/Поглед.инфо/ Конфликтът в Афганистан може да тръгне по сирийския сценарий, когато на воюващите страни започнат да оказват подкрепа Москва и Вашингтон.

С идването в Белия дом на новата администрация на САЩ начело с Доналд Тръмп в дневния ред на на руско-американските отношения отново се връща Афганистан. Помощникът на американския президент на САЩ по въпросите на националната сигурност Хърбърт Макмастър разсекрети условията за нормализиране на отношенията между двете страни, поставени от държавния секретар Рекс Тилърсън на срещата в Москва с Владимир Путин. Освен кардиналните промени на руската политика в Сирия (отказ от подкрепата на Асад) и за Украйна (осъждане на „анексирането на Крим“ и „въоръженото нахлуване в Украйна“), Вашингтон поискал отказ от поддръжката на талибаните в Афганистан.

Умножават се доказателствата за това, че САЩ и техните натовски съюзници негласно поддържат друга воюваща в Афганистан екстремистка групировка - “Ислямска държава”(ИД).

Европейски експерти вече заговориха за перспективата на „сиризация“ на Афганистан, т.е. За силово противопоставяне между различни групировки, зад всяка от които стоят противостоящи външни сили. Характерно е, че, ако не се брои Пакистан, списъкът на външните сили като ключови играчи в „афганистанската драма“, както в Сирия, така и в Афганистан, съвпада: САЩ, Иран, Турция, арабските монархии от Персийския залив, Русия.

Въздушна подкрепа

През последните дни сблъсъците между екстремистите от ИД и талибаните в Афганистан са все по-чести. Най-ожесточените от тях се случиха в първия ден на май в областта Чапархар на източната провинция Нангархар, граничеща с Пакистан. Това е същата провинция, срещу която на 13 април американските ВВС нанесоха удар с най-мощната в света неядрена бомба, тежаща 9,5 тона. Цел на тази демонстрация на сила и решителност на САЩ да воюват срещу тероризма яха планинските пещери, служещи на ИД за укрития и съхраняване на арсенали.

Само че, както стана ясно, ефективността на тази атака от военна гледна точка се оказа въображаема, нейният смисъл, както признаха сами американците, бил по-скоро пропагандния й характер. Освен това военното командване на САЩ отдавна вече търси подходящ повод за изпробване на „майката на всички бомби“ в бойни условия.

А на 1 май на талибаните се удаде напълно да обкръжат бойци на ИД, само че според информирани афганистански източници, изведнъж се появили натовски безпилотни самолети, които започнали да бомбардират талибаните, позволявайки на джихадистите да излязат от обкръжението. Афганистанската преса съобщи за 28 убити, сред които 21 талибани и седем души от ИД.

На следващия ден в долната камара на парламента на страната с рязко изявление излезе депутатът от Нангархар Захир Кадир: „Ако талибаните и ДАЕШ (ИД на пущу – бел. ред.) са врагове на афганистанския народ, а те са врагове на афганистанците, защо чуждестранните войски не унищожават и двете страни? Защо те бомбардираха талибаните, като по този начин беше отворен пътя за излизане от обкръжение на екстремистите от ДАЕШ?“. Остана неясно дали депутатът е получил отговор на въпроса си.

Между другото подобен финал на сблъсъци между талибани и джихадисти вече не изглежда изключение. В края на април „в местността Дарзаб на северната провинция Джаузджан по време на стълкновения на талибаните с ИД на ИД беше оказана помощ с боеприпаси и огнева подкрепа от въздуха от страна или на НАТО, или на правителството

. За това съобщи в. „Новая“-Казахстан“, като се позова на авторитетния киргизки експерт по Афганистан и бивш политически директор на специалната мисия на ООН в тази страна Таалатбек Масадиков. Позовавайки се на свои източници „Новая“-Казахстан“ написа: „Придвижването на ИД на север не се осъществява случайно, и зад това заедно с известните арабски спонсори стоят американските и британските спецслужби“.

На пръв поглед такъв сценарий на случващото се в Афганистан изглежда неправдоподобен: администрацията на Тръмп, обявила войната срещу ИД като едва ли не главна цел във външната политика, да оказва негласна поддръжка на нейните структури в Афганистан с действията на своите военни?

Тук следва да се отбележи, че афганистанската ИД в известна степен се различава от сирийско-иракската. Първата днес може да бъде наричана модифицирана структура на марката на широко известното Ислямско движение на Узбекистан (ИДУ), създадено през средата на 90-те години на миналия век от бивши узбекски комсомолци, превърнали се след това в лидери на ислямската партия „Адолат“(“Справедливост”) Джума Намангани и Тахир Юлдашев. Основната част на разгромената от узбекските сили за сигурност организация оцеля, намирайки убежище в съседен Афганистан, присъединявайки се към муджахидите от Северния съюз, свалил от власт през 1992 г. последното комунистическо правителство на страната начело с Наджибула. През 1995 г. се срещнах в Кабул с Тахир Юлдашев, който изглеждаше вече много влиятелен полеви командир. Намангани беше убит от американска бомба малко след началото на операцията „Трайна свобода“, насочена да накаже талибаните и „Ал Кайда“ за терористичните действия от 11 септември 2001 г. Юлдашев загина доста по-късно.

Днес в редовете на ИД в Афганистан воюват потомците на тези бегълци, които са израсли в чужбина. Преди няколко години те бяха с талибаните, но с появата на структурите на ИД съотношението на силите започна да се променя. Арабските емисари, разполагащи с несъизмеримо повече финансови ресурси, предложиха на изселниците от Средна Азия идеята за създаване на Хорасан – огромна провинция на ИД, обединяваща цяла Средна Азия, включително от китайската провинция Синцзян, където живеят уйгури. Такава мотивация допринесе за преливането на сили от талибаните към ИД.

Мотивите на Москва

Но дори да се предположи, че афганистанската ИД се отличава от сирийско-иракската, тогава защо тя се ползва от лоялно отношение от страна на американците? И защо стремежите на руската дипломация за установяване на контакти с талибаните предизвиква нпериятно усещане в администрацията на Тръмп, която поставя афганистанската политика на Москва наравно с нейните позиции за Сирия и Украйна? Американските генерали казват, че Русия доставя картечници на талибаните. Но бившият високопоставен чиновник на ООН, работил в Афганистан 13 г. и имащ надеждни източници на информация – Таалатбек Мосадиков твърди, че за доставки на оръжия за талибаните от Русия и дума не може да става. Добавям от мое име, макар че афганистанският ми опит като журналист не може да се сравнява с опита на дипломата от ООН, но все пак усвоих едно нещо добре: Афганистан – това е доста прозрачна страна от гледна точка на разпространяването на информация. Там има твърде много враждебни фракции, за да е възможно да се прикрие получаването от талибаните на такава „дреболия“ като руски картечници.

Москва обяснява своите контакти с талибаните, за които съобщи още в края на 2015 г. (това не събуди никаква загриженост в администрацията на Барак Обама – Афганистан не беше основното главоболие на Вашингтон), с необходимостта от търсене на път за мирно урегулиране на страната. Талибаните са сериозна военно-политическа сила, без взимането в предвид на която не е възможен компромис. Освен това договарянето с талибаните според Москва се налага и поради това, че трябва да бъде осигурена безопасността на южните граници на страните от Средна Азия, част от които са съюзници на Русия или по Организацията на Договора за колективна сигурност, или на двустранна основа.

Но и правителството в Кабул призова талибаните към мирни преговори. За да бъде забелязано това е достатъчно да се видят изявленията на афганистанските президенти – сегашния Ашраф Гани и бившия Хамид Карзай, на пищна церемония по посрещането в Кабул на пристигналия там след дългогодишна емиграция знаменит муджахидин Гулбудин Хекматиар, състояла се на 4 май. Хекматиар, който бладорание на усилията на американската и британската дипломация съвсем наскоро беше изваден от черните списъци на ООН на лица, обвинени в тероризъм, беше наречен ключов посредник в мирните преговори между официален Кабул и талибаните.

Но ако един бивш муджахидин, намиращ се до неотдавна в списъците на опасните терористи (преди няколко години той открито подкрепяше ИД), е смятан за посредник в контактите с талибаните, то логично ли е да се отказва подобна роля на руската дипломация?

Осъществяване на страхове

Ако и тук може да се намери логика, тя изглежда обоснована от изключително геополитически съображения, умножени по амбициите на Доналд Тръмп. Изключвайки русия от кръга на директно заинтересованите от афганистанското урегулиране страни е странно: достатъчен е един поглед върху георгарафската карта. Естествено, можем да си спомним и трагичната история на съветската военна намеса в Афганистан през 80-те години на миналия век, предизвикала в Русия „афганистанския синдром“. Но и Америка успя да преживее своя „виетнамски синдром“, за да се върне след много години с мир във Виетнам.

Друг въпрос е, че сегашна Русия въобще не изглежда като твърдина на мира, а нейната външна политика плаши близки и далечни съседи със своите имперски комплекси, така че предпазвайки се от нея, някои нейни съюзници бягат даже от кирилицата. Но с такава мека сила афганистанците не могат да бъдат изплашени – те са практичен народ, и колкото повече техните планини биват изравнявани от американски супербомби, толкова по-често те ще казват, че руснаците са тяхното лоби.

Остава да се разбере какво ще стане с афганистанската ИД. Мотивирана от създаването на митичната Хорасан, което предполага неизбежна експанзия на север от границите на Афганистан, тази сила може да създаде реална дъга на нестабилност в Централна Азия. И ако преди година-две Москва само стряскаше съюзниците и партньорите си в региона с подобна перспектива, опитвайки се да им наложи своето мощно рамо, то сега тези заплахи могат да придобият реални очертания.

От друга страна, ако бъде следвана описаната по-горе логика на отглеждане на врагове за региона, то е трудно да бъде измислена по-надеждна обосновка за военно завръщане на Русия в Централна Азия. При такъв поглед към ситуацията Кремъл даже ще благодари на Белия дом и сегашния му стопанин.

............

Аркадий Дубнов, РБК

Кабул / Афганистан