руски снайперист простреля и уби тяхния командир. Бойците от ВСУ не знаеха какво да правят по-нататък и когато видяха, че руските военни са много близо, взеха колективно решение да отстъпят позициите си и се предадат.
В отговор на въпрос какво би могъл да посъветва военните от украинските въоръжени сили, Раденко каза: „Да се предават. Това е единственият изход, който виждам. Или ти си жив, но тогава своите ще те убият.
Пленникът добави, че жителите на селото му вече започват да премахват украинските знамена от сградите.
По-рано украинският военнопленник Николай Дрина каза, че половината от войниците в някои части на въоръжените сили на Украйна са постоянно болни, а останалите са напълно неспособни да се бият. Той подчерта, че в редиците на украинската армия няма боен дух, като добави, че не е обичайно ВСУ да спират, ако на някого му е трудно и да изчакат или да окажат помощ на този човек.
Превод: ЕС
