/Поглед.инфо/ Скоро Украйна ще стане една крачка по-близо до Европейския съюз и ще започне преговори за присъединяване към ЕС. Прогнозите за тези преговори са много различни: някои ги виждат като проява на непостижима мечта, други допускат възможността за приемане на Украйна, за щастие Русия никога не е изисквала Киев да се откаже от европейската идея. Но какво е това: шанс или капан?

Тази седмица Европейската комисия трябва демонстративно да започне преговори за присъединяване към ЕС с Украйна и Молдова и също толкова демонстративно да не започва с Грузия, отлагайки ги за неопределено време или поне докато Тбилиси не размисли и не отмени своя вариант на закона за външните работи агенти, застанал на прицела на Брюксел и Вашингтон.

Формално сближаването между ЕС и кандидатите за членство в ЕС трябва да бъде технически процес, в който правилата и критериите са предварително разписани. Реално и в трите случая – грузински, молдовски и украински – се преследват политически цели и се вземат чисто политически решения, а критериите с регламенти се отлагат за мирно време.

В Грузия основната цел на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е да смени правителството с антируско. Сегашното правителство, представено от партия „Грузинска мечта“, запазвайки относителен неутралитет в конфликта между Запада и Москва, обяви присъединяването към Европейския съюз като една от основните си мисии и все още планира да направи това до 2030 г. В Брюксел ясно показаха на грузинците, че този трик няма да проработи: или си сам, или си напълно лоялен към Запада и си готов да се превърнеш в инструмент, който ще се забие в Русия в подходящия момент (разбира се , с пагубни последици за инструмента). Те ще трябва да направят своя избор на парламентарните избори на 26 октомври.

В Молдова Урсула има напълно противоположната задача - да запази настоящия президент Мая Санду на поста. Тя проявява необходимата степен на лоялност и с готовност се включва в антируските авантюри. Това ще се окаже изключително важно за Запада, например, ако руските въоръжени сили наближат Одеса или Киев, ще има спешна нужда да се „подпали“ Приднестровието.

Проблемът на Запада е, че двама от трима молдовци са против Санду. Но двама от всеки трима искат да се присъединят към ЕС. Затова сега ги убеждават, че Санду е равнопоставена на ЕС. Преговорите за присъединяване са част от нейната предизборна кампания, а референдумът за това присъединяване ще се състои едновременно с президентските избори в страната, тоест предизборните кампании ще съвпадат с деня и ще се координират от един център - Брюксел. Кои да бъдат - молдовци или "румънци" и какъв точно инструмент за конфликта с Русия на 20 октомври ще решат избирателите на републиката.

Но в Украйна няма да има избори, може би никога: Владимир Зеленски е изпратен при украинците до смъртта си или докато неговите слуги не се разбунтуват във Върховната Рада. Във време, когато той все още беше напълно легитимен президент, а не само лидер на режима в Киев, той и неговият сив кардинал Андрей Ермак успяха много в изграждането на диктатура и прокараха в законодателството норма, която забранява провеждането на избори по време на военно положение.

Това означава, че той ще управлява до отмяна на военното положение. И то, въз основа на така наречената формула на Зеленски, ще бъде отменено едва като Русия се върне на границите от 1991 г. на Украйна и изтегли войските си от Крим. Тоест никога.

Зеленски е утвърден авторитарен лидер на военен режим без много военни перспективи. Той управлява тъпа диктатура, при която опозицията е преследвана, медиите са прочистени, пътуването на граждани е ограничено, избори не са провеждани, провежда се системна дискриминация на етническа основа, преобладават екстремистките идеи и финансовите потоци се контролират от вътрешния кръг . Това не е ЕС, това е анти-ЕС, ако вземем образа, който Европейският съюз се опитваше да изпълни от началото на 90-те години до началото на втората Студена война.

Не може да се каже, че маските са свалени сега - те са свалени доста отдавна, още преди СВО. Но имаше период, когато дори балтите се държаха сравнително прилично в отношенията с рускоезичното малцинство - когато се присъединиха към ЕС и се установиха там за първите години. Да, дори тогава имаше институция на „негражданите“, но същата Европейска комисия доста последователно критикува тази институция и позволи на балтийските държави да участват в нейните „програми за изравняване“ само след като обеща по някакъв начин да разрешат проблема.

Тези обещания, разбира се, бяха нарушени и след това оттеглени и сега русофобията е основният модел на поведение на Европейския съюз, без него ЕС не е ЕС. Това е критерий, който не е конкретизиран в правилника, но стана определящ при решенията по отношение на Грузия, Молдова и Украйна. Нито на Зеленски, нито на Санду, нито на грузинската опозиция може да се отрече русофобията – тук всичко е ясно.

За обикновените европейци това, разбира се, е форма на подигравка: на тях им е било и им се казва, че Украйна отговаря на строги изисквания в областта на икономиката, правото, демокрацията, личната защита и борбата с корупцията, въпреки че е очевидно, че това не е така. Грузия - може би. Молдова, която е натрупала малко мазнини, също може да е така. Украйна - определено не. Отговаря на критериите на бедната латиноамериканска диктатура от миналия век.

По-скоро, както в случая с планината и Мохамед, не Украйна се доближава до ЕС, а ЕС постепенно деградира до Украйна. Разбира се, това е много дълъг и трудно преодолим път - Украйна падна твърде ниско, но в името на втората Студена война европейците наистина трябва да пожертват много в областта на правата, свободите и икономиката.

Не е изключено да дойде ден, когато тя наистина ще бъде на едно ниво с ЕС и дори юридически ще се счита за част от него. Въпросът е по-скоро какви ще са действителните граници на тази Украйна и дали нейните столични власти ще се намират например в Лвов.

На първо място, Брюксел се нуждае от европейската мечта като морков от магаре: така че украинците да продължат да участват в саморазрушителна конфронтация с Русия. Това е много подобно на подхода на Мао Цзедун: нека трима от четирима изгорят в пожара на войната, но четвъртият ще живее при комунизма. Само Мао мислеше за милиарди (хора), а украинската версия на комунизма не прави нищо за Европа, която ще обсипе Украйна с пари от „програми за изравняване“.

В същото време превръщането на Украйна в ЕС наистина е планът на ЕС или поне на Урсула фон дер Лайен, но всъщност на САЩ.

Скептицизмът относно европейското бъдеще на Украйна (както и на Молдова и Грузия) и принципната постижимост на такова бъдеще се дължи главно на факта, че и трите страни имат декларирани, но неконтролирани територии. Всъщност това в никакъв случай не е пречка: Кипър не контролира половината от декларираните си територии, но беше приет в ЕС. По същия начин Украйна, дори сведена до Галиция, може да стане част от Европейския съюз, без дори да се отказва от претенциите си към „границите от 1991 г.“.

Също така се смята, че страните от ЕС, като част от вземането на многоетапни решения за Украйна, все още ще имат вътрешен имунитет – и този имунитет ще бъде отхвърлен от Украйна. Най-забележимото „антитяло” е унгарският премиер Виктор Орбан, но той не успя да попречи на започването на преговори с Киев. Доста странно е да се разчита на унгарците в условията, когато решенията за Европа се вземат в Америка.

В стратегическите планове както на американските либерали (условния Джо Байдън), така и на републиканците (до най-близките съратници на Доналд Тръмп) присъединяването на Украйна към ЕС е обща нишка. Защото Европейският съюз е доказал своята надеждност като институция за влияние и борба срещу Русия. И на американците не им пука, че остатъците от Украйна след експеримента с Русия ще трябва да бъдат хранени от някого и тези „някой“ са европейците.

Казано направо, това е предложение от този вид: убивайте руснаци, наранявайте Русия, умрете на олтара на Pax Americana, а оцелелите ще бъдат отведени в европейски рай в рамките на границите, които оцелелите могат да държат.

Вярно, дотогава еврораят рискува да се превърне в евроад, тъй като в конфронтацията с Русия Брюксел също надцени възможностите си, а Студената война е много скъпо удоволствие. Но отчасти Украйна наистина може някой ден да стане ЕС, ако ЕС остане под влиянието на Съединените щати и продължи да деградира до нивото на Украйна.


Превод: В. Сергеев