/Поглед.инфо/ От историята на модерните световни войни се вижда, че те биват започвани от тези, които нямат какво да губят, понеже са по-слаби и по-бедни. Силният, колкото и да е силен, е все някъде уязвим и се страхува, че точно там ще бъде поразен и ще понесе тежки загуби на хора и материални ценности. Поради това предпочита да потърси и намери решенията в световния конфликт в своята икономическа сила и чрез военната си мощ да отстрани по мирен път пречещите му противници.
Това, което казвам, звучи като политически и логически парадокс, но е самата истина и историята го доказва.
Логично е да бъде така!
Силният знае своята сила и уверено я прилага в устройството на обществото, в изграждането на материалната и духовната база на икономиката, както и в поддържането на могъща войска с висок боен дух, най-доброто оръжие, отлично подготвен и с патриотично съзнание команден състав. Могъщата икономика позволява да се поддържа такова статукво, да се отделят средства и за мирното устройство, и за бойната готовност. То позволява на силната държава да черпи свободно от световните богатства, да налага своите решения в глобалното устройство и разположението на силите около центъра на управлението на света.
Конфликтите, които силният не може да разреши, защото не всички се подчиняват на властта му, се преодоляват в регионални наказателни операции, изпълнени от него или от друга угодническа държава, на която ще подхвърлят после някакво възнаграждение. Схемите са прости и те бяха отработени успешно от САЩ и т. нар. „Колективен Запад“ през ХХ и ХХІ век. Тези схеми позволяват да се провери до каква степен е достигнало недоволството в един или друг регион на света и доколко ефективни са начините и средствата, с които великите сили успяват да се справят с него.
Кому е нужна световна война, когато има по-лесни и бързи начини да бъде изпълнена нейната цел. А и тези начини изключват бойни действия на територията на великите сили и те са предпазени от разрушения и сериозни жертви.
Вярно е, че сега е малко по-различно. Но само малко.
Впрочем, световната война днес е ядрената, защото най-великите сили са ядрени държави и участието им в подобни войни неизбежно предполага, че някоя от тях, а може и всичките, да използват страшното оръжие. Но да не уточняваме термините, защото не в тяхното значение в случая е същността на световните конфликти. Важното е да се помни, че равни с равни не воюват и че войната се отваря от този, който търси реванш за мястото, което в момента заема – защото смята, че всички му дължат реабилитация.
В конфликта в Украйна не виждаме такова съотношение на силите и подреждане на държавите именно като резултат от съотношението на силите им, нито някоя от тях да претендира за реванш и да е с достатъчно събрана мощ, та да си позволи да опита радикално разрешение. Но и то става с широка подкрепа на държавите, които са засегнати и потиснати от водещата или и те оспорват нейното първенство, но не желаят да проливат кръв. Поради което са готови за помагат на този, който се реши да тръгне на бой.
В света днес се извършва гигантска трансформация и смяна на центъра в икономиката. А това означава, че вече доминира и политическото претенция за водачество на новите икономически сили. САЩ и Западът губят своето първенство и са все повече принуждавани да признаят, че изостават в темповете на развитие; че изпитва сериозни затруднения и повече не са в състояние да поддържат онова, равнище, което доскоро ги правеше водещи икономики.
Това е причина за много сериозен конфликт между старите и новите лидери. Защото да отстъпиш икономическото си предимство, означава да изгубиш и политическото си влияние върху огромната част на земното кълбо. Това вече означава и друг начин на живот, друга степен на богатство и сила, друго място в глобалната йерархия. Държавата и обществото преживяват дълбока драма, която нарушава общественото равновесие и поражда амбиции за задържане на статуквото – понякога „с цената на всичко“. Тези амбиции могат да се превърнат в подтик към реванш, а значи и към война.
Но сега точно такава война не може да бъде предизвикана, защото вече доста късно, светът се е пренаредил или поне се вижда и осъзнава пренареден и е започнал да функционира по различен начин. Трябва да бъде допусната някаква огромна грешка в поведението на новите „силни“, за да се породи въпросната причина заедно с недоволството и на други държави.
Изместените от мястото им велики държави биха могла да подтикнат някои от малките свои сателити да изстрелят ракети, да нападнат със самолети, дори да им дадат ракети с ядрени заряди, за да свършат тяхната черна работа. Подобна провокация сигурно ще предизвика ответен удар и то върху подбудителя, а не само против изпълнителя. И нищо чудно да се появи причината за световна война. Но това е хипотеза, която е доста груба и недодялана, за да събере в себе си реална истина и да е необходимо да бъде анализирана и решавана като допустимост.
Твърде силен и ускоряващ се постоянно е процесът на разпад на капиталистическата система в Западна Европа, за да се говори за реванш. Там едва удържат останалото цяло, което в ръцете им се руши, за да се готвят за реванш и възстановяване. В САЩ е същото.
От къде тогава ще дойде подтикът за война и възстановяване на статуквото?
Колективният Запад втълпява на своите общества, че той ще дойде от Русия. След като победяла Украйна, щяла да се насочи към Европа и да я унищожи. Дори руското ръководство да има подобни налудничави идеи, защо й е война, когато тя и с мирни средства, чрез икономиката и увеличаващото се политическо влияние ще стори това без жертви и напразни разходи.
Кризата, която специалната военна операция на Русия в Украйна озвучи и изведе на преден план, е призвана да реши цивилизационни проблеми и да очертае новите линии на зоните на влияние на великите сили. Поради това именно тя трябва да завърши по естествен и безспорен начин, за да се отвори широко вратата на новата епоха и глобалните процеси да започнат своето ново начало.
Една световна война ще ги прекъсне и ще наложи нови акценти, а подобни отклонения историята не би допуснала.
Затова и аз мисля, че световната война е все още далечна, защото няма причини и субекти, които да я предизвикат и започнат!
