/Поглед.инфо/ Претенциите към подарения от Путин на Меркел букет с цветя, изказани от германската преса, изглеждат абсурдни единствено на руския читател. Значителна част от германския елит просто не може да си представи реалните причини за този жест на уважение и симпатии, направен от руския лидер по адрес на германския. Защо в Германия сметната невинния букет за оскърбление?

Таблоидът „Билд“ зае ново равнище на путинофобия – видя оскърбление там, където не е възможно да се предположи. Още по заглавието на статията за преговорите между руския и германския лидери на Ралф Шулер всичко се разбра: „Срещата в Сочи: защо подарените от Путин на Меркел цветя са оскърбление“. В самия текст на въпроса: „Букетът цветя – очарователен подарък или политически сигнал“ се дава еднозначен отговор.

„Това, което изглежда като жест на вежливост, в действителност е оскърбление. Прието е сред високопоставените политици те да се ръкуват, а не да си подаряват цветя. Ето какво трябва да символизират тези кадри: могъщият мъж приветства милата госпожа“.

Не е странно, че „Билд“ описва пресконференцията и самото посещение като „истинска размяна на удари“, но защо германският вестник се заяжда с букета на Путин? В това, че срещайки Меркел на прага на своята резиденция в Сочи „Бочаров ручей“, Путин ѝ подари голям букет с цветя, нямаше никакъв подтекст. Но го видяха. Защо?

Трябва веднага да се отбележи, че Путин, естествено, не на всяка среща дарява Меркел с цветя. За близо 13 години те са се срещали десетки пъти. И макар Ангела, както наскоро стана известно, да носи на Владимир Дрезденско пиво, отношенията им носят все пак изключително делови характер.

Но този път поводът за галантност присъства и Путин се възползва от него.

Въпросът е там, че в началото на пролетта Меркел за четвърти път, след многомесечни мъчения и преговори формира правителство, което, най-вероятно и стана за Путин повод да я поздрави и да ѝ подари букет цветя. Напомняне за новото правителство на Ангела трябваше да бъде не само букетът, но и министър-председателят Медведев, напускащ президентската резиденция след утвърждаването от Путин на личния състав на новото правителство, макар и руско. Меркел може би бе учудена от подаръка на Путин, но приятно – това бе видно на изражението на лицето ѝ. Защо „Билд“ тогава си измисля?

На първо място, защото все до нещо е необходимо да се докопа в отношенията между Русия и Германия. В тях нещата така и така са сложни, но според тези в Германия, които са против разведряването, напрежението трябва да се чувства винаги и във всичко. Берлин трябва постоянно да натиска Москва, да ѝ напомня как тя във всичко и навсякъде греши, че е престъпна – започвайки се със Сирия и Украйна и приключвайки със Скрипал и свободата на словото. Канцлерът, разговаряйки с „кървавия Путин“ не трябва да се усмихва. Това трябва да се поправи – да се поставят на място и Ангела, и „руският диктатор“. Да ѝ се напомни в каква атмосфера и в какво време е пристигнала в Сочи:

„Заради плътния график на руския лидер канцлерът трябваше да стисне ръката, с която Путин буквално преди ден поздравяваше газовия убиец“ (това се отнася до гостувалия на президента на Русия Башар Асад). А още неотдавна Путин откри и Кримския мост, а и ситуацията в Донбас се изостри, но това не попречи на Ангела Меркел да посети Русия. А и тя „специално не отиде в руската столица, за да предизвика минимално количество шум около своето посещение“, но и в Сочи Путин откри възможност да ѝ покаже кой е стопанинът вкъщи.

Но подобна мотивация – да се държат под прицел руско-германските отношения само отчасти обяснява фантазиите на вестник „Билд“. Нещо друго е значително по-важно.

Ралф Шулер пише, че Путин е демонстрирал своята сила, показвайки, че той е стопанин не само на своята лятна резиденция, но и на „световната политическа арена“. Ето това го ядосва – Германия нали не е стопанин и на собствения си дом. И не става дума за мигрантите, която същата Меркел приюти в милионни количества. А за това, че обсъжданата в момента вероятност за търговска война между САЩ и Германия е предизвикана от това, че Америка напълно игнорира европейските интереси. И в самата Германия се опасяват дали на Меркел ѝ стигат сила и дух да се противопостави на американския натиск. Посещението ѝ при Путин на фона на провалянето от Тръмп на иранското споразумение е важно, за да определи позициите на Германия в частност и на Европа като цяло – колко твърдо Берлин и Париж са готови да отстояват своите интереси.

Ето я и втората причина – германците имат огромен комплекс за геополитическа непълноценност. Той е свързан не с личността на Меркел, а с това, че всички прекрасно разбират доколко е ограничен германският суверенитет по въпросите за геополитиката. Германия и досега не е пълноценна самостоятелна световна държава. В критичните моменти, особено на фона на Русия, зависимостта на Берлин от атлантистите и САЩ става особено забележима.

Третият фактор е системната морална и ценностна криза, в която се оказва Европа (по-точно нейният елит). Не, засега там все още не е забранено да се подаряват цветя на жените и да се пускат отпред, но нещата отиват натам. Феминизмът окончателно стана оръдие не просто за разрушаване на семейството и брака, за нападение срещу всички институции – от църквата до държавата. Той се превръща в борба срещу човешкото естество. От сама по себе си нездравата борба за „уравняването на половете“ се премина към изобретяването на много джендъри (тоест размиване на мъжкото и женското в хаоса на безсмислиците), към измисляне на нови поводи за оскърбяване. В този театър на абсурда „букетът на Путин“ действително скоро ще бъде внесен в списъка със забранените неща. За разлика, например, от целувките на прикрито „обратния“ Макрон: тези, които вървят в крак с времето могат да се целуват и с Тръмп, и с Меркел.

Разбира се, „оскърблението с букета“ е достойно продължение на другото, също измислено издевателство на Путин над Меркел. Става дума за това, което се случи в същата резиденция в Сочи преди 11 години. Тогава Меркел бе канцлер от едва година, те вече се бяха виждали в Москва и Томск, заедно се разходиха и по Дрезден и сега дойде ред на Черно море. Освен това след няколко седмици на Путин му предстоеше посещение в Мюнхен, за да изнесе онази същата, прословута реч.

Но през януари 2007 г. с Меркел в присъствието на пресата започнаха среща в „Бочаров ручей“.  На Путин му се поиска да запознае канцлера с лабрадора Кони, но когато кучето влезе в залата, журналистите забелязаха, че фрау е нервна. „Сега ще захапе журналистите“, заяви канцлерът. И макар и Путин да я успокои, казвайки, че Кони не хапе, бе видно, че тя примира всеки път, когато кучето я приближава. За да озапти игривото куче, Путин го пое за каишката.

В тази история нямаше да има нищо интересно, ако след това германската преса не бе започнала да пише, че Путин така е искал да изплаши Меркел. Както се изяснява по-късно, 11 години преди това съседското ловно куче я захапва за крака, докато тя кара колело около своята извънградска вила – и от тогава Меркел започва да се страхува от кучета. Разбираемо е, че Путин не е знаел за историята. Но част от германската преса започва да представя нещата така, все едно той не само не е можел да не знае, но и специално е устроил нещата така, че да се заиграе със страховете на Меркел, да я уплаши и унизи.

Тази абсурдна версия започна да се повтаря все по-често след 2014 г. като потвърждение за вечната руска коварност. Преди няколко години в едно интервю президентът дори разказа, че когато е разбрал за страха на Меркел „се е разбрал с нея и ѝ се е извинил“. Но тази история продължава да се пробутва в тази тоналност – коварният Путин специално прави това.

И сега, когато Кони отдавна вече не е сред живите, се появи нова улика – букетът от рози и фрезии. Страшно е дори да си представим какво още имат в запас тези врагове на прогреса, циничните руснаци.

Превод: Поглед.инфо