/Поглед.инфо/ В Италия приключи сериозна политическа криза, провокирана от отказа на президента на Италия да утвърди ярък евроскептик на поста министър на икономиката. Напомням, че на парламентарните избори от 4 март най-много гласове събраха кандидатите от партиите „Движение пет звезди“ и „Лигата“. Лидерите им съгласуваха принципите на икономическата политиката на коалиционното правителство и кандидатурата на ключовите постове в това правителство. На поста премиер бе издигнат Джузепе Конте, а за министър на икономиката и финансите Паоло Савона. На последния принадлежи основната роля в разработката на принципите на икономическата политика на новото правителство. Ключови положения в програмата станаха две искания към Брюксел:

  1. Да се опростят от Италия 250 милиарда лева дълг пред Европейската централна банка.

  2. Да се отменят за Италия бюджетно-финансовите ограничения, които са установени от Маастрихтския договор от 1992 (по пределния размер на бюджетния дефицит, по равнището на дълга, по лихвените проценти на държавните дългови книжа и т.н) и те да не се съблюдават от Италия и редица други страни от ЕС.

Икономиката на Италия куца от отдавна. По много показатели тя заема предпоследно място (преди Гърция) не само в Еврозоната, но и по целия ЕС. Преди всичко става дума за държавния дълг, който се приближи към края на миналата година до 132% от БВП. Единствено при Гърция този показател е по-висок – 178,6%. За сравнение средното равнище на държавния дълг във всички страни от ЕС (28 държави) в края на 2017 г. по данни на Евростат е 81,6% , а в еврозоната (19 държави) – 86,7%. Приетият преди 26 години Маастрихтски договор предвижда пределна допустима големина на дълго от 60% от БВП. Преди финансовата криза от 2997-2009 г. Брюксел ревниво следи страните да спазват изискванията на Маастрихт. Но кризата толкова влоши финансовото положение на повечето страни-членки, че изпълнението на договора стана по-скоро изключение, а не правило.

Италия с голям труд може само да обслужва дълга. За това трябва да прибягва към съкровищни книжа, голяма част от които се емитират извън пределите на Италия, в другите страни от ЕС, тях ги купува и Европейската централна банка. Недоверието на инвеститорите и кредиторите към Италия след финансовата криза нарасна, което се отрази на лихвените проценти по дълговите книжа на Италия (едно от най-високите в ЕС).

Италианският президент Серджо Матарела неохотно се съгласи на първоначално отхвърлената от него кандидатура на Джузепе Конте като министър-председател, но той счита Паоло Савона за „радикален“ и блокира кандидатурата му. Медиите намекват, че Серджо Матарела е взел решение, съгласувано с Брюксел и Берлин. Според него, Министерството на икономиката трябва да се управлява от човек „който няма да провокира Италия да се оттегли от Еврозоната", а радикално евроскептичния Паоло Савона „би застрашил спестяванията на италианците, публичните финанси и доверието в пазарите в страната.“

Обаче това решение на италианския президент провокира значителни колебания на пазара и рязко увеличаване на недоверието към италианските дългови ценни книжа. За един ден доходността се е увеличила с почти два процентни пункта (рекорд за последните десет години). Доходността на десетгодишните облигации надхвърли 3,4% (последният път, когато Италия достигна това ниво, бе през 2014 г.). Италианските борсови индекси в последните дни на май се понижиха с пет процентни пункта. Италианската банкова система е една от най-нестабилните в ЕС и в еврозоната. Дълговите ценни книжа на такива водещи банки като UBI Banca, Intesa Sanpaolo, BPER Banca, Unicredit също поевтиняха.

Падането на борсовите индексите в Италия се прехвърли на съседните страни - най-вече на най-големите банки, в чийто портфейли има голям брой италиански съкровищни ценни книжа. Германските банки Commerzbank и Deutsche Bank, френската банка BNP Paribas, бяха особено засегнати. Техните акции паднаха с 4-5%.

На 31 май, бившият икономист на Международния валутен фонд Карло Котарели, който бе предложен от президента Серджо Матарела да оглави правителството вместо Джузепе Конте, отказа да формира кабинет. На следващия ден медиите съобщиха, че кризата е преминала: новото италианско правителство, ръководено от същия този Джузепе Конте, положи клетва. Вместо Паоло Савона до поста на министър на икономиката и финансите, е назначен професорът по политическа икономика в университета в Рим „Тор Вергата“ Джовани Триа. Професорът има опит като консултант в Министерството на финансите на Италия, Министерството на външните работи и Световната банка. Въпреки че Триа а евроскептик и рязко критикува икономическата политика на Брюксел и паричната политика на Европейската централна банка, той не е правила заявления за излизането на Италия от Еврозоната. Паоло Савона ще остане в правителството и ще ръководи Министерството по въпросите на европейската интеграция.

С висока степен на вероятност можем да очакваме, че ако Италия напусне еврозоната, ще се създаде ефект на верижна реакция. Италия ще бъде последвана от страни, които имат висок дълг и които от известно време са обозначени с обидната абревиатура PIGS (от английски "“прасета“). Това са Португалия (P), Италия (I), Гърция (G), Испания (S). Португалия се нарежда на трето място в ЕС по относително равнище на задлъжнялостта, като застава на Италия (125,7%). При Испания резултатът е близо до 100% (98,3%).

Според евроскептици от страните от PIGS завръщането към националните валути ще им позволи да се възстанови поне частичното управление на своите икономики, чрез възстановяване на властта на националните централни банки и за оттеглянето от диктата на ЕЦБ. Първо, ще бъде възможно да се определят самостоятелно приоритетите на отпускането на заеми за своята икономика. На второ място, ще се влияе върху трансграничните потоци от стоки и капитали чрез управлението на националната валута. Излизайки от еврозоната, страните от PIGS ще останат в ЕС, но тяхното членство ще бъде съвсем формално, тъй като решенията в Брюксел ще бъдат по избор за тях. Оттеглянето от еврозоната, по-специално, ще позволи на тези страни да се откажат от икономическите санкции, наложени от Брюксел върху Русия.

В съседната Испания също назрява бунт срещу европейската интеграция. Миналата седмица Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) призова за вот на недоверие към премиера на Марио Рахой във връзка с най-голям корупционен скандал, включващ политици от управляващата Народна партия. На 1 юни испанският парламент гласува за оставката на Рахой. Сега ще се формира ново правителство, в което мнозинството ще се окаже у ИСРП, стояща на евроскептични позиции.

Европейският съюз вече загуби Великобритания. Може да загуби Италия и Испания. Основата на ЕС ще останат Германия, Франция и до известна степен Белгия. И около тях - голяма група държави със слаба икономика и действащи като постоянни кандидати за заеми от ЕЦБ и субсидии от бюджета на ЕС. Същевременно локомотивите на европейската икономика не изпъкват с образцови показатели. Германия има равнище на държавния дълг от около 70% от БВП. Разбира се, това не е лошо на фона на другите страни, но е по-лошо от нормата на Маастрихг (60% от БВП). А във Франция тази цифра е достигнала 100%.

В дискусиите за бъдещето на Европейския съюз обикновено се позовават единствено на показателите на държавния дълг. Но всъщност за общата картина е необходимо да се вземат предвид и дълговете на другите сектори. Според оценките на Банката за международни разплащания общият дълг на Италия е бил 263% от БВП през 2017 г. И тогава се оказва, че Италия в този показател не принадлежи към категорията на най-неблагополучните страни на Европейския съюз. Например в Португалия този показател е значително по-висок - 321%. А ето ги и нивата на общия дълг на страните, които се считат за най-проспериращи в ЕС: Холандия - 290%, Франция - 321%, Белгия - 338%.

Крехкото положение на много страни от ЕС е внимателно маскирано, точно както истинската степен на държавния дълг на Гърция бе скривана дълго време. Между другото, тази страна успя да преструктурира дълга си. Освен това Гърция получи силна кредитна подкрепа от ЕС и МВФ. И накрая, тя редовно изпълнява изискванията на международните кредитори. Бюджетът успя да бъде намален до излишък (за тази година се планира профицит от 3.32%), прилага се програмата за приватизация, предвижда се някакъв ръст на икономиката за сметка на тежка икономия и намаляването на жизнения стандарт на по-голямата част от населението. И все пак, в продължение на няколко години нивото на държавния дълг е в диапазона от 175-180% от БВП. Всичко, което може да бъде изцедено от Гърция, е почти изцедено. След известна пауза може да започне взривообразен ръст на дълга. Гърция става зона с повишен риск и видимо заради това МВФ се въздържа от по-нататъшна помощ към тази страна.

Италианските политици следят внимателно ситуацията в Гърция и си извличат поуки. Все по-голям брой италиански граждани разбират, че не съществуват прости решения за дълговия проблем. А най-доброто, гарантиращо запазването на националния суверенитет, е решението за излизане от Еврозоната и връщането към лирата.

Превод: Поглед.инфо