/Поглед.инфо/ България трябва категорично да се противопостави както на идеите за създаването на велики държави на Балканите, така и на границите в сърцата на отделни лидери.

Балканите имат обозначени граници. Те са ясно установени и трябва да бъдат защитени такива, каквито са.

Бъдещето на Западните Балкани в ЕС зависи и от София

Случващото се в Република Македония е изключително неприятно. Конституционната криза, която се заражда там, ще има последствия. Не трябва да избързваме, но и не трябва да казваме на президента Георге Иванов дали да връчва или да не връчва мандат за съставяне на правителство. Това е вътрешен въпрос, но трябва внимателно да го следим, защото Македония е изправена пред огромна опасност. А когато Македония е изправена пред опасност, ние също не сме в безопасност.

Що се отнася до опитите за намеса във вътрешните работи, които наблюдаваме напоследък, трябва да се върнем към нормалния модел на функциониране на международните отношения и към основните постулати на Хартата на ООН, а именно държавния суверенитет.

Нито един антибългарски лозунг от съседна или близка страна не трябва да остава без реакция. От друга страна, не трябва да обръщаме внимание на някои откровени провокации.

България конкретно е заявила подкрепа за Сърбия и останалите страни от Западните Балкани за приемането им в Евросъюза, като е уточнила, че въпреки тази подкрепа ние ще определяме отношението си за всяка от тях, според конкретните й постижения и според отношението, което тя има по ключови за нас въпроси. И сред тези въпроси, без съмнение, са въпросите за българските малцинства в тези държави и добросъседските отношения.

Може да се каже, че ние сме и Брюксел, защото сме част от ЕС. Но не трябва непрекъснато да се обръщаме към Брюксел. Същевременно обаче, тъй като сме ЕС, от нас като членка на общността също зависи бъдещето на Сърбия в ЕС. Трябва ясно да кажем какво очакваме да се случи и какво очакваме да не се случва, за да дадем своя глас. А без нашия глас сръбското присъединяване и това на други балкански държави към Евросъюза са невъзможни.

Думата на България ще тежи в региона

Става така, че някак си непрекъснато говорим за глобални процеси, върху които като че ли нямаме такова влияние, а забравяме да говорим за страните, в които може да имаме позитивно въздействие.

Ние като държава абдикирахме от нашата нормална лидерска позиция, която би трябвало да имаме в регион, който има желанието да се интегрира в Евросъюза. Още повече, че вече сме изминали този път.

БСП има две конкретни идеи, които ще ни върнат на лидерските позиции. Те засягат Балканите и Черноморския регион. В България се намира Секретариатът на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/. Това е една от малкото чисто български инициативи за последните 25 години, в която основна роля изигра правителството на БСП и по-конкретно Георги Пирински като външен министър, а по-късно и като председател на Народното събрание. Този процес трябва да се задълбочи, да се прагматизира. Това е наша инициатива, от която трябва да берем плодовете и чрез нея да помогнем на всички държави.

В нашата програма сме предложили също идеята да лансираме Черно море като европейски макрорегион за развитие. Това ще ни позволи да интегрираме целия спектър от черноморските държави, както и дунавския басейн в една друга стратегическа рамка с дълготраен ефект. Така Черно море ще се превърне в зона за мир и икономическо развитие, а не в плацдарм, където различни сили „дрънкат оръжие”.

Проблемът на Европа е в разделението

България, както всяка друга страна-членка на Европейския съюз, трябва ясно да изрази своята визия за Европа. Голям шум се вдигна около идеята за Европа на две скорости. Истината е, че Европа на две скорости отдавна съществува. Може би е съществувала винаги или поне, откакто се присъединиха масово новите страни. Това, което предлага Жан-Клод Юнкер в Бялата книга, са няколко сценария. Но ние изцяло се фокусирахме върху този за две скорости, защото той изглежда най-меродавен, най-истински. Истината е, че в Лисабонския договор се предвижда начин, по който страните, които искат да задълбочат сътрудничеството си, могат да го направят, без да пречат на останалите.

Странното е, и тук България трябва да се възпротиви, че Юнкер и Еврокомисията предлагат това като стратегическа цел – не като изключение, а като правило. Ние трябва изключително силно да се противопоставим, защото иначе изпадаме в периферията, в предградията, а те не са добро място за живеене.

Но нашата цел е не са се присламчваме към отделни групи от държави, а са изберем тема. Големият проблем на Европа, според БСП и според европейските социалисти, е разделението в начина на живот между страните. Не може в един съюз да има такова драстично разделение в заплащането на един французин и германец от една страна и в това на един българин и румънец. Разковничето се крие в начина на живот.

Европа е на две скорости фактически, много преди това да се оформи юридически. Именно в това трябва да е нашата цел. Трябва да се преборим за Европейски социален стълб и модел, който да превърне това, което наричаме Кохезионна политика, в реално сближаване. Там е разковничето за повече Европа, за повече интеграция, там е и спасението на Европа. Всички европейски проблеми както в западните, така и в източните страни идват от това разделение. То пречи на Европа да бъде единна и във външнополитически план. /БГНЕС

------

Крум Зарков, международен секретар на БСП и член на ИБ. Кандидат за депутат от БСП и водач на листата в Русе.