/Поглед.инфо/ Референдумът от 23-ти юни 2016г. относно престоя или оттеглянето на Великобритания от Европейския Съюз, ни потресе несъмнено с подривния си резултат за BREXIT, който се явява първото голямо болезнено поражение над Европейския Съюз, под немско управление, над банките, мултинационалните компании, доминиращата британска и европейска политическа и финансова система.
Британците като цяло не са народ на един протекторат, който може би не разполага с манталитет на подвластност, той е горд народ на една много значима страна, която през изминалите векове е била империя, а днес се нарежда сред най-големите икономики в световен мащаб. Следователно, британците, които така или иначе са победителите в две световни войни, са развили едно изключително достойно отношение и поведение. Никога не биха могли, британските граждани, които са издържали с безпрецедентна издържливост и смелост на жестоките бомбардировки на добре въоражената нацистка военна авиационна машина през Втората Световна Война, да приемат, в замяна на каквито и да било краткосрочни негативни финансови въздействия от BREXIT, немското господство и хегемония над Европейския Съюз.
Така, невероятната изненада на немските политически лидери и сдържаните бюрократи в Брюксел от този изумителен освободителен резултат, през онова обещаващо и слънчево утро, за обикновените хора, на 24-ти юни 2016г., но и шокът от скорошното антисистемно избиране на Доналд Тръмп в САЩ, не е съвместимо в никакъв случай с добрите исторически познания и задълбочения анализ на данните.
Неуморните усилия на Германия, да постави под пълния си контрол европейските нации и да срине още веднъж европейския континент, не с военни, както в миналото, а с финансови оръжия, проявява подобни неприсъщи на историята характерни белези. Германците, които не могат да контролират по никакъв начин голямата си политическа и финансова сила, е видно, че пренебрегват изцяло историята и по този начин, се намират вече, с математическа точност, на прага на една нова загуба, която ще дойде със задаващото се сигурно разпадане на Европейския Съюз.
Европейският Съюз, който замести през 1993г., съгласно Маастрихтския договор, дотогавашното Европейско Икономическо Пространство (ЕИП), представлява в основата си един неестествен по същество и проблемен по рода си икономически съюз на държави с неравно политическо, правно, финансово, военно и културно ниво, но и един съюз на нации, които се чувстват чужди помежду си, без братски чувства на взаимопомощ и солидарност. Така, гръмките прокламации и безпочвените виждания за еднин демократичен и процъфтяващ от край до край Европейски Съюз биват жалко опровергани.
Германия, възползвайки се от последиците на кризата, която се разрази през м. септември 2008г. с грандиозния срив на банките (Lehman Brothers) и позовавайки се на Маастрихтския Пакт за стабилност, както и на необходимостта от насърчаване на пакет от реформи за преодоляването на негативните влияния на кризата, прилага оттогава с прекомерна хегемония един вид финансов тоталитаризъм, в тежест главно на уязвимите страни членки на европейския регион.
Противонародните финансови планове на по-строгата неолиберална беднота, които бяха наложени от Берлин, буквално са сринали обществата на южноевропейските страни. В Гърция, която представлява, разбира се, най-характерният пример на експериментално прилагане на тези невероятно абсурдни и финансово ирационални политики, безработицата е отбелязала драматичен ръст от 26,8% на работната сила, като под прага на бедността живее 36% от гръцкото население. В Италия 24,4% от населението е изправено пред риска от бедност и социално изключване. В Испания 22,2% от домакинствата живее под прага на бедността, като повече от едно на всеки три деца - или 2,6 милиона - са изправени пред риска от бедност и социално изключване. В Португалия едно на всеки четири деца живее на прага на бедността и общо 2 милиона човека, т.е. около 20% от португалското население - живеят в бедност и нищета.
Същевременно, Германия е явно, че е пожънала безпрецедентни икономически ползи. Доста големите ѝ печалби са резултат на прехвърлянето на парите на инвеститорите в "нискорисковите" немски облигации, поради кризата, която задушава еврозоната. По-конкретно, след 2009г., доходността на немските облигации достигна до дъното на казана, като в някои случаи (напр. 5-годишните немски облигации) до отрицателни лихви. Тоест, Германия не само, че не плаща за да вземе назаем, а даже инвеститорите ѝ плащат за да подсигурят парите си, поради несигурността, преобладаваща в еврозоната. Така, през петилетието 2010-2015г. Германия е успяла да спести общо сумата от 100 милиарда евро, която съответства на 3% от немския БВП, точно поради драматичния спад на разходите по заемите.
Повече от очевидно е за всеки добронамерен наблюдател, че Европейският Съюз и разбира се крайно неолибералната еврозона работят в интерес на хегемонната и доминираща Германия, и в тежест на останалите страни-членки и главно в тежест на южноевропейските страни. Доста високите търговски излишъци, които постига Германия - напр. през 2013г. имаше търговски излишък от 200 милиарда евро - оставайки си, по този начин, една изключително конкурентноспособна държава, се дължат разбира се на голямата немска икономическа машина, но се подсилват скандално и от несправедливата монетарна система на еврозоната.
Германия за първи път от много години насам, освен финансовия и разцвет, е еволюирала в първокласен международен играч, предвид, че политическото ѝ лидерство се намира в ключова позиция за да представлява останалите европейски страни, без да пита никоя от тях. Така, оттеглянето от Европейския Съюз на Великобритания, която е първата военна сила, постоянен член на Съвета за сигурността на ООН и страната с третия по големина принос в бюджета на общността, предизвиква безвъзвратен удар в международния статус на Европейския Съюз и преди всичко в статуса на Германия.
Същевременно, институциите на Европейския Съюз и процедурите по вземането на решения, страдат от липса на демократична легитимност и са отдалечени и недостъпни за обикновения европейски гражданин. Тоест, това е един обособен дълбок демократичен дефицит, който противоречи пряко на основополагащите споразумения на Европейския Съюз и нарушава грубо своето първоначално прокламативно ценностно ядро. Европейските нации не упражняват дори и минимално директно влияние върху важните институции за вземане на решения на Европейския Съюз - т.е. Европейския Съвет, със силната си централизираща роля и Европейската Комисия със силно изявения си бюрократичен и технократски характер - като конкретнтите институции нямат абсолютно никакво задължение да дават отчет на гражданите му.
От друга страна, директно избраният Парламент на Европейския Съюз, който заседава в Страсбург, не разполага с достатъчни правомощия и продължава да бъде едно слабо звено.
В заключение, Европейският Съюз, който се е превърнал в един вид немска колония, няма начин, въпреки илюзиите, които култивират някои политически кръгове, нито да се промени, нито да се подобри, нито да придобие някога демократично и социално лице. Следователно, дойде великият час, поробените страни на Европейския Съюз и еврозоната да последват светлия пример на Великобритания и на гордата британска нация, да счупят железните си окови и да се освободят, взирайки се по този начин, с ярка надежда и оптимизъм в бъдещето.
Автобиография
Исидорос Кардеринис е роден в гр. Атина през 1967г. Той е романист, поет и икономист със следдипломна квалификация по икономика на туризма. Негови статии са препубликувани във вестници, списания и сайтове в цял свят. Негови стихотворения са преведени на английски, френски и испански и са публикувани в литературни списания и литературни страници на вестници. Издал е седем стихосбирки и два романа. Двата негови романа и три от стихосбирките му са издадени в САЩ и Великобритания.