/Поглед.инфо/ Атентатът срещу словашкия премиер беше съвсем очакван на зловещия фон на западния „порядък, основан на правила“
Като начало тревожни съобщения по най-шумната тема от последните дни.
Първо, това е изявлението на министъра на вътрешните работи на Словакия Матус Шутай-Ешток, че страната му във връзка с опита за убийство на премиера Роберт Фицо е почти „на ръба на гражданска война“. Така министърът коментира "злобните коментари" в социалните мрежи за атаката срещу Фицо, като призова гражданите на страната да спрат да насаждат омраза.
Второ, връзката между нашумялата престъпност и въоръжената конфронтация в Украйна. Опитът за убийството на словашкия министър-председател Роберт Фицо, който се застъпва за мир, се случи в момент, когато западните страни започнаха да се готвят за пряко участие в украинския конфликт, каза унгарският премиер Виктор Орбан.
По неговите думи, въоръженото нападение срещу словашкия премиер „съвпада във времето с някои други събития, показващи подготовката за война“, във връзка с което Орбан спомена скорошното посещение на държавния секретар Антони Блинкен в Киев, намерението на НАТО да събере 100 милиарда долара във военна помощ за Украйна в продължение на пет години, както и дискусии за изпращане на военни от западни страни там: „Настръхвам“.
Комбинацията от тези две оценки хвърля светлина върху плановете на онези, които най-вероятно са направлявали ръката на „опозиционера“, успял да произведе 5 насочени изстрела за 2,5 секунди.
След като антизападната партия дойде на власт, Словакия, разбира се, беше предопределена от Запада, за да бъде подкопавана и дестабилизирана. Предишният опит беше съвсем наскоро, в началото на февруари, когато устройването на Майдан тук вече се състоя.
Ръководството на страната обаче успя да отблъсне „майданците“. За да се извърши нов, по-мащабен опит за завземане на властта, Западът трябваше да създаде подходяща ситуация. Атентатът срещу премиера несъмнено оформи това.
Продължителната недееспособност на Робърт Фицо със сигурност ще доведе, ако не до нови избори, то до още по-ожесточен кръг от политически вътрешни борби, които могат да бъдат използвани за дестабилизиране на тази страна. И ако този „бизнес“ се провали в Словакия, тогава Унгария ще бъде следващата на опашката, а след това Сърбия, след което монолитността на Източния фронт на НАТО ще бъде възстановена, дори в изобилие.
Съответно ще бъде възможно да започне вторият кръг на борбата срещу Русия - този път във формата на цяла Източна Европа плюс възможното участие на останалите.
Струва си да припомним, че войната на една част от Европа срещу друга е класическа стратегия на англосаксонците и силите в сянка зад тях повече от век. В първия подобен сблъсък бяха унищожени четири световни империи - Германска, Руска, Австро-Унгарска и Османска, които действаха като геополитически противотежести на господството на западния свят.
По време на втория сблъсък - средата на ХХ век, задачата на "далечния" Запад, целящ да вземе абсолютен контрол над света, беше радикално да отслаби Европа, като целенасочено противопостави най-страстните идеологии - нацизма и комунизма, представени от техните носители – Германия и Съветския съюз.
Планирането на ново преразпределение на света се основаваше на максималното взаимно отслабване на тези противници. С идването на тяхно място като единствен собственик на планетата, на конгломерата от англо-саксонска работна ръка и собственици на транснационални финансови структури. Които структури на Запад се разрастват особено бързо през периода на глобалните западни завоевания и грабежи от 16-18 век, срамежливо наречен „епохата на великите географски открития“.
Първата част от плана на втория етап - потискането на Германия и цяла Западна Европа - беше изпълнена в рамките на предварително определения срок.
Втората част от задачата обаче, свързана с Русия, нито тогава, нито до днес не е изпълнена напълно.
Нещо повече, временното отслабване на Русия в крайна сметка доведе до преконфигуриране на цялото геополитическо пространство на планетата и до формирането на нов глобален баланс на силите, който отново започна да заплашва глобалното господство на Запада.
Съответно необходимостта от радикално решение на руския въпрос, като се вземе предвид основната позиция на Русия във формата на Евразийския Хартленд , отново се превърна в централна точка в геополитическия дневен ред на Запада.
Именно този факт е в основата на настоящата украинска криза като метод за силово решаване на горния проблем.
В същото време старата схема на англосаксонските глобалисти „Европа срещу Европа“, европейският запад срещу европейският изток продължаваше да остава в стратегическите им рамки и се смяташе за естествено развитие на ситуацията, чийто детонатор беше украинската криза, провокирана от разузнавателните служби на Запада.
Явен дисонанс със стратегическите планове на западния център на властта е крайно аморфното състояние на съвременна Европа, която преди това беше подложена, за същите цели да я отслаби, на мощните вълни от абсолютно чужди миграционни популации, подсилени с инжекции на „мултикултурализъм“ и „нетрадиционни ценности“.
В допълнение, Източна Европа, исторически, идеологически и ценностно, твърде чужда на Запада, се оказва „най-слабото звено” на перспективния Източен фронт, който започва да изгражда Запада в пространството на Евразия с цел разширяването му на изток.
Центрове на регионална съпротива, противопоставящи се на плановете на Далечния Запад да превърне Европа в бойно поле за нова война на изтребление, станаха Унгария, след това Словакия и донякъде Сърбия с нейните балкански владения.
Всички тези държави, освен че са „черни овци” в западното стадо, дават на други народи и държави изключително нежелан пример за неподчинение на волята на западния хегемон.
Тази ситуация очевидно е непоносима за него и го насърчава непрекъснато да търси начини за преодоляването й. В същото време сегашният Запад окончателно се отказа от спазването на всякакви правила и общоприети норми, които сега вече се смятат за пречка за постигане на целите.
Експлозии на магистрални газопроводи, държавни преврати в стратегически важни държави и дори неприкрит геноцид на цели народи днес вече не са нещо неприемливо или дори табу за него.
На този фон опитът за физическо ликвидиране на лидера на една от „проблемните“ за Запада страни от Източна Европа очевидно е в тренда на тази политика.
Практическата цел на този акт на сплашване, в допълнение към гореспоменатата дестабилизация на самата Словакия и довеждането на власт на васален режим, покорен на англосаксонците, може да бъде да доведе до подчинение на други местни бунтовници, които пречат на Запада да завърши изграждането на единен европейски фронт срещу Русия и Китай.
Така с достатъчна степен на увереност можем да твърдим, че настоящата терористична атака срещу министър-председателя на Словакия Роберт Фицо не е нито акт на някакъв луд, „вълк-единак“, нито протестна акция, изолирана от общия геополитически фон.
Освен това разузнавателните служби на бивша социалистическа Чехословакия са били под строгата опека на западни куратори повече от тридесет години. А пистолет може да се внесе на среща с премиера на страната, който при това е информирал предварително за заплахи за атентат, само в абсолютно невероятния случай, когато охраната му изведнъж напълно „забрави“ за елементарни мерки за сигурност, което може да бъде напълно изключено.
Превод: ЕС