/Поглед.инфо/ Наричаха я "новата Европа", за разлика от "старата" френско-германска. Именно оттам, от бившите съветски сателити, от Будапеща, Прага и София трябваше да повеят новите ветрове, способни да вдъхнат нови сили на проекта за единство на Европа.

В Люксембург през 1997 г. беше разработена карта на Европейския съюз, която отбелязваше дори спомена за Берлинската стена: от Атлантика до Черно и Балтийско море, до границите с Украйна и Русия. Това беше представянето на Mitteleuropa, центъра, който се прощава с Изтока и се преселва на Запад.

Впрочем нима Милан Кундера не наричаше Полша и Унгария "конфискувани от Запада"? За "монументално решение" говореше Жан-Клод Юнкер, тогава заемащ поста премиер на Люксембург и председател на ЕС. Днес Юнкер е в ролята на председател на Еврокомисията и именно от страна на държавите от Вишеградската четворка звучи недоволство от решенията на Брюксел, особено от тези, отнасящи се до въпросите на имиграцията.

Страните от Източна Европа, които трябваше да обновят и подмладят европейския проект, днес се сблъскаха с опасността от обратен "демографски взрив" - катастрофално намаляване на раждаемостта. Според много анализатори демографският страх е и в основата на реакцията на тези страни по проблема с имиграцията, възкресявайки линията на разделение "от Шчечин на Балтика до Трист на Адриатика"(както каза Чърчил в речта си от Фултън за „Желязната завеса“).

Картината е ужасяваща. През 2050 г. Румъния ще е загубила 22% от населението си, следват я Молдова (20%), Латвия (19%), Литва (17%), Хърватия (16%) и Унгария (16%). Кристина Иглика задава в списанието на мозъчния тръст "Аспен" въпроса "умира ли Централна Европа?": "Населението на четири страни от този регион (Полша, Словакия, Чехия и Унгария) в средата на века ще намалее с 10-20 млн. души. Какви са икономическите и геополитическите последствия от това, че след по-малко от 50 г. една трета от населението на Полша ще бъдат пенсионери? Що се отнася до геополитическите последствия Полша ще загуби своята важна роля на международната сцена. Също така е вероятно това да отслаби отбранителните й способности."

Според някои оценки в Полша през 2050 г. ще живеят 32 млн. души в сравнение с 38-те милиона към настоящия момент. Почти 200 учебни заведения в страната вече са затворени. Има недостиг на деца за училищата. Но след 15 г. няма да има и достатъчно количество работещи хора за поддържане на икономиката на страната. Мацей Душчик, професор от Центъра за изследвания на имиграцията към Университета във Варшава, отбелязва болезнен парадокс: ако само преди няколко години Полша беше едно от най-младите общества в Европа, то след броени години нейното население ще стане едно от най-възрастните в света. След присъединяването на Полша към Европейския съюз през 2004 г. над 5% от поляците напуснаха страната. Напълно очевидни са последствията за трудовия пазар от това изтичане на население, застаряването му, спада на раждаемостта. Всеки трети работодател изпитва трудности при търсенето на хора с необходимата квалификация, способни да заемат вакантните работни места, гласят резултатите от анкетата на Manpower Group.

"Населението на страните от Прибалтика и България вече е намаляло с над 15%, започвайки от 1990 г., на Хърватия - с 10%, на Румъния и Унгария - с над 5%", гласи документ на Института „Брукингс“. "Количеството хора в Европа, чиято възраст надвишава 65 г., се е увеличило с повече от една трета за периода 1990-2010 г.". Както казва британският икономист Дъглас Робъртс "това е нова Япония".

Населението на Унгария се оказа на най-ниското си равнище от 50 г.: при постоянен спад неговото количество е намаляло от 10 709 000 души през 1980 г. до 9 986 000 души днес. Намаляването на броя на населението достигна рекордния показател от 0,5% годишно. В Унгария през 2050 г. ще живеят вероятно под осем милиона души, при това количеството на хората, по-стари от 65 г., ще се удвои. Унгария заема последното място по естествен прираст на населението. Преди 20 г. 77% от унгарките бяха омъжени, докато сега това количество спадна до 44%. Количеството бракове спадна с две трети - от 103 775 през 1975 г. на 35 520 днес. Броят на новородените, съответно, спадна от 194 240 през 1975 г. на 90 350 днес, от които 40% са деца на двойки, които не са оженени или на самотни майки.

Днес в Унгария коефициентът на раждаемост е 1,2 деца на 1 жена. Ако бъде изключено ромското население, този показател спада на 0,8%, т.е. до кризисното ниво в света (вместо да обвинява ромите за това, че "раждат прекалено много деца", лидерът на партията Jobbik Габор Вона би трябвало да укорява унгарците, че те имат прекалено малко деца).

В България в периода от 2015 до 2050 г. се очаква най-бързият спад на броя на населението в световен план, както сочи доклад на ООН. България е само една от държавите, за които се предвижда намаляване на населението с повече от 155 за периода 2015-2050 г. В този списък влизат също Босна и Херцеговина, Хърватия, Унгария, Япония, Латвия, Литва, Молдова, Румъния, Сърбия и Украйна. Населението на България днес е около 7 150 000 души, а след 30 г. то може да спадне до 5 154 000 души. Това означава намаляване с 27,9%.

Румъния се намира на второ място с 22,1%, а първите десет позиции са заети изключително от страни от Източна Европа. Последните изследвания подчертават риска в течение на няколко десетилетия кореняците българи да станат малцинство в собствената си страна, отстъпвайки на днешното турско малцинство и, основно, на ромите.

Навремето страните от европейския изток се бояха от съветските танкове. Днес те се ужасяват от празните бебешки люлки и посивелите глави. По оценки на ООН миналата година в Източна Европа са живеели 292 млн. души, с 18 млн. по малко в сравнение с началото на 1990-те години, а това е по-висок процент от смъртността в Холандия. Цифрата съответства на намаляване на населението с 6%. В България се наблюдава рязък спад в раждаемостта: от 25,2 деца, които се раждаха на 1000 жители през 1950 г. днес числото е 9,6. Втората причина е повишаването на ръста на смъртността. Това е резултат от бързото застаряване на населението, а също така и от предизвикващото голямо безпокойство ниво на детската смъртност, надвишаващо средноевропейските показатели.

"Към средата на века", пише Антон Иванов в сп. "Геополитика", ромската общност ще достигне вероятно 30% от населението. Доколкото то традиционно се ползва от услугите, предоставяни на мнозинството, то тази диспропорция ще предизвика сериозни затруднения не само за българите, но и за самите роми. Опасността се състои в това, че държавата може да се превърне в "малка ромска страна", маргинална и далече от европейските стандарти".

Същият сценарий очаква и Румъния, където е отбелязано равнище на раждаемост на по-ниско ниво от това през Втората световна война. По официални данни в Румъния са се родили 178 000 деца. За сравнение през 1990 г. , в първата година след комунизма, в страната са се появили на бял свят 315 000 новородени. Същият сценарий се повтаря във всички страни отвъд пределите на бившата Желязна завеса.

Специалистът по демография Степан Стерк заяви, че падането на раждаемостта в Хърватия стана първостепенен проблем за страната, в която през последната година са регистрирани 32 000 новородени. Ако се пресметнат и напускащите страната младежи, намаляването на населението на Хърватия може да надвиши 50 000 души годишно. "Това е просто ужасно."

Когато Чехия (в рамките на Чехословакия) влизаше в комунистическия блок, в тази страна, както и в много от съседните комунистически държави, държавата осигуряваше жилище, образование, подпомагане при малки деца, при това по такъв начин, че майките продължаваха да работят.

Новата парламентарна република, появила се след 1989 г., отхвърли самата идея за "семейна политика", считайки я за своего рода същия вид обществено инженерство, срещу което се е борила. Днес в списъка на страните с най-ниско ниво на раждаемост Чехия заема пето място, в близките 30 г. нейното население ще намалее с 1 млн. души. В Словения, която има най-висок БВП на глава от населението в Източна Европа, има и трудови ресурси с добро образование, и прекрасно развита семейна политика. През 1986 г. държавата предвиждаше до една година отпуск за полагане на грижи за дете с получаване на пълна заплата (уникален случай в света към този момент). Само че тези мерки почти не се отразиха на нивото на раждаемост в Словения.

В историята още не е имало такъв случай и в. "Файненшъл таймс" без излишни думи нарече ставащото "най-голямо намаляване на населението в съвременната история". Населението на Източна Европа намалява както никога досега. "Населението рязко намаля в такива страни като Сирия, но също така и в някои от развитите икономики в мирно време - като Япония. Само че съкращаването на населението в продължение на десетилетия в цял един регион никога не е имало в света, започвайки от 1950 г., с изключение на Южна Европа през последните пет години и Източна Европа през последните 25 години." В Италия се разиграва същия сценарий, както и в Източна Европа. След падането на комунизма населението на България наброяваше 9 млн. души, т.е. повече, отколкото беше в Швеция или Австрия. Невъзможно е да си представиш, че до 2030 г. България ще загуби 12% от населението си, а до 2050 г. - 27%.

Дори и Втората световна война с масовите убийства и депортации не оказа такова въздействие върху Централна Европа, какъвто спадът на раждаемостта, емиграцията и застаряването на населението. Тези прекрасни държави може да повторят съдбата на "старата Европа". Живеещият в Централна Европа Карл Краус първи отбеляза апокалиптичния характер на увяхването на постмодерния свят, неговото болезнено гмуркане в пропастта, когато вече не само старата империя, но и младата, грациозна австрийска република са станали храна за червеите. А виенската сладкарница постепенно, крачка след крачка, се разпадаше.

---------------

Джулио Меотти, "Ил Фолио".

Рим / Италия