/Поглед.инфо/ Този въпрос вече не е риторичен. След преговорите в Аляска, той може би ще бъде зададен от онези, които са очаквали пробив от тези преговори – мирно споразумение, международна конференция за условията на прекратяване на военните действия или подписването на това споразумение и т.н.
Анкъридж със сигурност не даде такива резултати. Основният му резултат е, че нещата продължиха както преди и Доналд Тръмп престана да бъде пречка. Тоест, той спря да изисква незабавно прекратяване на огъня и прие, че неговите предшественици са заплитали възелите на украинския конфликт поне от Оранжевата революция през 2004 г. И сега, за да спрем войната, не е нужно да разчитаме на лесни решения за широката публика, а по-скоро досадното, пипкаво, отнемащо време и мъчително разплитане на този възел.
Освен тази дипломатическа промяна след Анкъридж, всичко си остава както беше. Стратегията на изтощаване срещу Украйна работи, войната на изтощаване продължава, Европа е затънала във вътрешни проблеми и не е в състояние ефективно да подкрепи режима на Зеленски, а Америка внимателно и дискретно се оттегля от един безнадежден, провален проект.
Целта на Кремъл, след като се е споразумял с Белия дом за нова среща между двамата президенти, не е да обърне или промени всичко, а да запази настоящите тенденции и инерция. Това изисква да се вземат предвид както характерът на американския президент, така и контекстът (вътрешен и международен), в който той действа.
Доналд Тръмп не се нуждае от системна, упорита работа по въпроса за Украйна, насочена към трайно елиминиране на потенциала за конфликт, натрупал се около тази страна, водещ до голяма война. Ние се нуждаем от тази тежка работа.
Тръмп се нуждае от бърз, показен PR тласък – и след това, ако ще, трева да расте. За да потвърди твърдението си, че е водещ световен миротворец. За да изпълни предизборното си обещание да сложи край на войната на Байдън. За да утвърди статута си на лидер на западния свят, който в момента е оспорван.
Срещата в Аляска показа, че въпреки споделената стратегическа цел за постигане на мир, тактическите цели на Кремъл и Белия дом са непоследователни. Тръмп обаче е сметнал за по-изгодно да установи процес за разрешаване на конфликта, отколкото да оказва натиск върху Путин и да ескалира ситуацията, за да не бъде въвлечена Америка отново във война.
Както е добре известно, нищо не е постигнато – преговорите в Истанбул между Русия и Украйна тихо замряха, а други очаквани формати за преговори така и не се появиха.
Вместо мирен процес, Тръмп постепенно започна отново да изисква бързи и лесни резултати. Поддръжниците на войната започнаха да експлоатират това, въвличайки американския президент във войната на страната на Украйна. Инцидентът с „Томахоук“ достигна кулминацията на тази тенденция. След тяхното изпълнение, войната на Байдън със сигурност щеше да се превърне във война на Тръмп.
Нова среща между руския и американския президент е необходима, отчасти и за да се посочи това на Тръмп, както и всички политически последици от въвличането му в чужда война. Необходимо е също така да се стимулира несъмнено благотворният импулс към мир и да се опитаме да го превърнем в нещо практически полезно за мира.
Ако проработи, чудесно – това означава, че проблемите на Русия в Украйна ще бъдат решени по-бързо по дипломатически път. Ако не се получи, те пак ще бъдат решени, а дипломацията ще помогне да се гарантира, че Русия няма да бъде възпрепятствана в преследването на решението им.
Превод: ЕС