/Поглед.инфо/ Всяка година в навечерието на Деня на Победата се изостря конфликт: за мнозинството 9 май е свещен празник, а за някои повод да си спомнят за „наказателните батальони“ и „заградителните отряди“, благодарение на които, казват, че се е отдала победата над хитлеристка Германия.

Емоциите в полемиката за Великата Отечествена обикновено завират, но основният, както ми се струва, въпрос остава без отговор: за сметка на какво ние сме успели да победим най-силната армия на света? Ако това се разгледа не от гледна точка на военните потенциали, а примерно от тази на законите за историческото развитие.

Ако погледнем в нашата история, то Великата Отечествена война е уникална, особена. Тя става на практика първата народна война – война за собствената страна в пълния смисъл на това определение. По-рано на практика всички големи конфликти, в които участва Руската империя, водят не към единение на народа и управляващия слой в рамките на единна нация, което се струва естествено. А до вътрешни противоречия, бунтове, брожение и дори до революции.

Не споменават често за тази закономерност в нашата история.

Да си спомним Руско-турската война от 1768-1774 г. за излизането на Руската империя до Черно море. Военната кампания се води достатъчно успешно, флотът на противника е на практика напълно разгромен. До пълната победа остава едва крачка. Но съвършено неочаквано на Волга започват бунтове, които прерастват в селското въстание под водачеството на Емелян Пугачов. То обхваща цялото Поволожие. Пугачов сериозно заплашва дори и Москва, съществуването на самия царски режим. Военните действия трябва спешно да прекъснат, редовните части, начело с Александър Суворов да се върнат, за да погасят въстанието.

Да вземем Кримската война между 1853–1856 г. Знаем тя преминава тежко и приключва неблагополучно. Но значително по-малко се знае, че по време на бойните действия в дълбокия руски тил сред селяните започва брожение. В Центъра, в Поволожието започват масови бягства от помешчиците. На практика страната в този период стои пред нова пугачовщина, което сериозно плаши управляващата класа и ускорява отмяната на крепостното право.

Още една война срещу турците, вече през 1877 и 1878 г. довежда Русия, както говорят в съветската епоха, до втора революционна ситуация. А следващата Руско-японска война от 1904 и 1905 г. на практика води до първата руска революция. Разбираемо е,ч е няма необходимост да се напомня за резултатите от Първата световна война, финалът на която се бележи с Февруарската и Октомврийските революции. Тоест всички сериозни военни действия, които империята води с външния периметър неизбежно водят до бунтове, вълнения, заплаха за съществуването на самата държава.

Защо се случва така? Защото в мирно време властта може да задуши всяка народна съпротива в зародиш. А при война, или казано иначе, при форсмажор, всички сили са концентрирани „навън“, а вътрешните задачи отиват на втори план. При това основаната беда остава това, че управляващият елит смята народа за второкласен елемент. Дори след отмяната на крепостното право това възприятие за редовното гражданско население не се променя. Народът усеща подобно отношение към себе си добре и отговаря по „взаимен“ начин. Когато правителството се отвлича с външни проблеми, низшето съсловие, което съставя абсолютно мнозинство, веднага се проявява далеч не дружески по отношение към съсловието на властимащите, господстващите – чиновничеството, помешчиците и т.н.

Що се отнася до Отечествената война от 1812 г., то тя е наистина народна. Партизаните докарват маса неприятности на френската, а в същността си общоевропейска армия. Фактически агресорите се сблъскват с две армии – редовна и народна и са принудени да воюват на два фронта. Причината е, че бойните действия се водят не в покрайнините, някъде далеч. Врагът преминава отвъд Смоленск и за първи път от дълги години се оказва на нашите коренни земи или както казват, прониква в самото сърце на страната. И това коренно изменя отношението на народа към войната. Ако например, той бе спрян край Минск, фактически на периферията и там се бе разгърнала позиционна борба, то вълненията вътре в страната щяха без съмнение да започнат и духът на пугачовщината отново щеше да витае над много губернии. А в случая чужденците достигат до Москва. Народът не може да не отговори на това предизвикателство.

Освен това ситуацията е подобна в Смутните времена от 1610-1612 г., когато поляците с помощта на казашките саби се установяват в Кремъл. Управляващата върхушка, тогава колонизирана, предава всичко, което може, а ако говорим по-точно, подготвя страната за противника. И единствено народното опълчение начело с Минин и Пожарски проваля тези планове, спасява Москва и Русия, след което Полша завинаги губи статута на велика европейска държава и в последствие за дълги години става руска провинция.

Но най-значима в нашата история става Великата Отечествена война. В нея всички се вдигат за защита на своята страна. Те противостоят н на най-снабдената в този момента военна машина на света. Редовната съветска армия сама, без всенародна подкрепа, не може да победи подобен противник. Защо се вдига целият народ? Защо в партизанските отряди воюват милион души, а още повече им помагат? И най-важното – защо успяваме да победим?

Защото вътрешният конфликт между елита и народа е изчерпан след Октомврийската революция заради изчезването на аристократичния елит. В периода след Гражданската война и преди началото на войната родният елит става напълно народен. Хората воюват за своята страна под ръководството на тези, които произлизат от народа. Новите ръководители стават елит не по право на рождението или заради богатството си.

Възможно ли е било да се застави Александър Матросов да лежи на амбразурата със заплахи за разстрел? Или Зоя Космодемянска да отиде на сигурна смърт? Но дълго време на нашите деца упорито се опитват да втълпят, че всичко е именно така. А и сега малцина от младото поколение разбират, че в СССР за първи път от много векове народът напълно усеща страната за своя родина. Затова и всички поголовно се изправят да я защитават, което е на практика невъзможно при съсловно общество.

Това е най-ярката страница от нашето минало – поучителен урок за нас. Възможно ли е повторение на този народен подвиг днес, ако отново бъде подложени на агресия? С голяма степен на вероятност може да се каже, че за съвременното съсловно общество хората няма да пожелаят да воюват, а след това и живота си да дадат. Макар, без съмнение, за нашия народ понятието патриотизъм не е празно.

Трябва да погледнем печалния опит на САЩ, където американците не воюват безплатно за страната си. Затова американската армия не е предназначена за сериозни войни. В Русия е другояче: имаме историческия опит от Великата Отечествена война, в която нашите деди и бащи защитават родината не за пари. За Америка, която забогатява от двете световни войни, това случи глуповато.

Всяка армия може да победи друга, но народът, който знае за какво отива на смърт, не може да бъде победен. Но ако нашият народ не възприема хората на власт като плът от плътта си, то може да възтържествува концепцията „трябваше да дадем Ленинград на немците и жертвите щяха да са по-малко, а оцелелите днес щяха да ядат баварски наденички и да ги запиват с немска бира“.

Превод: Поглед.инфо