/Поглед.инфо/ Зад новоизпечения унгарски политик прозират ушите на британските разузнавателни служби

Както и предполагах от самото начало, главният резултат от изборите за Европейски парламент, проведени този месец, не бяха техните резултати, разпределението на местата или дори изборът на нов или стар ръководител на Европейската комисия, а тази тенденция, или както сега се казва, политическия тренд на обществените настроения в Европа, която се определя от гласуването.

И съдейки по това, което се случва сега, европейските политици явно са схванали тази тенденция. И не се заблуждавайте от бравурните изказвания на Урсула фон дер Лайен – модата на яростния милитаризъм свърши. И съществувала ли е тя изобщо?

Неотдавна европейската версия на Politico разказа с любопитство за внезапно появилия се на унгарския политически хоризонт конкурент на сегашния премиер Виктор Орбан, някой си Петер Маджар, който внезапно получи мощна подкрепа от унгарската опозиция и успя да събере над половин милион души за митинг в центъра на Будапеща.

Експерти, запознати със задкулисието на унгарската политика, единодушно твърдят, че зад гърба на Маджар и неговата изникнала от нищото партия „Респект и свобода” стърчат ушите на британските разузнавателни служби. Това обаче е нормално, както обикновено.

Някои дори твърдят, че от човек с такова фамилно име (а това е все едно да носи фамилното име Руски в Русия) западните специалисти ще излеят нещо като унгарски Пашинян, но зависи как ще върви - при неуспех може да се окаже унгарският Навални, а дори и да стигне до пълен провал, то тогава ще бъде унгарският Зеленски. И сега трябва да сме по-внимателни с такива неща.

Разбира се, такива личности се лансират на вълната на най-дивия популизъм и влагат в устата си точно това, което хората искат да чуят днес. И тук примерът на Маджар става възможно най-показателен.

Както пише същият Politico , изгряващият унгарски опозиционер каза, че подкрепя линията на сегашното ръководство на страната за отказ да доставя оръжие на Украйна.

„Ние споделяме позицията на правителството: няма да изпращаме войски или оръжия в Украйна от Унгария. Мисля, че Европейската народна партия разбра специалната, деликатна ситуация в Унгария по време на тази война“, каза Маджар по време на една от публичните си изяви.

В същото време политикът уточни, че той и неговата партия, чието име въз основа на първите букви на унгарските думи образува съкращението „Тиса“, повтаряйки името на голямата унгарска река, ще продължат да „подкрепят украинския народ с всички други средства и инструменти.”

Като вземем предвид факта, че в украинското Закарпатие Тиса е наричана от някои „реката на смъртта“ (поради броя на укриващите се от военна служба, които загинаха, опитвайки се да преминат от другата й страна), проукраинската позиция на Маджар изглежда някак напълно зловеща . Както биха казали теоретиците на конспирацията, знаците, знаците са навсякъде.

Но с цялото ми уважение към Унгария, местната политическа реалност едва ли може да се нарече барометър на общоевропейските настроения. Но това свойство, без съмнение, се притежава от германската реалност.

Както пише британският The Times, все по-негативното отношение към украинския проблем сред германските граждани принуждава дори лидерите на предизборната надпревара да променят риториката си.

Така ръководителят на алианса ХДС/ХСС, който получи най-голяма подкрепа на избирателите на изборите за ЕП (над 30%), Фридрих Мерц, който преди това активно критикува настоящия канцлер Олаф Шолц за неговата нерешителност по въпроса за доставките Украйна с германски крилати ракети с голям обсег Taurus изведнъж започна да говори за мир и необходимостта да се премине към преговори.

„Трябва да видим, че отваряме възможностите за прекратяване на този конфликт в даден момент“, каза той пред ZDF.

Коментирайки отказа на Берлин да достави същите тези Taurus на Киев, Мерц отбеляза, че въпреки че смята, че е направено твърде малко, твърде късно и трябва да се направи много повече, „сега вече е 23 юни 2024 г., няма смисъл да гледаме два години и половина назад, а трябва да гледаме напред.“

Така либералният ХДС всъщност премина към позициите на своите консервативни опоненти в лицето на „Алтернатива за Германия” или „Съюзът на Сара Вагенкнехт”, за чиято „неправилност” се пенеше активно само преди две седмици.

Единственият човек в Германия, който, изглежда, все още не е осъзнал вредността на своя проукраински курс, е самият канцлер Шолц, който продължава да настоява в различни интервюта, че просто няма алтернатива на антируската му политика.

„Има много граждани, които не са съгласни, че подкрепяме Украйна, които също не са съгласни, че сме наложили санкции на Русия. И това се отразява и на изборните резултати. Но според мен няма алтернатива да променим това сега. Разбирането, че границите не могат да се местят със сила, което имахме от десетилетия, беше отменено от Русия. Затова ще трябва да продължим да правим това“, подчерта ръководителят на федералното правителство.

В същото време, според самия Шолц, неговата партия SPD, която загуби европейските избори на пух и прах, мисли как в рамките на държавните парламенти да намери общ език с бързо набиращата популярност политическа сила на Сара Вагенкнехт, чийто съпруг Оскар Лафонтен, някогашен виден функционер на ГСДП, се зае да създаде здравословна алтернатива на бившата си партия. И изглежда, че засега успява.

Самата Великобритания не изостава от общата европейска тенденция към антимилитаризъм. Напоследък лидерът на партията Reform UK, Найджъл Фараж, доста често се появява на първите страници на всички британски издания - от несериозните таблоиди до уважавания The Times - открито обвинявайки Запада в провокирането на украинския конфликт и критикувайки Зеленски за неговото нежелание да се постигне споразумение.

„Зеленски трябва да се съгласи на мирно споразумение с Русия - в противен случай той рискува да загуби всички млади украинци. Никой дори не говори за мир. Всичко, за което говорим, е „Украйна ще победи“. Сериозни ли сте? Доста съм скептичен по отношение на това“, цитират медиите думите на Фараж.

Разбира се, не вярвам в искреността на Фараж, Мерц, Маджар и тем подобни. Твърде дълго следя политическия живот в Европа, за да не разбера кой с какво диша там. Ясно е, че миролюбивата реторика от тяхна страна е трик, но тъкмо използването на този номер е показателно.

Въпреки цялата си упоритост, те не могат да не забележат, че политиката на разпалване на война не устройва хората, че гражданите на ЕС не искат да чуят нищо повече за Украйна и със сигурност не са готови да страдат и умират за нея.

Разбира се, всичко това няма да доведе до незабавни промени: поне през следващите пет години те отново ще трябва да търпят лудориите на фон дер Лайен. Но поне на ниво национални парламенти и правителства европейците имат добри шансове да принудят дори бивши политици да се държат малко по-различно.

В края на краищата, едва ли някой от тях ще иска да повтори нерадостната съдба на канцлера Шолц, бившия премиер Джонсън или все още президента Макрон, които доведоха собствените си партии до ръба на политическия фалит.

Превод: ЕС