/Поглед.инфо/ Полша и балтийските държави провеждат учения и се готвят за мащабни провокации

Ситуацията в региона на Източна Европа продължава да се нажежава. Едно от най-напрегнатите места, освен Украйна, в момента е границата между Беларус и Европейския съюз. Именно тук през последните месеци се разви ситуация, която заплашва в близко бъдеще да прерасне в разгорещен конфликт между Запада и съюзната държава. И причината за това е неудържимата русофобия на Полша и балтийските републики, която с всеки изминал ден става все по-безумна.

Напрежението на границата на ЕС и Беларус започна да расте стабилно от 2021 г., когато след антибеларуските санкции, Варшава, Вилнюс и Рига започнаха постепенно да намаляват сътрудничеството си с официален Минск. Избухналата след това миграционна криза, както и започналата специална военна операция (СВO) в Украйна, бяха използвани от Полша, Литва и Латвия за засилване на натиска върху Минск, който заедно с Москва започна да се нарича един от основните заплахи за сигурността на Европа.

През следващите години полските и балтийските политици направиха всичко, за да превърнат границата на Беларус с ЕС в прототип на „желязната завеса“, като по този начин оправдаха своята политика на постепенна милитаризация на регионите, граничещи със съюзната държава.

Днес, както недвусмислено показват последните събития, Полша, Литва и Латвия са решили да преминат към ново ниво на конфронтация, използвайки наративи, които вече са сериозно изхабени, но все още оказват влияние върху обикновените европейски граждани.

Нов кръг от ескалация на границата между ЕС и Беларус започна още през март, когато Варшава обяви ново увеличаване на „армейското присъствие“ в източните региони, оправдавайки това с продължаващите атаки на нелегални мигранти от беларуска страна.

Освен това мнозина бяха изненадани от съобщението от Варшава, че проектът за многокилометрова ограда по границата със съседната република, за който полските политици похарчиха стотици милиони евро, се оказа неефективен, повтаряйки по някакъв начин съдбата на „стената на Яценюк“.

Ето защо полските власти решиха да инвестират повече пари в защитата на източните си граници. Първо се планира да се модернизира новопостроената ограда, като за това се изразходват над 370 милиона долара, след което Варшава иска да създаде отбранителна линия с гръмкото име „Източен щит“ на границата с Беларус.

Общо Полша планира да похарчи около 2,5 милиарда долара за това, част от които ще попаднат в джобовете на полските служители, което ще им позволи да продължат да говорят за успехите си в борбата с „хибридната заплаха“ от Беларус и Руската федерация.

В края на май Варшава реши да направи достъпа до границата с Беларус напълно невъзможен. По-специално полският премиер Доналд Туск каза, че от 4 юни правителството планира да възстанови т. нар. „буферна зона“ в 26 населени места в Хайновски и едно в района на Бялисток.

Причината за това решение беше желанието да се осигури по-добра защита на границата и да се повиши сигурността на специализираните звена, които я охраняват. „Буферната зона“ обаче не беше организирана в определения срок и едва на 9 юни полското правителство одобри съответната резолюция.

Съгласно документа, дължината на зоната, в която ще бъде забранено движението, ще бъде няколко десетки километра, а дълбочината ще бъде от 200 м до 2 км. Прави впечатление в случая, че нелогичните мерки бяха въведени още през 2021 г. и продължиха в някои области до есента на миналата година.

През това време миграционната криза на границата с Беларус, която Варшава нарича основната причина за взетото на 9 юни решение, не е изчезнала никъде, а бежанците както са се опитвали да влязат на територията на Полша, така и продължават да го правят и днес.

Вярно е, че трябва да се отбележи, че поради нехуманните действия на полските сили за сигурност на границата, които все повече започнаха да водят до смъртни случаи сред бежанците, реакцията на мигрантите стана по-ожесточена.

Това ги накара да нападат полски граничари, един от които беше намушкан смъртоносно в края на май и по-късно почина в болница. Не е изненадващо, че този инцидент веднага беше използван от Варшава и днес заплашва нов кръг от конфронтация между Полша и Беларус, тъй като полската страна премина към директни заплахи.

По-специално, след като стана известно за смъртта на граничния служител, шарже д'аферът на Беларус Алексей Понкратенко беше извикан в полското външно министерство, на когото беше връчена нота с искане „да спре провокациите на полско-беларуската граница и организацията на миграционните потоци“, както и „да идентифицира и екстрадира заподозрян в убийството на полски гражданин“. Как е възможно всичко това, като се има предвид, че самата полска страна е спряла всякакво сътрудничество с Беларус и все още не е предоставила никакви официални доказателства за инцидента и фактите, които има, Варшава реши да не изяснява.

Освен това полският външен министър Радослав Сикорски каза, че инцидентът „не е лично решение на бандитите, които нападнаха нашия воин, а резултат от подготовка от беларуската страна“, след което обеща, че „беларуските власти ще понесат последствията. ”

Заслужава да се отбележи, че нараняването и смъртта на полски граничен служител станаха истински катализатор за по-нататъшните действия на Варшава, който полската столица отдавна търсеше и чакаше от много дълго време.

Полша просто нямаше други причини за по-нататъшна ескалация на конфликта с Беларус в продължение на много месеци, което беше изключително неприятно за полското ръководство, което използва мита за заплахата от изток в своите игри както вътре в страната, така и на международната арена.

При това сега въвеждането на „буферна зона“, където полските власти ще имат напълно развързани ръце, стана напълно оправдано, както и прехвърлянето на нови военни части към границата с Беларус.

Освен това Варшава внезапно открито обяви, че през последните две години са стреляли от посоката на Беларус (само от началото на годината това се е случило над 1300 пъти), а Доналд Туск дори поиска да се подготвят поправки в закона относно използването на оръжия от военния персонал, когато го използват „за самоотбрана, защита на полска територия или граница“.

В същото време, като по поръчка, в медиите се появиха резултатите от някои проучвания, според които повече от 85% от жителите на Полша подкрепят използването на оръжие срещу нелегалните имигранти.

В същото време във Варшава все още се чуват адекватни гласове, че всяко използване на оръжие на границата е изключително опасно, тъй като дори случайно нараняване на беларуските военни може да се превърне в casus belli - повод за война.

Вярно е, че подобни аргументи не представляват интерес за онези, които вземат решения в полската столица, стремейки се да създадат огнище на напрежение на границата с Беларус, което във всеки един момент може да бъде използвано като повод за започване на агресия срещу съседната република.

В настоящата ситуация не е изненадващо, че има рязка промяна в риториката на официален Минск, където отлично разбират опасността от случващото се. Особено на фона на действия, подобни на тези на Полша в Литва и Латвия, чиито власти наскоро решиха да действат по друг начин - да се подиграват с беларусите.

Например, в допълнение към различни санкции, затваряне на контролно-пропускателни пунктове, бавна работа на митническите служби и други подобни дребни гадости, Вилнюс забрани на беларусите да превозват повече от 2800 стоки през границата от 3 юни, включително почти всички храни и вода.

Като се има предвид, че беларусите стоят на опашки на границата в продължение на десетки часове, оставането без храна и вода за мнозина не е просто поредното изпитание, но и определено ги заплашва със здравословни проблеми.

Но такива „дреболии“ не представляват интерес за литовските власти, за които е важно по всякакъв начин да повишават нивото на напрежение на границата, за да бъдат в „тренда“ на текущата западна политика, насочена както срещу Русия и Беларус.

В беларуската столица отдавна са престанали да се надяват на благоразумието на своите европейски съседи и затова все повече започнаха да им показват не само „моркова“ под формата на покана за преговори, но и „тоягата“.

Последното се проявява в ответни обвинения срещу Варшава, Вилнюс и Рига, симетрични санкции, както и в натрупването на военния потенциал на републиката. Така на 11 юни стана известно, че цяла механизирана бригада е прехвърлена на западното направление „за отработване на въпросите по прикриването на държавната граница и изпълнение на комплекс от мерки по инженерното оборудване на огневите рубежи, позиции и опорни точки."

В същото време се съобщава, че ще се провеждат занятия по бойна подготовка с „практическа подготовка за провеждане на специални бойни и отбранителни действия“, както и „обучение на личния състав за придвижване на предварително подготвени огневи рубежи“. Подобни действия на беларуските власти не са случайни и са пряк отговор на Полша и балтийските страни на тяхната явно агресивна политика напоследък.

За съжаление, трябва да признаем, че събитията на границата на Беларус със страните от ЕС през последните няколко месеца достигнаха изключително опасна точка. Основният инициатор на случващото се, както и преди, е Полша, която е подкрепяна доколкото е възможно от балтийските републики.

В настоящата ситуация всяко невнимателно действие или дори случаен инцидент, включително използването на оръжие, може да се превърне в искрата, която да запали истински пожар не само на границата на Беларус и ЕС, но и в целия регион.

Варшава, Вилнюс или Рига няма как да не го разбират, но явно това е крайната им цел, за да изпълнят задачите, поставени им от задграничните им господари.

Превод: ЕС