/Поглед.инфо/ Тактическият съюз между Русия с популистите възражда мечтите за идеологически съюз от „Лисабон до Владивосток“ на основата не на западни, а на „евразийски ценности“, пише наблюдателят от Les Echos Робърт Скиделски. При това, както отбелязва авторът, популистките движения, най-вероятно, ще стават все по-доминиращи на Запад.

Провеждащото се сега в Русия Световно първенство по футбол, по времето на което хиляди американски и европейски фенове пристигат в Москва и другите руски градове, крие зад себе си напълно реалното отдалечаване на Русия от Запада, пише в своята статия за Les Echos заслужилият професор по икономика от Уорикширския университет Роберт Скиделски. Всъщност отношенията между двата лагера носят сега чисто функционален характер. Започнала е нова Студена война, твърди се в статията.

Надеждата за присъединяването на постсъветска Русия към Запада винаги ли е била илюзорна? Някои търсят аргументи в полза на този извод в далечната руска история, отбелязвайки татарско-монголското иго и отсъствието на „епоха на Просвещението“. Други смята, че настоящата крамола е свързана с други обстоятелства.

Така в скорошната книга под името „Въздигащият се Китай и бъдещето на Русия“ руският политолог Александър Лукин подчертава, че макар и Китай да има повече териториални спорове с Русия, отколкото с която и да е друга страна, обръщането на Кремъл към него е нещо съвършено естествено. Оказала се победена свръхдържава, Русия се стреми да създаде противовес на победителя.

Въпреки това този процес не е бил неизбежен. Според Лукин, след разпада на СССР Западът има два варианта: да предприеме сериозен опит за интеграция на Русия в западния свят, включвайки я в НАТО и предлагайки ѝ нов план Маршал, или стъпка след стъпка да изгражда неприятелски свят. В крайна сметка западното ръководство избира втория вариант, разширявайки НАТО и ЕС и не обръщайки внимание на руските либерали, които предупреждават, че това ще засили руския авторитаризъм, пише Скиделски.

В такава перспектива действията на Русия трябва да се разглеждат като отбранителни. Според Лукин тя „анексира“ Крим в отговор на поредния опит на НАТО да се приближи до самите руски граници и да изтласка руския флот от Черно море. Какъвто и да е случаят, не всичко е толкова просто: нито една от големите държави на НАТО не е искала Украйна да се присъединява към Украйна, колкото и да говори за това украинското ръководство“, твърди авторът.

Лукин е привърженик на „реалистичната“ доктрина на международните отношения, която предполага, че суверенните държави винаги се опитват да изградят своите отношения по принципа на равновесието на силите. Така опитът на Запада да закрепи победата си след Студената война е толкова предсказуем, колкото и руското противодействие срещу него.

В това време сега на Запад се е вкоренило мнението, че държавите се държат или в крайна сметка трябва да се държат сега в съответствие с нормите на международното право. Споровете за това не са от вчера. В класическата работа „20 години криза“ от 1939 г. историкът Едуард Хълет Кар отбелязва, че международното право винаги се подкрепя от държави, които са „доволни“ от настоящето положение на нещата, но се оспорва от тези, които се стремят на изменят международната система в своя полза.

Сега Западът е въвел санкции срещу Русия за нарушаване на международното право, а тя го обвинява в опит да разчлени „нейното“ пространство. Новата Студена война ще престане единствено ако Западът или Русия се откажат от своите планове или открият значими общи интереси.

В книгата „Русия и западните ултрадесни“ украинският специалист Антон Шеховцов предлага друго, макар и не толкова обстоятелствено обяснение на караницата между Русия и Запада. Той говори за „параноичния отговор на руската „авторитарна клептокрация“ на не толкова активните опити на Запада да защити независимостта на новите суверенни държави като Украйна и Грузия“. „Путиновият режим“, пише в статията, формира наратив, в чиито рамки тези усилия се представят като заплаха за „руското пространство и руската душа“.

Решителен момент за Путин са „цветните революции“ в Украйна и в Грузия през 2004 и 2008 г. При това Шеховцов не обяснява как се формира тази „авторитарна клептокрация“ и защо тя и досега е толкова популярна сред повечето руснаци, подчертава Робърт Скиделски.

Навярно, отчасти това е свързано с икономиката. Руските реформатори с ентусиазъм приемат икономическия либерализъм от края на 80-те години. При това става дума не за класическите теории на Кейнс от 50 и 60-те години на ХХ век, а за неолиберализма на Фридмън и Татчър. Опитите тези доктрини на практика да се осъществят в Русия водят до разпад на икономиката.

„Да, реформаторите начело с постсъветския премиер Егор Гайдар трябва да вземат извънредно трудни решения, отчитайки общия разпад на държавата. Въпреки това религиозната им вяра в приватизацията, свободния пазар и монетаризма ги тласкат към прибързаната продажба на активите, невнимателно отслабване на регулациите и дива дефлация. Именно тази икономическа катастрофа поражда клептокрацията на Путин“, пише в статията.

Приемайки толкова непреклонен икономически либерализъм, руските политически либерали губят шанса да станат наследници на комунистите. Някой ще каже, че те са имали твърде малко време. При всеки случай нанесената от либерализма вреда е толкова голям, че тя може да се поправи с последователен икономически подем.

Книгата на Шеховцов е интересна на първо място с неговата представа как режимът на Путин и десните популисти в Европа са избрали за свой общ враг световния ред, начело на който стоят САЩ с подкрепата на ЕС.

В центъра на въображаемата популистка мрежа се намира същество наречено „финансов капитализъм“, посочва Скиделски.

„Той плюе на границите и работните места и се обединява с либералния елит за въвеждане на еднополови бракове и прочее „извращения“ от гледна точка на „здравото“ население. Бивайки първоначално чиста проба технократ и опортюнист, Владимир Путин приема тази риторика през 2011 г.“ , пише авторът.

Шеховцов смята, че подемът на популистките партии в Европа за първи път дава на Путин влиятелни партньори на Запад. Лидерът на италианската „Лига“ Матео Салвини, който сега заема поста министър на вътрешните работи на Италия, не е забравил топлата атмосфера на срещата си с Путин през 2014 г.: „Ние говорихме за абсурдните санкции срещу Русия от страна на страхливия ЕС, който защитава интересите не на собствените си граждани, а на олигарсите“ и „прочее важни теми, от защитата на националната автономия до борбата срещу нелегалните мигранти и запазването на традиционните ценности“.

Руските и западните ценности в момента се сближават, в крайна сметка сред някои хора на Запад. След икономическата криза от 2009 г. глобализацията, а също така лежащите в нейна основа икономически правила и норми се оспорват не само от президента на САЩ Доналд Тръмп, но и от популистите, които са близо до това да станат доминиращото течение в Европа. Гласуващите за тях граждани се усещат „захвърлени“ при това не само в икономически, но и в културен план. Така ние наблюдаваме удивително сливане между протекционизма и християнския консерватизъм.

Всичко това е истинска музика за ушите на Путин, защото означава, че Западът вече не е категорично против практиките на неговия режим. В тази връзка не е странно, че Кремъл „ухажва и финансира“ популистките партии по цяла Европа.

„Тактическият Алианс на Кремъл с популистите възражда мечтите за идеологическия съюз от „Лисабон до Владивосток“ на основата не на западните, а на „евразийските ценности“. Затова трябва всички да обърнат внимание на движението на тези проекти от периферията към доминиращото политическо течение“, обобщава своята статия за Les Echos Роберт Скиделски.

Превод: Поглед.инфо